1. в думата "пътешеСТВие" има три последователни съгласни, а за китайците това е много;
2. как виждате китаец да произнесе думата "хилядакилометровото";
3. по времето на Лао Дзъ единицата "километър" не е съществувала.
Не го е казал, ще се съгласите, но е казал нещо близко по смисъл, което на съвременен български може да се преведе така. Прави сте. Нека сега се телепортираме в по-близки времена и се насочим към руския превод на димитърдимовия "Тютюн". Преводачите са свършили добра работа, вкл. и като са оставили някои български думи за аромат, една от които е "ракия". Понеже руснаците нямат такова нещо, в бележка под черта им е обяснено че това е сливова или гроздова водка. Абсолютно погрешно! Водката не носи вкуса и аромата на материала - зърно, картофи - от който е произведена. Ракията го носи. При равни други условия, добрата ракия е много по-сложно, благородно и приятно питие от добрата водка, това ще ви го кажат всяко българско небце и нос.
Къде останаха разсъжденията за богатството и бедността на превода, ще запитате. Те са между редовете, но тук ще ги кажа с няколко думи:
Богатството на превода е в това че може да пренесе информацията през времето*, а бедността му е в това че не може да пренесе усещанията** през пространството***.
___________________________________
* разделящо ни от Лао Дзъ
** предизвикани от една хубава ракия
*** разделящо ни от Русия