Увод
Започвам с преразказ на сцена от викторпелевиновата "Чапаев и Пустота". Чапаев държи реч пред войниците. Завършва я с думите: "... такая моя командирская зарука". Слиза от трибуната и с политкомисаря Петка тръгват нанякъде.
- Другарю Чапаев, какво означава "командирская зарука"? В руския няма дума "зарука".
- Къде си я чул тази глупост? - пита Чапаев.
- Току-що завършихте речта си с нея.
- Виж сега, Петка. Когато говориш на масите е маловажно дали разбираш какво говориш, важно е масите да те разбират. Ти просто трябва да отразиш очакванията на тълпата ... Така че ако искаш да разбереш какво значи "зарука", не питай мен, а хората на площада.
Изложение
Така изглеждаше говоренето в идеалистическата зора на тоталитаризма. Днес това не е достатъчно. Масите могат да се заблудят че са те разбрали и да си въобразят нещо коренно различно, а ти (тоталитаристът) не искаш това да стане. Затова трябва да създадеш споделен културен контекст. С други думи, трябва да приучиш масите как да разбират определени думи и фрази.
Когато кажеш "Левски", ти трябва да си сигурен че в ушите на масите ехти "национален герой". Когато кажеш "Вазов", трябва да си сигурен че те го чуват като "патриарх на българската литература". Когато кажеш "македонски език", трябва да си сигурен че масите чуват "диалект на българския".
Заключение
Сега разбирате ли, защо никой представител на политическия или образователния елит не се притеснява че за образование се харчат луди пари, а 50% от младежите са функционално неграмотни? Много просто, образованието е там за да научи младежите:
Това е командирската зарука на тоталитарната власт - да имаме мнение за всичко, и то да не се отличава от нейното.
____________________________________________________________________________________
* никоя власт, особено тоталитарната, не би искала младежите ѝ да приличат на Левски
Започвам с преразказ на сцена от викторпелевиновата "Чапаев и Пустота". Чапаев държи реч пред войниците. Завършва я с думите: "... такая моя командирская зарука". Слиза от трибуната и с политкомисаря Петка тръгват нанякъде.
- Другарю Чапаев, какво означава "командирская зарука"? В руския няма дума "зарука".
- Къде си я чул тази глупост? - пита Чапаев.
- Току-що завършихте речта си с нея.
- Виж сега, Петка. Когато говориш на масите е маловажно дали разбираш какво говориш, важно е масите да те разбират. Ти просто трябва да отразиш очакванията на тълпата ... Така че ако искаш да разбереш какво значи "зарука", не питай мен, а хората на площада.
Изложение
Така изглеждаше говоренето в идеалистическата зора на тоталитаризма. Днес това не е достатъчно. Масите могат да се заблудят че са те разбрали и да си въобразят нещо коренно различно, а ти (тоталитаристът) не искаш това да стане. Затова трябва да създадеш споделен културен контекст. С други думи, трябва да приучиш масите как да разбират определени думи и фрази.
Когато кажеш "Левски", ти трябва да си сигурен че в ушите на масите ехти "национален герой". Когато кажеш "Вазов", трябва да си сигурен че те го чуват като "патриарх на българската литература". Когато кажеш "македонски език", трябва да си сигурен че масите чуват "диалект на българския".
Заключение
Сега разбирате ли, защо никой представител на политическия или образователния елит не се притеснява че за образование се харчат луди пари, а 50% от младежите са функционално неграмотни? Много просто, образованието е там за да научи младежите:
- да знаят че Вазов е патриарх на българската литература, а не да четат творбите му, нито пък да пишат собствени творби;
- да знаят че Левски е националният ни герой, а не да се държат като него*;
- да знаят че македонският е диалект на българския, а не да говорят български правилно.
Това е командирската зарука на тоталитарната власт - да имаме мнение за всичко, и то да не се отличава от нейното.
____________________________________________________________________________________
* никоя власт, особено тоталитарната, не би искала младежите ѝ да приличат на Левски
RSS Feed
