АЗ и НИЕ

Имаше един деец на българското застраховане, когото съм чувал да казва: "Ако не бях АЗ, тази компания щеше да е господин Никой". Имал е нужда от затягане на гайките човекът, защото него вече го няма, но компанията си е на същото място: и като адрес, и като постижения. С други думи, ако не беше тази компания, той щеше да е господин Никой.

Други дейци бяха по-скромни и вместо АЗ употребяваха НИЕ. "Това, което НИЕ построихме, вие не можете да го боядисате", казваше един от тях. Какво е построил този деец не се знае, но поне не се е опитвал изцяло да приватизира чуждите усилия. Проблемът е че той и подобните му оставиха наследници - хора, говорещи по същия начин. "НИЕ построихме магистрали", казват едни, макар че на снимките са с костюмчета, вместо с каски. "НИЕ спечелихме световна титла", казват други, въпреки че в съответния документ имената им не се четат. "НИЕ правим софтуер", казват трети, въпреки че публиката тъне в неведение относно това:
> дали са участвали в писането на софтуера,
> какво прави софтуерът,
> колко бързо и правилно го прави,
> колко бъга има в софтуера и какви поразии могат да направят,
> колко струва софтуерът и дали изобщо някой го е купил,
> дали (ако случайно се е излъгал) този някой е доволен от решението си да го купи.

Думата НИЕ е много удобна: дава ти възможност да блеснеш, когато резултатите са добри, и да се скриеш зад гърба на друг - когато са лоши. Признавам че нито съм построил магистрали, нито съм спечелил световни титли, нито съм направил софтуер. Все пак, писал съм програмки, които са на разположение на всеки с достъп до мрежата и си правят компания с програмките на други автори. НИЕ, едноличните създатели, имаме правото да казваме АЗ, без да блестим с чужд блясък и да се крием зад чужд гръб. Просто слагаме подписите си така, както ги слагат художниците и писателите, а не така, както ги слагат главните изпълнителни директори и министър-председателите - върху документи, който никога не са чели, камо ли писали.