Българиите са (поне) две и в езиково отношение: мйекаща и мекаща. И тук привържениците на единия лагер се дразнят от говоренето на другия. Хората от РусИ, които си правят салата от зЙЕлИ, се дразнят от нас, софиянците, които си правиМЕ салата от зеле. Накратко, вместо да се дразнят от мЙЕкането си, те се дразнят от МЕкането ни.
Имам два въпроса:
1. След като връщамЕ в магазина разваленото зеле или го повръщамЕ - ако сме имали глупостта да го изядем, то защо да не можем да правимЕ салата от него? Само не ми обяснявайте граматиката на статуквото, а отговорете с логически аргументи!
2. Не ви ли се струва че мЙЕкането ни сближава с руските "асвабадитЙЕли", а мекането ни отдалечава от тях? Мекането е прославянско и антируско. "То ти причамО ради твог добра" и "Ми желимО да нам Бог помогне", казват сърбите. PišemО и režemО казват хърватите, когато пишат и режат. НосимЕ и раѓамЕ (раждаме) казват македонците. CzytamY и piszemY, четат и пишат поляците. С две думи: истинските славяни винаги намират какво да сложат след буквата М; какво чудно има в това че някои от нас желаемЕ да говоримЕ, четемЕ и пишемЕ като тях.