Записвам си някои негови мисли (от първия му блог-пост):
... грамотен е не този, който знае логаритмичната таблица наизуст, а който умее да я ползва. Грамотен е не онзи, който знае наизуст закона (който със сигурност вече е изменен), не дори който знае че въобще такъв закон има, а онзи, който подозира, че не може да няма такъв закон и знае къде да търси, къде да намери и как да разтълкува този закон. Грамотен е не оня, който е изгледал всички театрални постановки в последните 46 сезона, а онзи, който знае как да се ориентира за да не гледа бози.
Примерите са достатъчни. Когато знанието е малко, то е като чаша вода. И се пие. Когато е много, то е като океан. Той не се пие. В него се плува.
Приключавам със собствена мисъл за самотата и относителността:
Самотата на грамотния е относителна. Как да си самотен, когато имаш толкова океани в които да плуваш и срещаш всякакви плувци.