Някои оприличават обяснението на Даймънд с люспене на лук: колкото повече люспиш, толкова повече се доближаваш до основните причини. Най-външната люспа на обяснението са предимствата в производствените и културните технологии (стоманени мечове и ризници, пушки, презокеански кораби, писменост, политическа система) и вирусите (взели повече жертви сред коренните жители на Америка от мечовете и пушките). Втората люспа, т.е. причината за посочените предимства, е многобройното, уседнало, с голяма гъстота и силна професионална и социална разслоеност население на завоевателите (което освен всичко друго имало и имунитет към споменатите многобройни вируси). Третата люспа е наличието на големи хранителни запаси в резултат на високопроизводителното селско стопанство. Именно тези запаси правят възможни високите гъстота и разслоеност на населението; нямаше ли ги тях, то нямаше да ги има "непроизводителните" свещеници, съдии, моряци и (особено) войници. Четвъртата люспа е свързана с предимствата в броя и вида на одомашнените растителни и животински видове (колкото повече лесни за размножаване и подобряване животни и растения, толкова повече храни и хранителни запаси). Петата люспа е леснотата на разпространението на животинските и растителни видове (както и на хората и технологиите). Вътрешността на луковата глава, т.е. основната причина за предимството на белите (вкл. турци, араби и персийци), както и на китайците, е географската ориентация на Евразия (изток-запад), за разлика от Африка и Америките, чиято ориентация е север-юг. Обяснението е лесно: дали ще говорим за писменост, крави, пшеница или вируси няма значение; всички те по-лесно се разпространяват по хоризонтала, особено в умерения пояс, където няма огромни пустини и непроходими джунгли.
Обяснението на Даймънд е подробно, логично и добре прието. Но когато човек е свикнал да се бръсне с бръснача на Окам, подобно обяснение може да му се види леко нагласено. Да си призная, на мен не ми се виждаше. До момента, в който прочетох няколко изречения, които нямат нищо общо с темата, защото говорят за математика. „Математическата индукция се използва за доказване на всякакви твърдения относно произволно цяло число N. Например, можем да я използваме за да докажем твърдението че сборът на ъглите на изпъкнал многоъгълник с N страни е Pi*(N-2). Това как стигаме до подобни твърдения е въпрос, съвсем различен от въпроса как ги доказваме, и не подлежи на формален анализ“, казва Джон Алън Паулос, който знае за какво говори, защото е професионален математик.
Тук се крие ключът от загадката. Математическата индукция е инструмент на математическата технология и като такъв може да бъде анализиран от математиците, респективно учените. Човешкото въображение не е такъв инструмент и разбирайки че не се поддава на формален анализ, математиката, респективно науката (тук включвам и Даймънд), отказва да се занимава с него.
Когато предците на индианците, дойдоха в Америка от Сибир преди около 14 000 години, те имаха силно въображение (т.е. можеха да си представят че има други земи освен Сибир) и силно желание да следват въображението си (т.е. да намерят тези земи). Затова те успяха да заселят огромното пространство на двете Америки за около 1000 години без да имат пушки, вируси и стомана, и без да се притесняват от ориентацията север-юг. През 19-и век те бяха изгубили въображението и желанието си, бяха се настанили удобно в земи, които считаха за свои, и можеха да бъдат преселени единствено с насилие. За разлика от европейските емигранти, които се преселваха в Америка доброволно и имаха богато въображение (защото си въобразяваха че с преселването се отървават от "европейското" тегло и могат да започнат отначало).
Затова европейските фермери завладяха земите на индианските ловци и вОйни. Въображението им беше силно, но реалността се оказа още по-силна: от теглото няма отърване; новото начало доведе до старите резултати. Затова псуваха, работеха до припадък през седмицата и се напиваха до припадък през уикендитe.