Да ме извинява йогинът, но горното може да се каже за училището, казармата, брака и дори ... за затвора. Трябва ли, обаче, да даваме трибуна, да ни учи на ум и разум, на всеки завършил училище, изкарал казарма или прекарал половината си живот в затвора?
За да научиш за ограниченията на тялото си не е нужно да правиш йога в продължение на 20 години. Достатъчно е да вземеш в ръце учебник по анатомия или еднократно да участваш в маратон. За да научиш за ограниченията на душата е достатъчно да вземеш в ръце учебник по психиатрия или да не спиш 2 нощи. Къде ще отиде йогинът справил се с предизвикателствата и изваял "перфектни" тяло и душа в процеса на справяне, но не направил нищо друго? На тази ситуация англичаните ѝ казват "наконтил си се, а няма къде да отидеш".
Голямата работа е не да постигнеш телесна и душевна перфекция, а да използваш ограничените си ресурси за да направиш нещо по-голямо от теб. Затова до имената на Сидхарта Гаутама*, Мохандас Ганди** и Шриниваса Раманаджан*** няма да срещнем името на нито един йогин.
__________________________
* по прякор Буда
** по прякор Махатма
*** останал без прякор