1. празници, посветени на свършената работа, и
2. празници, посветени на хората (които не са си свършили работата)?
Когато работата е свършена, празнува се резултатът. За справка: Съединението и Независимостта на България. Когато работата не е свършена (или не е свършена като хората) се празнуват ... тези дето не са я свършили. Да вземем за пример Деня на Кирил и Методий. Ако работата им беше свършена добре, то нямаше да се налага гръцката им глаголица да бъде скорострелно заменена с българската кирилица. Ами днешните народни будители? Като нямаме основания да празнуваме събуждането ... поне да празнуваме будителите.
За несъгласните с тезата ми за непробудния български сън ще спомена само това: как се случи така че българската писменост (кирилицата) е създадена в края на IX век, а българската литература - от Ботев и Вазов, 1000 години по-късно?