Възмъжаване? Добре, а след това?

Чета "България за начинаещи" от Веселина Седларска и стигам до коледарството. То било български езически ритуал за възмъжаване. Водачът на коледарите (възрастен мъж) превеждал момчетата от отвъдното (старата година) в бъдното (новата година) прекарвайки ги през границата на зимното слънцестоене. Нямало как да не тръгнат от отвъдното, там били предците, от които се получавало мъжеството, както и благословиите за живите, които коледарите разпространявали чрез коледните си песни и пожелания, за които хората им се отблагодарявали с краваи и други благини.

И като стана дума за краваи, та да кажа и това: българите все гледат на живота лекото и на кравая мекото. Мъжеството се получава не като награда за усилията, а наготово от предците. Мъжеството е да рецитираш песнички по текст и музика на някой друг. С две думи, мъжеството е театър, то е отбиване на нОмера.

При други народи ритуалът за възмъжаване е съвсем различен и реалистичен:
> Момчетата във Вануату стават мъже, когато скочат от 30-метрова дървена кула, вързани с лиани за глезените. Ако лианите се разтегнат малко повече от предвиденото, момчето никога не става мъж.
> Момчетата-масаи са ставали мъже след като убиели лъв с копия. Сега, във връзка със забраната за ловуване на лъвове, се прави "емората": ритуално обрязване без упойка, при което ха си гъкнал, ха си се простил с наградата да се зовеш мъж. Така както ги гледам, те не издават болката си по какъвто и да било начин.

Та затова се чудя признак на какво е коледарството: на много цивилизация, на малко мъжество или на двете заедно? И се успокоявам че не е важно как ставаш мъж, а какво правиш след това. Да сте чували за масай който е направил нещо голямо, след като е убил лъва си? Не? И аз не съм чувал.