Лингвисти

Когато за пръв път видях Тест за интелигентност за кандидат-полицаи, разработен от Института по психология на МВР, щях да припадна от смях. Доста от въпросите имаха по няколко верни отговора, но за верен се признаваше само един от тях. 

Преди дни вестник „Дневник” публикува задача от Александър Велинов – треньор на българския национален отбор по математическа лингвистика.
Дадени са думи на езика суахили и техните преводи, представени в друг ред. Определете преводните съответствия.
mtu, mbuzi, jito, mgeni, jitu, kibuzi
великан, козичка, гост, коза, човек, голяма река

Днес излезе отговор на задачата от Валентин Димов – сребърен медалист от последната олимпиада по математическа лингвистика.
kibuzi = козичка
mbuzi = коза
mtu = човек
jitu = великан
jito = голяма река
mgeni = гост

Моят отговор беше различен. Същият отговор даде и мой познат – супер-математик с практически, научен и преподавателски опит.
kibuzi = козичка
mbuzi = коза
mtu = великан
jitu = човек
jito = гост
mgeni = голяма река

За хората, обучени в изкуството/науката на логическото мислене, разликите в отговорите са лесно обясними. Логиката и в двата случая е една и съща, но невидимите допускания са различни. Първият отговор се базира на деленето на обектите на 3 групи: малки (ki), средни (m) и големи (ji), а вторият – на 2 групи: малки (ki и ji) и големи (m).

Подозирам че авторът на задачата и шампионите-лингвисти не са се сетили вместо да мислят върху задачата, да мислят върху мисленето си за нея. Ако го бяха направили, то те щяха да разберат че:
Добрата задача е задача, която допуска различни начини на решаване, но не и различни отговори.

Теоремата на Евклид за безкрайността на простите числа се приема за най-красивата теорема в математиката. Съществуват много начини за доказването й, но няма нито един за опровергаването й. В този смисъл горната задача не е добра; тя си прилича с тестовете за интелигентност за български кандидат-полицаи.

​P.S.
2 години и един ден след като съм написал горния текст, прочитам друг текст и решавам че тук му е мястото да го преразкажа накратко. Известният икономист Джон Кенет Галбрейт израсъл в канадска ферма. Веднъж, заедно с момиче което харесвал седели на оградата и наблюдавали как бикът на Галбрейт оножда кравата. "Това изглежда забавно", казал Галбрейт. "Прави каквото искаш, кравата си е твоя", отвърнало момичето.

Описалият случката я обобщава така: "Галбрейт говори за сношението като цяло, абстрахирайки се от отделния бик и отделната крава. Момичето се абстрахира от бика, но не и от кравата."

Сега става ли ясно за какво говоря в моя пост? Аз и познатият ми математик сме се абстрахирали повече, лингвистите - по-малко. Затова и резултатите ни са различни.