Пияница се прибирал вкъщи, но се случило така че загубил ключа си. Приближил се до една лампа и започнал да го търси под светлината й. Попитал го един полицай какво прави и пияницата му казал. Полицаят попитал сигурен ли е че е изгубил ключа точно под лампата. Не, казал пияницата, но там му било най-удобно да го търси, защото било най-светло.
Гледаме си удобството всички, не само пияниците. Математиците постояно говорят за безкрайността:
> на безкрайно голямото - можеш да удвоиш всяко число и пак да получиш число,
> на безкрайно малкото - можеш да намалиш два пъти всяко число и пак да получиш число.
В живота, нещата се случват иначе. Не можеш да удвояваш съществуването на едно яйце, защото след някое от удвояванията то няма да е яйце, ами ще е или пиленце или нещо миризливо, чието място е не в хладилника, а в кофата за боклук. Не можеш постоянно да разделяш яйцето на две, защото в един момент няма да имаш инструменти, с които да го правиш.
Защо математиците смятат че числата са безкрайни? Защото така им е удобно. И понеже започваме с математиката още от първи клас, успяваме да възприемем този удобен начин на мислене. И започваме удобно да мислим че нефтът никога няма да свърши. Или, ако се имаме за реалисти, то мислим че дори и да свърши, ще се появи някоя удобна иновация която ще замени нефта, съответно бензина, с нещо друго, което да движи колите ни и да топли домовете ни: слънчева светлина, електричество, водород и т.н. С други думи, удобно мислим за иновациите като за нещо безкрайно. Ами ако се окаже че те си приличат не с числата, а с нефта, и следователно имат край? Представяте ли си че някоя иновация може да се окаже последната?
Стига толкова, не можеш ли да бъдеш оптимист, ще попитате. Мога, затова си представям и оптимистичен вариант: от един момент нататък иновациите ще продължи да ги има, но те ще са неспособни да решат големите проблеми (като този с нефта). И като правим аналогии с математиката, там ситуацията е подобна: 276 години не се е появила иновация, способна да докаже Предположението на Голдбах (където става дума за нещо толкова елементарно, колкото е събирането на две прости числа).
Гледаме си удобството всички, не само пияниците. Математиците постояно говорят за безкрайността:
> на безкрайно голямото - можеш да удвоиш всяко число и пак да получиш число,
> на безкрайно малкото - можеш да намалиш два пъти всяко число и пак да получиш число.
В живота, нещата се случват иначе. Не можеш да удвояваш съществуването на едно яйце, защото след някое от удвояванията то няма да е яйце, ами ще е или пиленце или нещо миризливо, чието място е не в хладилника, а в кофата за боклук. Не можеш постоянно да разделяш яйцето на две, защото в един момент няма да имаш инструменти, с които да го правиш.
Защо математиците смятат че числата са безкрайни? Защото така им е удобно. И понеже започваме с математиката още от първи клас, успяваме да възприемем този удобен начин на мислене. И започваме удобно да мислим че нефтът никога няма да свърши. Или, ако се имаме за реалисти, то мислим че дори и да свърши, ще се появи някоя удобна иновация която ще замени нефта, съответно бензина, с нещо друго, което да движи колите ни и да топли домовете ни: слънчева светлина, електричество, водород и т.н. С други думи, удобно мислим за иновациите като за нещо безкрайно. Ами ако се окаже че те си приличат не с числата, а с нефта, и следователно имат край? Представяте ли си че някоя иновация може да се окаже последната?
Стига толкова, не можеш ли да бъдеш оптимист, ще попитате. Мога, затова си представям и оптимистичен вариант: от един момент нататък иновациите ще продължи да ги има, но те ще са неспособни да решат големите проблеми (като този с нефта). И като правим аналогии с математиката, там ситуацията е подобна: 276 години не се е появила иновация, способна да докаже Предположението на Голдбах (където става дума за нещо толкова елементарно, колкото е събирането на две прости числа).
RSS Feed
