Думата "имаме" за нищо я нямаме.
Някои казват че имаме Конституция. Пълни глупости! Аз лично не съм имал Конституция нито като едноличен собственик, нито като съдружник, нито като акционер. По тази причина, колкото и да закъсам, не мога да си продам правата на собственост в нея.
И като казах "права" ... други казват че сме имали права и свободи. Едно от тях било правото да търсим защита от закона и съда. Някой уврежда правата ни и ние търсим обезщетение. Обаче съдът ни иска % от иска, при това - предварително. Ама аз нямам толкова пари, казваш. Който няма пари, няма права, отвръщат ти.
С това какво имаме и какво нямаме е свързан въпросът "Кое е наше и кое не е?" Да разгледаме едно публично изказване на виден български ИТ-милионер: "Ще се появят нови приложения и услуги, които ще подобрят нашия начин на живот, работа, бизнес и индустрия." Ами че моят живот е далеч от милионите, работата и ИТ-бизнеса. Кое е нашето, т.е. споделеното от мен и милионера? Това че се движим на 2 крака и говорим български? Едва ли технологиите ще доведат до напредък точно в това.
Малко тъжен взе да става текстът, а аз не искам да натъжавам никого. Затова ще завърша с хумористичната, и завоалирана, критика, насочена от американската актриса Жа Жа Габор към лошата употреба на думата "имам". Попитали я колко съпрузи е имала, а тя отговорила: "Свои или чужди?"