Песимизъм или оптимизъм? Зависи от случая!

Защо поговорките винаги вървят по двойки? Едната казва едно, а другата - точно обратното? Например:
а) Кови желязото докато е горещо срещу Бързата кучка слепи ги ражда,
б) Който се учи, той ще сполучи срещу Не можеш да научиш свинята да пее, но можеш да скъсаш нервите и на двамата докато се опитваш.

За мен нещата са очевидни: едни поговорки са дело на оптимисти, а други - на песимисти. Кой от подходите върши повече работа в "случая с ученето"? Всеки би могъл да проведе следния експеримент в главата си или вън от нея:

Сформирай чрез случаен подбор 2 групи: на неучилите и на свините, учени да пеят! Установи относителния дял на неучилите, които са сполучили и на свините, които пеят!

Елементарно, Уотсън: има много неучили които са сполучили, но няма нито една свиня научена да пее (колкото и да са се мъчили учителите). Е, схвана ли идеята? Установи ли преимуществото на песимизма по отношение на вярата в образованието? Ако не си, то дали не прекаляваш с оптимизма? Или пък имаш дупки в образованието? Затова ще завърша със следния парадокс:
Съмнения в образованието (и образованието си) имат предимно хората с добро образование.