Спомням си че незнаен (по)читател, преди да ме цитира в някакъв форум, ме беше описал така: "Той е съвременен философ, който те кара да се замислиш, дори когато не си съгласен с него." Смятам да съм по-краен, твърдейки че единствено несъгласието те кара да се замислиш.
При мен е така - ако чуя или прочета нещо умно с което съм съгласен, то си казвам: "Колко добре/намясто казано!", след което продължавам да слушам или чета. За да се замисля, трябва да съм несъгласен. Разбира се, не е необходимо несъгласието да е буквално, като в "това не е вярно". То може да е от типа:
1. това не е цялата истина,
2. това не важи във всички случаи,
3. това е било вярно, но вече не е,
4. това е правилно, но аз мога да го направя по друг начин,
5. това е типичната ситуация, но можем да търсим начин тя да се промени.
За финал, ще се опитам да прозвуча афористично:
Съгласните са безгласни букви, останалите сa гласни защото са несъгласни.
При мен е така - ако чуя или прочета нещо умно с което съм съгласен, то си казвам: "Колко добре/намясто казано!", след което продължавам да слушам или чета. За да се замисля, трябва да съм несъгласен. Разбира се, не е необходимо несъгласието да е буквално, като в "това не е вярно". То може да е от типа:
1. това не е цялата истина,
2. това не важи във всички случаи,
3. това е било вярно, но вече не е,
4. това е правилно, но аз мога да го направя по друг начин,
5. това е типичната ситуация, но можем да търсим начин тя да се промени.
За финал, ще се опитам да прозвуча афористично:
Съгласните са безгласни букви, останалите сa гласни защото са несъгласни.
RSS Feed
