|
Христофор отишъл до бахамския остров Сан Салвадор и след това цял живот разправял че е открил Америка. Христо отишъл до Пиза да види кулата и след това цял живот разправял че е бил в Италия.
Стаменко нарича тази болест "множествена склероза": да забравиш че говориш за елемента е и да се заблуждаваш че говориш за множеството S. Патриотизмът на обикновения българин е патриотизъм "по ботевски": я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея ...". С други думи:
Патриотизмът на обикновения българин му стига за да тропа неделно хоро на площада, но не и да напише/изсвири хоро. С други думи: Да рецитираш ботевски стихове по празници и да играеш иво-папазовски хора по сватби не е патриотизъм. Патриотизъм е това, което са правили Ботев и Папазов всеки ден. Различните хора виждат различни неща. Нямам предвид способностите на очите и това зад тях, макар че и то е от значение. Имам предвид това накъде си насочваш погледа. Ако ходиш по тротоара с поглед насочен надолу, то можеш да откриеш пари на тротоара и да си направиш извода че парите са по тротоарите. Ако се возиш на "Мерцедес" с поглед насочен настрани, ти можеш да видиш че парите са не по тротоарите, а в сградите до тях, особено ако улицата се нарича "Уолстрийт".
Оттук следва един неочакван извод: возиш ли се в "Мерцедес", няма как да намериш пари на тротоара. Обобщено за начинаещи: Можеш да не си най-големият професионалист, или изобщо да не си професионалист, но да откриеш неща останали невидими за другите - само защото не са се сетили да погледнат натам, накъдето си се сетил да погледнеш ти. За справка: повечето европейци търсеха Америка на запад, но европеецът открил Америка, я откри на юг. Познахте, говоря за Лейф Ериксон. Когато живееше в Комотини, Спирос си получаваше фактурите за комунални услуги редовно. Откакто се премести в София той почти никога не ги получава. Оплаква се на доставчиците, а те му се оплакват как пощенските фирми си правели оглушки и мързелували. Когато Спирос ги посъветва да си сменят пощенските фирми с по-добри, те го съветват че това било много трудно, защото трябвало да се организират т.н. обществени поръчки.
Днес Спирос получава фактура от водоснабдяването, към която е прикачено съобщението че цените се били увеличили заради решение на Комисията за внергийно и водно регулиране. Само дето са пропуснали да напишат че Комисията го е направила по искане на водоснабдяването. И друго са пропуснали да напишат: Как става така че когато към фактурата има прикачена рекламна брошура или съобщение за увеличаване на цената, пощенските фирми я доставят: без да си правят оглушки и без да мързелуват? Втори февруари е, неделя преди обяд. В кръчмата, Пешо Келешо и компания пият като за световно и си говорят глупости. Пешо разправя на приятелите си: "Влизам сутринта в Гугъл, значи, и що да видя? "Драскулката" на Гугъл ми казва че днес бил денят на Мери Самървил. Що за дивотия, не знаят ли тези меки китки че днес е денят на меките китки?"
На съседната маса Спирос и Йоргос си пийват "Митос", мълчат и гледат сеира на българите. Как може да пият толкова, мисли си Йоргос. Има резон във въпроса на българското пиянде, мисли си Спирос. На тази дата са се родили толкова заслужили хора, а също толкова заслужили хора са починали. На тази дата са сътворени толкова велики книги, картини, формули и машини. На тази дата са спечелени толкова много битки и са проляни толкова много сълзи. Как хората от Гугъл решиха че това е точно денят на Мери Самървил? И след като имаме съмнения в приоритетите и алгоритмите на гугълските драскулки, защо нямаме съмнения в това как алгоритмите на гугълската търсачка формират нашите приоритети? Животът на Спирос е комбинация от случайности: роден е в Гърция, завършил е в щатите, преподава в България. Като историк, той обича да дълбае из странични тунели, заради което чете какво ли не. Днес дълбае из писанията на някакъв изследовател на мрежите, който твърди че всичко било мрежи: бизнесът, епидемиите, мозъкът, политиката. Изследователят завършва писанията си с нещо, което англофоните наричат pun : Your network is your net worth.*
Добре го е казал, но се е престарал. Спирос е по-възрастен и е видял повече свят, та веднага може да даде контрапример за оборване на горното твърдение: най-богатия български олигарх, а според някои - единственият български милиардер. Той имаше мрежа от контакти с почти всеки от българската книга "Кой кой е?". Не само ги имаше, но и продължава да ги има. Обаче милиардът му изчезна, както и самият олигарх. _______________________________________________ * т. е. "каквато ти е мрежата от контакти, такава ти е нетната стойност на богатството" Артур Кьостлер – романист и културен критик – твърдял че способността да откриваш сходство в различното е основата на креативността. Ех, веднъж да съм съгласен с някого, рече си Панос. И си спомни какво му се случи по времето, когато беше финансист.
Панос бе под стрес: ръководеше проект за създаване и въвеждане на нов финансов продукт. И точно по това време шефовете му от Гурция решиха да го изпратят в Болвария на курс по създаване и въвеждане на нови финансови продукти. Не само че щеше да изгуби три дни, но трябваше предварително да попълни дълъг въпросник с неясна цел. Панос бе достатъчно изпечен да не се разкрива пред другите, особено пък ако са му работодатели. Но стресът го накара да изневери на себе си и затова отговори точно и подробно. Прати обратно въпросника, грабна си куфара и замина за Болвария. Щеше да изгуби време, но поне щеше да се види с колегите си от Южна и Централна Европа. Нямаха много време да се видят защото още от началото ги подхванаха: нови тенденции във финансите, математически модели, работа в екип и какво ли още не. И когато нещата стигнаха до работата в екип Панос разбра за какво е бил въпросникът. Оказа се че работодателят е искал да им направи Белбин-тест за работа в екип за да види кой какъв е. Сякаш за толкова години не ги бе опознал. Всички колеги и колежки на Панос се оказаха подчертани Resource investigators, само Панос се оказа ярък Plant. Символът на „Плантаторите“ беше Айнщайн, силата им беше в креативността, а „слабостта“ – че постоянно бълват идеи и бързо сменят интересите и приоритетите си. Спомняте ли си 1905 г.? Айнщайн беше пълен с идеи и написа статии по какви ли не теми. За осмислянето им колегите му трябваше да отделят години, което го издигна в очите (и не толкова в сърцата) им. Дотук добре, но резултатите от писмения тест трябваше да бъдат проверени на практика. В теста за Плантатори трябваше да намерят сходството между три произволни думи. И Панос, като виден Плантатор, получи правото да предложи първата дума. Стресът го караше да кипи и затова той реши да "провали" теста, предлагайки сложната дума bravado. Колегите онемяха, не бяха я чували тази дума, та се наложи на лектора (и тестер на екипната им работа) Уолтър да им я обясни: „Това, приятелчета, означава показна смелост или ненужна храброст.“ Втора беше Жужа, която не си даде зор и генерира думата black. Дойде ред на Яцек да предложи третата дума, и той като стар фен на „Deep Purple“ предложи night. Когато Уолтър ги подкани да намерят връзката между трите думи, колегите отново онемяха. Тогава Панос им показа какво е да си Плантатор, казвайки: „(K)nights are brave and nights are black! Got it?“. Уолтър изръкопляска, а колегите продължаваха да немеят. Разбра се че Панос е креативен Плантатор и че драстично се отличава от колегите си. Не се разбра какво смята да прави работодателят със събраните данни кой какъв е, или поне Панос не го разбра. Защото креативно си направи извода че след като драстично се отличава от колегите си, то мястото му не е сред тях. Мобилизира цялото си bravado и напусна работодателя си. За да си намери креативна работа без стрес, където да е заобиколен от себеподобни и да е свободен да бъде себе си. Maybe I'll find on the way down the line that I'm free. Free to be me. Black night ... - Математическата индукция е сложно нещо - казва на студентите си историкът Спирос, - колкото повече я знаеш, толкова повече не можеш да я обясниш. Затова е трудно да я разбереш четейки книгите на математиците. Аз бих я обяснил по следния начин: целта е да се подредят плочките на доминото така че, като бутнеш първата, да паднат всичките, без значение колко са на брой.
Сещате ли се за Чингиз Хан? Той беше голям експерт в индукцията. Макар че безпросветният монгол никога не беше чувал за нея, той можеше да я използва. Войските му превземаха вражеските крепости така - даваха ултиматум на жителите: 1. или ще отворите вратите и нищо няма да се промени, освен това че данъците ще ги прибира Великият Хан, 2. или ще ви изколим всичките. Оттук-нататък крепостите падаха като плочки на домино. - Едва ли това е вярно - обажда се студент с твърди анти-монголски убеждения, - сигурно не всички крепости са се предавали. - Така е - отговаря Спирос, - но само в началото. В тези случаи монголите наистина са избивали населението. Връзвали са пленниците и са им режели гърлата. В някои дни, "нормата" на монгол е била 200 души. Точно така те си осигурили падането на следващите плочки. Защото слуховете се носели по-бързо от късокраките монголски коне. Как иначе ще си обясните че шепа монголи са превзели най-големите страни на света, вкл. Русия, Китай и Индия? - Вие сам го казахте, с жестокостта си - обажда се отново студентът. - И това е помогнало - отговаря Спирос, - но най важното е че Чингиз Хан е бил добър преподавател. Показвал е на хората така нагледно силата на математическата индукция, че те са влизали в неговата армия обзети от желанието да побеждават и завладяват. Знаете ли че когато "свети" Александър Невски разби шведите и ливонските рицари той беше монголски васал? Казват че една картина струва 1000 думи. Всъщност, казал го е Ибсен. Питам се защо е предпочел да го каже, вместо да го нарисува?
Витгенщайн има един прекрасен афоризъм: Ако лъвът можеше да говори, ние нямаше да можем да го разбираме. Можете ли да го нарисувате без балончета излизащи от устите на лъва и човека? Разбиха дома на Спирос и му откраднаха лаптопа, а и един златен часовник. Поради неграмотността си, крадците пропуснаха ценното издание на "Илиадата" с гравюри от Теодоракис. След няколко седмици Спирос получи от прокуратурата постановление за прекратяване на досъдебното производство. Защото нямало свидетели и камери (в района на престъплението).
Поглежда Спирос към библиотеката, вижда скъпата на сърцето му "Илиада" и си мисли: Как предците ми разбраха че Парис е откраднал Елена при условие че нямаше свидетели, а за камери изобщо не бяха чували? Древногръцките математици мислели за математиката като за рожба на линията и пергела. Това били разрешените инструменти и не е чудно че имало доста неразрешими и неоткрити неща. Например, нулата за която, освен линия и пергел, се искала и вяра в съществуването на нищото.
По-късно, математиката приватизирала разни (дотогава) нематематически инструменти, направила ги математически, открила нулата, а и много други неща. Остава, обаче, въпросът: "Сигурни ли сме че днешните инструменти на математиката са достатъчни за да може тя да върши тежкото си и благородно дело?" За момента, отговорът успокоява. Математиката не е спряла да колекционира инструменти; в днешно време тя, освен събирането, умножението, диференцирането и интегрирането, ползва и инструменти взети сякаш от работилницата, чертожната и плод-и-зеленчука: залепването (конкатенирането), изрязването (изтриването), прегъването (говоря за оригами-математиката), преобръщането (говоря за палиндромите), сортирането и какво ли още не. Например, въпросът за намиране на частното Удвоена сума на делителите на n __________________________________________ Сума на нечетните делители на n където n и съответните делители са естествени числа, може да се реши не само с умно използване на Теорията на числата, но и с механично използване на инструмента побитов XOR върху двоичните числа 2n-1 и 2n+1. Въпросът е дали нещата ще продължат да бъдат такива, каквито са били досега, т.е. дали математиците ще могат да намират все по-нови и подходящи инструменти? P.S. Математикът Dana Mackenzie описва в кигата си The Universe in Zero Words притесненията си за бъдещите постижения на математиката, но той ги разглежда като функция на друга променлива (не на инструментите, а на наличните обекти за откриване): Дали 21-ви век ще разполага на склад с монументални изненади от сорта на квантовата физика, теорията на хаоса и Теоремата на Гьодел за непълнотата? Невъзможно е да се предскаже, но на мен гореизброените ми напомнят за океани, които могат да бъдат преплувани за пръв път само веднъж. На географите им свършиха континентите за откриване, и изглежда възможно математиците да се сблъскат със същия проблем. Насред София, човек със съмнителна хигиена е паркирал несъмнено мръсния си бус. На чието кално стъкло присмехулник е написал:
изми-ме мола Творчеството сякаш няма граници. Преди десетки хиляди години А измислил броенето. Казват че бил овчар и носел торбичка с камъчета. Когато вечер прибирал овцете, за всяка прибрана овца той отделял по камъче. Ако в торбичката останели камъчета, това значело че има изгубени овце и А тръгвал да ги търси. Ако камъчетата свършели преди овцете, то А очаквал визита от някой съсед - да си търси овцете.
Творчеството сякаш няма граници. Минало време. Б решил да си спести носенето на камъчета и измислил имена за броенето: една овца, две овци, три овци. По-късно В решил да си спести повторенията (овци, овци, овци) и ги пропускал. Така В измислил числата: едно, две, три. Творчеството сякаш няма граници. Минало време. Понеже числата винаги се появявали слухово подредени, Г решил да ги подреди визуално. Така се родила линията на числата. Няколкостотин години преди Христа, китаецът Д се сетил да подреди числата в две измерения; така се родил магическият квадрат. А хората започнали да измислят какви ли не неща за него. Творчеството сякаш няма граници. Минали 2 хилядолетия. На К му се сторило че заниманията с магически квадрати са стигнали до преливане от пусто в празно. Той решил да подрежда числата в магическия квадрат триизмерно. Всяка клетка от квадрата получавала височина, равна на числото в нея. Магическите квадрати заприличали на квартали в Ню Йорк. Творецът К не спрял дотук. Той видял че падне ли дъжд в някои квартали, водата се оттича. В други квартали водата се събира. Така К сътворил концепцията за водозадържането. Сега въпросът бил: "Колко вода ще се събере в квартала Х?" Ще кажете че творчеството няма граници и можем да очакваме подреждане на числата в 4, 5 и повече измерения, както и разни други операции с тях. Не бързайте, забравете за операциите с числата и помислете за операциите с водата. С нея извършваме същите операции, които е правил и А преди десетки хиляди години: търсим я и я намираме, пием я и се мием. Можем да я задържаме по-добре от А (в язовири и бутилки), но я харчим повече от него. И най-важното: подобно на А, нямаме сили да произвеждаме вода (въпреки че уж знаем как). Творчеството, колкото и да не ни се ще, има граници! Почитателите на Биткойн са умни хора: разбират що е то криптография и блокчейн. Умовете им, обаче, са толкова заети с тези сложни неща, та сякаш не им остава време, желание и способност за разбиране на простите:
Ако общата стойност на една валута (по последни данни) е 157 милиарда долара, а само една-едничка част от стойността на поддръжката й - разходът за ток - е между 1.18* и 7.67** милиардa долара годишно, то тази валута е меко казано неконкурентна (а на практика - идиотскa). Елементарно, Уотсън, икономика! Дисклеймър Само да не си помислите че искам да кажа че всички в биткойн-индустрията са глупаци и хора без късмет. Не, не искам. Но ... ще направя една аналогия: Не всички в хазарт-индустрията са глупаци и хора без късмет. Организаторите са умни, а спечелилите имат късмет. Но умът на единиците (организаторите) и късметът на десетките (печелившите) не може да компенсира глупостта и безкъсметността на милионите (участниците). ________________________________________________________ * пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 2 цента за киловатчас (най-ниската цена за Масена, Ню Йорк, САЩ); така пресметнатата цена е нереалистично ниска - вероятно повече от 99.99% от биткойн-копачите не работят в Масена ** пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 13 цента за киловатчас (средна цена за домашни потребители в САЩ) Имало едно време две братски страни:
> Болвария (от болван - бестолковьij, глупьij чловек) и > Университария (от университет). В Болвария населението било неуко, но потентно и правело много деца. В Университария мислели повече за знания и по-малко за секс. Затова там университетите били много добри, но децата били малко. Решили братските страни да се възползват от теорията на Дейвид Пикардо за сравнителните предимства: едната страна щяла да прави деца, а другата - да ги образова. Речено - сторено. Само дето не се сетили за следното: > в Болвария преподавателите останали без работа и умрели от глад, а > в Университария на болварците толкова им харесало, че не искали да се връщат обратно. И друго се случило в Университария: понеже престанали да се размножават университарианците започнали да изчезват, а страната била превзета от глупавите (но вече образовани) болварци. Преди да умре, последният университарианец написал писмо до Дейвид Пикардо, в което го призовавал да си завре теорията в някакво място ... дето не било библиотека. - Или деца, или книги - това, според древните римляни, бил изборът пред отговорния възрастен - казва Спирос на студентите си. - В днешните електронни времена за предпочитане са книгите. Защото вероятността да напишеш добра книга се увеличава с увеличаване на броя на написаните книги. От друга страна, така се увеличава и броят на боклучавите книги. Да, ама тях лесно можеш да ги изтриеш. Да изтриваш деца би било безотговорно. Следователно, в днешните електронни времена опциите на отговорния възрастен са още по-ограничени.
Сещате ли се за онази жена, която владеела 10 езика, но не могла да казва НЕ на нито един от тях? Има и по-лоши варианти. Сещате ли се за царя, който можеше да говори на 10 езика, но нямаше какво да каже на нито един от тях.
В бъдещето всеки ще има своите 15 минути слава. Анди Уорхол
В първите години на 21-ви век компанията "Колгейт-Палмолив" имала проблеми при вкарването на пастата за зъби в тубичките. Невъзможно, нали, в компанията работели повече хора с докторати, отколкото има в среден български университет! Да, ама не, заради този проблем компанията прехвърлила проблема на плещите на "Иносентив" - фирма за решаване на чужди проблеми. От "Иносентив" решавали, а и сега решават, проблемите така: дават ги за решаване на мрежата си от "роби". Решат ли "робите" проблема, получават дребен процент от наградата и 15 минути слава. В същото време, големите пари остават за "Иносентив", а милионите ги прибират ... "Колгейт-Палмолив" и подобните им, естествено. Безработният канадски инженер Ед Мелкарек намерил позитивно решение: да заземи тубата и наелектризира (позитивно) пастата. Получил 25000 долара, потупване по рамото и 15-минутна слава: една снимка и 5 (от общо 16) параграфа в статийка от канадско списание. Ако се чудите защо не сте чували за Ед, спрете - 15-те минути изтекоха преди славата му да стигне до вас. Само да не си помислите че историята завърши по американски - с win-win-win! Не, не завърши! "Колгейт-Палмолив" продължиха да си прибират милионите, хората с докторатите запазиха работните си места, а Ед ... си остана безработен. Win-win, my ass! Глупаците се опитваха да станат големи като станат част от нещо голямо: религията, освобождаването на светите земи от неверниците, великите географски открития, компютърната революция, социалните мрежи.
Умните порастваха от само себе си. Те нямаха нужда от големи неща, вкл. голям диоптър, за да могат да видят: > че в голямата тълпа малкото човече продължава да е малко, > че проблемът на християнството не е че светите земи ги тъпчат евреи с плитки и "муслюмани" с джалабии, а че много свещеници са педофили, > че глупакът с компютър е глупав колкото глупака с меч, но е далеч по-опасен. “Sometimes a cigar is just a cigar,” Freud said from the comfort of his chair. "Oh, Sigmund! How naive you are!" Bill Clinton exclaimed from the couch and Freud felt Bill had a story to tell.
Спомняте ли си това: "Победителите никога не се отказват. Отказващите се никога не пoбеждават". А знаете ли продължението? "Тези които никога не побеждават и никога не се отказват са лузърите." Това беше на шега, следва горчивата истина.
Преди месеци беше публикувана книгата Range, за която The New York Times написа: "Спомняте ли си правилото "10000 часа до успеха"? Забравете за него!" В книгата става дума за това: > че не е необходимо да започнеш като пеленаче и не е необходимо да се прегърбиш от труд за да постигнеш успех, > че най-важното за успеха е да пробваш много неща, докато не намериш съответствие между себе си и това което правиш. Така е, драги ми джедаи, Силата не е една, тя е различна у всеки. А какво се случва докато намериш силата си? Отказваш се, естествено: > Йо-Йо Ма се отказа от цигулката и пианото за да намери виолончелото; > Микеланджело заряза 3/5 от започнатите статуи, но направи "Давид" и "Пиета"; > Битълс зарязаха концертите за да станат символ на рок-музиката; > Барак Обама заряза политиката и от президент стана продуцент. Средняците не се отказват. Вижте: > къде е сега бившият шеф на най-голямата БГ партия и бивш президент; > къде е царят който, вместо да се откаже от политиката, стана премиер. Така е, драги ми джедаи, понякога се иска сила за да не се откажеш, но често се иска по-голяма сила за да се откажеш. Имам приятел който е може би най-добрият биограф на Асен Йорданов – заради фактическите си познания и езиковите си умения. Преди години „Шоуто на Слави“ беше ползвало проучванията му без да го цитира (хеле пък да му плати нещо). Той не ламти за пари и слава, но им обърнал внимание че биха могли да го споменат като автор. В следващото предаване го споменали – със светлосин текст на светлосин фон.
Наскоро гледах някакво предаване по БНТ за българските гении, започващо с ... Асен Йорданов. Какво ли не се изприказва: > АЙ бил учен и откривател (само дето не казаха къде е преподавал и какво е открил). > АЙ бил научил американците да летят (интересно, всички в предаването бяха журналисти, редактори и писатели, а не знаеха да говорят – нито един американец не може да лети, това което някои от тях могат е да пилотират самолети). > АЙ изобретил какво ли не: снегорина, телефонния секретар, еърбега и т.н. Аз не съм изобретател, защото не съм изобретил нищо, обаче съм ... откривател. Отдавна съм открил че патентът за телефонния секретар, т.н. „Джордафон“, от 1951 г. не е само на Асен Йорданов, а и на Норман Робин. Днес открих че и самата компания Jordaphone Corp of America е била на двамата. Както и че предшественикът на „Джордафона“, т.н. „Кутия“ - патент US150998, е с изобретател Fred L. Meagher – илюстраторът на книгите на Йорданов. Какво ли му е казал Йорданов: „Мой човек, искаш ли да продължиш да илюстрираш книгите ми, трябва да прехвърлиш патента на моята компания!“ И да не го е казал, Meagher е направил точно това. Фактът че всъщност Йорданов и Робин не са изобретили телефонния секретар също съм го открил отдавна – в книгата на John Naughton From Gutenberg to Zuckerberg. Нотън, цитирайки книгата на Tim Wu The Master Switch, съобщава че телефонният секретар е открит много по-рано – през 1934 г. от Кларънс Хикман, изобретател работил в Bell Labs. Ако трябва да сме точни, Хикман е бил по-близо до "истината" – докато „Джордафонът“ е записвал на жица, „Хикманфонът“ е записвал на лента. Открих и още нещо, тази работа с „насилването“ на илюстратора може и да не се е случила, но това не значи че в работата на Jordanoff Aviation Corporation с персонала не е имало трески за дялане: дискриминация, неправилни уволнения, забраняване на профсъюзна дейност и т.н. Е, тези неща журналистите и редакторите нямаше как да ги открият – това става с търсене, а не с патетични рецитации* за пред не толкова грамотна публика. И като стана дума за ре-цитации ... можеха да цитират името на приятеля ми, но не го направиха. Дано да не им се сърди, дано не се сърди и на мен за това че разкрих "тайната" на човека Асен Йорданов – подобно на всеки от нас и той е имал сенчеста страна. ___________________________________________________ * приятно изключение правеше Тони Николов който, вместо да говори дивотии, се опитваше да постави нещата в контекста на времената и тенденциите |
Categories
All
Archives
February 2020
|
RSS Feed
