Тези дни четох разни "жълти" новини за интелигентната българка Даниела Симидчиева, и за членството ѝ в българския клон на МЕНСА. Замислих се за интелигентните хора и за организациите им. Установих че интелигентността на членовете не се пренася автоматично в организациите им.
Член съм на организации на високоинтелигентни хора. Имам поглед върху това що за "животно" е всяка от тях. Прави ми впечатление че МЕНСА е изключително старомодна (за да не кажа нещо повече):
Дели се на национални клонове, между които няма редовна връзка.
За разлика от тях, връзките между членовете на други организации са ежедневни и онлайн. Там национални или градски поделения изобщо няма. Вместо тях има групирания на членовете по интереси, вкл. за решаване на проблеми и създаване на знания.
Приемните тестове са веднъж годишно за всички кандидати.
Не са ли чували че тестовете могат да се правят 24/7, онлайн и то за всеки поотделно (в удобното за кандидата време)?
Тестовете се таксуват. Издават се членски карти. Плащат се годишни такси.
Това ми подсказва за любов към парите и бюрократичното администриране, а не толкова към интелигентността. В други организации на интелигенти, няма толкова такси, а има и такива без никакви такси (финансират се от дарения).
Сайтът на организацията не съдържа данни за постиженията (продукта) ѝ, както и за продукта на членовете ѝ.
В този смисъл, МЕНСА е затворена за външния свят и изглежда непродуктивна. Какво правят "менсистите" след като установят интелигентността си? Тупат се по раменете, вдигат наздравици и се усмихват? Ами че това го прави всеки глупак, отишъл на коктейл.
Член съм на организации на високоинтелигентни хора. Имам поглед върху това що за "животно" е всяка от тях. Прави ми впечатление че МЕНСА е изключително старомодна (за да не кажа нещо повече):
Дели се на национални клонове, между които няма редовна връзка.
За разлика от тях, връзките между членовете на други организации са ежедневни и онлайн. Там национални или градски поделения изобщо няма. Вместо тях има групирания на членовете по интереси, вкл. за решаване на проблеми и създаване на знания.
Приемните тестове са веднъж годишно за всички кандидати.
Не са ли чували че тестовете могат да се правят 24/7, онлайн и то за всеки поотделно (в удобното за кандидата време)?
Тестовете се таксуват. Издават се членски карти. Плащат се годишни такси.
Това ми подсказва за любов към парите и бюрократичното администриране, а не толкова към интелигентността. В други организации на интелигенти, няма толкова такси, а има и такива без никакви такси (финансират се от дарения).
Сайтът на организацията не съдържа данни за постиженията (продукта) ѝ, както и за продукта на членовете ѝ.
В този смисъл, МЕНСА е затворена за външния свят и изглежда непродуктивна. Какво правят "менсистите" след като установят интелигентността си? Тупат се по раменете, вдигат наздравици и се усмихват? Ами че това го прави всеки глупак, отишъл на коктейл.
RSS Feed
