Преди време имаше момче-журналистче на име Майкъл Гладуел, което беше станало популярно по целия свят с писанията си. В България едни олигарси даже бяха нарекли групичката си на негова книга. Момчето още го има, но популярността му намаля. Започнаха да го подиграват, излезе му име на "най-добре платеният разказвач на приказки". В една от книжките си ("Изключителните: История на успеха"), туй момче беше посветило място на лековат анализ на най-интелигентния американски мъж - Кристъфър Ланган. Ланган не завършил следването си и работил като строителен работник, каубой и горски стражар, а после (в продължение на две десетилетия) - като бияч в заведения. "Провалът" му в университета и живота, според журналистчето, се дължал на слабата му емоционална интелигентност, а тя - на лошия му произход.
Тази работа с емоционалната интелигентност е дело на друго момче-журналистче на име Даниел Голман. И при него ситуацията е подобна: изкара луди пари от популяризирането на чужди теории, въпреки че ентусиазмът му не се споделяше дори от авторите на теориите. Днес, 22 години след неговата "Емоционална интелигентност", ненаучността и неефективността на концепцията "емоционална интелигентност" не е тайна за никого (линк).
Но да се върнем към университетите и да видим как те понякога са лошо място не само за суперинтелигентните студенти като Ланган, но и за суперинтелигентните учени. Робърт Тривърс бе професор в американски топ-университети, като се започне с Харвард и се свърши с Ратгърс. Автор е на концепциите за "реципрочния алтруизъм" и "себичния ген". След 47-годишна научна кариера, оставила отпечатък върху хиляди студенти и учени, сред които Стивън Пинкър, О. Е. Уилсън и Ричард Докинс, Тривърс е освободен от Ратгърс защото се противял да води лекции в дисциплина, в която не е специалист. Опитите на Тривърс да откаже лекциите не само били безуспешни, били безуспешни дори опитите му да се срещне с ръководството на университета за да представи аргументите си. Какво ли биха казали на Тривърс журналистчетата Гладуел и Голман:
Как можа да си толкова неинтелигентен бе, Тривърс? Ръководствата на университетите са за да набират пари от инвеститори и дарители, и след това да решават как да ги харчат, а не за да се срещат с разни професори!
Това е то! В днешните неинтелигентни времена, интелигентността се мери не с Коефициент на интелигентност или със Списък на откритията, ами с това колко пари можеш да изкараш и похарчиш.