> мислели големите мислители,
> писали големите писатели,
> доказвали теореми големите математици,
> пели големите певци, и
> бягали големите бегачи.
От една страна, това е добре - получаваш знания наготово. От друга страна, това е демотивиращо - казваш си "това е магия; аз не бих могъл така" и се отказваш да се опитваш по свой начин. А целта би трябвало да е точно тази - да се научиш да правиш нещата така, както само ти можеш. Елементарно, Уотсън, не всеки може да пише като Чехов, а не е и нужно.
Ами Дик Фосбъри? В училище не бил на нивото на най-добрите скачачи, трудно му било да координира движенията си. Затова бавно, полека и с цената на много пот и тежки травми, изобретил нов стил на скачане. Днес всички следват този стил, но никой не е доказал че той е оптимален. Сигурно има и други успешни стилове на висок скок, но те чакат да ги открие някой аутсайдер, неспособен или нежелаещ да скача като Фосбъри.
Послепис от 22.02.2023
Писма от читатели (че текстът им е харесал) ме подсетиха за следната историйка (от Дейвид Епстайн):
Въпреки че майка му преподавала тенис, тя решила да не работи с него. "Той щеше да ме разочарова, така или иначе. Беше решил да изпробва всеки странен удар и никога не връщаше топката нормално", казвала тя за сина си Роджър Федерер.