За математиците и езиците

В работата си, добрият математик може да служи за пример. Тръгва от разумни допускания и с помощта на правилна логика (и някой фокус от огромната торба на математиката) стига до верни и важни заключения. В живота, дори добрите математици (какво да кажем за обикновените хора) не следват горната рецепта и не се вълнуват от това, че говорят глупости. Да вземем за пример оптимистичното изказване на Давид Хилберт (1862-1943): "Ако можех да се събудя след 1000-годишен сън, то първият ми въпрос щеше да бъде: "Доказаха ли Римановата хипотеза?"

Няма да размишлявам възможно ли е да се спи 1000 години, нито дали интересите/знанията на хората от бъдещето ще включват математиката, хеле пък Римановата хипотеза. Ако можех да се върна във времето (макар да знам че не мога), щях да запитам Хилберт: "На какъв език щяхте да зададете въпроса, хер професор? Сигурен ли сте че след 1000 години ще има Германия и Великобритания, английски и немски?"

​1000 години преди Хилберт нямаше такива страни, а езиците говорени тогава на територията на сегашните Великобритания и Германия бяха десетки, да не кажа стотици, но всеки един беше твърде далеч от съвременния английски и немски. Можеше ли Хилберт да допусне/докаже че по-малко от 100 години след него:
а) вторият език в родната му Германия ще е турският?
б) родният му град Кьонихсберг ще се намира в страна, където се говори руски?