Преди много години, в една близка на телата (и не толкова на душите) ни страна, чужда компания дала пари за облагородяване на околната си среда. В резултат, средата била облагородена. По този начин компанията свършила част от работата на общината и висши общинари дошли да отрежат лентата. Уж за да благодарят, но най-вероятно за да си вдигнат рейтингите, че избори идвали.
Сетихте се, нали? Начело на делегацията бил бившият кмет, а компания му правели заместничката му и шефката на столичния инспекторат. Докато се режат ленти и се говорят думи, някой попитал гостите не считат ли че съседната ръждива и смачкана будка нарушава благородството на новооблагородената среда. Понеже големците били заети с мислене*, се наложило да отговори шефката на инспектората. Тя обяснила как общината не разполагала със законови средства да премахне тази и подобните й будки.
Питате се какво е станало с приказната страна? Кметът станал премиер, зам-кметицата - кметица, но нищо не се променило: общината продължавала да няма законови средства да премахне будката и тя си седяла там, където винаги е била. Чуждата компания напуснала страната и нямало кой да поддържа облагороденото място. Е, общината имала законови и финансови средства да го поддържа, но предпочитала да не го прави и така мястото все повече заприличвало на останалата част от града.
______________________
* кметът мислел как да заеме мястото на министър-председателя, а зам-кметицата - мястото на кмета
RSS Feed
