Blog Posts

Световни конспирации: Руските архиви

2/21/2019

Според "руската" Уикипедия, съществува предание че в хода на Руско-турската война (1672-1681 г.) турският султан изпратил на запорожките казаци писмо да му се покорят, така като направил хетманът на Деснобрежна Украйна Петро Дорошенко. Казаците му отвърнали с нецензурно писмо - за едни израз на свободолюбието им, а за други - на ниската им култура. Въпросът е: "Имало ли е такова писмо?"

Писмото на казаците би трябвало да е писано в периода 1672-1681 г., но следи от него не могат да бъдат намерени нито в казашките, нито в султанските архиви. Най-ранните ръкописи, които го споменавали били "от средата на 17-ти век". Възможно ли е това, след като писмото би могло да е писано в края му, т.е. през 1681 г.? Пък и там не ставало дума за запорожки, а за чигирински казаци.

Пълният текст на писмото се появява едва в средата на 18-ти век, и то (забележете) като препис от препис на история на Запорожката сеч, съхраняван в руски архиви. В днешно време "оригиналният" препис не може да бъде намерен в архивите. Може би защото е бил "удобно" изгубен или никога не е съществувал?

И като казах изгубен ... днес Русия не иска да върне незаконно отнетите през Втората световна война български архиви. Руската позиция е парадоксална: не искат да върнат незаконно отнетите архиви, защото законът им го забранявал. Но като се замисля, може да има друга причина - да са изгубили и нашите архиви. Защото са им били неудобни.

По въпроса за копчетата и зарчетата

2/20/2019

0 Comments

По въпроса за копчетата
Когато бил петгодишен, бъдещият математически гений Андрей Колмогоров си задавал въпроси от сорта на „По колко различни начина може да се зашие копче с 4 дупки?“ Няма данни какво е измислил, но понеже преминал към по-висши сфери, въпросът с копчето останал неразработен. През 2011 и 2012 г. размишлявах по въпроса и видях че от значение (освен броя на дупките) са и други неща, а именно: разположението на дупките, цвета на конците, повторението на шевовете, последователността в пресичането на шевовете (в зависимост от избраните разположение на дупките и цвят на конците) и т.н. Открих някои простички неща за някои конфигурации (тук), вкл. и това че при по-сложни конфигурации (отнасящи се основно до броя цветове разпознаваеми от човешкото око) броят на начините за копче с 4 дупки може да достигне (и надмине) 10^56. Вчера научих че и други хора мислят по въпроса (въпреки че, на база на това, което виждам, те са доста по-назад).

Едно копче може да има повече от 4 дупки, но това зависи от въображението на мислителя. Освен за по-големия брой дупки, въображението ми ме подсети и за друго: дупките могат да се използват алтернативно, напр. така:

Как би се закопчавало копчето тогава? Елементарно, Уотсън, копчето може да не бъде пластмасово копче от една част, а метално от 2 части – сещаш ли се за тези копчета, които някои наричат „цък-цък“?

По въпроса за зарчетата
Всеки знае какво е зарчето, но не толкова много хора знаят че зарчето се е появило в Шумеро-Вавилония и е имало 4 стени. 6-стенното зарче, познато на нас, се е появило значително по-късно. Едно зарче, за да са равни вероятностите за различните стени, трябва да е Платоново тяло, и следователно може да има 4, 6, 8, 12 и 20 стени. Ни повече, ни по-малко.

Общувам си с умен човек, който ми обяснява за измислен от него проблем със зарчета, които имали n-стени. „Как така n? Такива зарчета не могат да бъдат повече от 5, защото толкова са Платоновите тела?“, казвам му аз, мислейки че съм го затапил. „Не, ние си говорим за абстрактни зарчета“, отговаря той, а аз разбирам че той ме е затапил.

Защо бяха всички тези уводни думи?
Уместната забележка на Клиф (умният човек споменат по-горе) ме накара да се замисля за това как означаваме зарчетата. Шумеро-вавилонците не са означавали зарчетата с цифри, защото на техните зарчета нагоре (към очите на наблюдателите) сочел връх (а не стена) на 4-стенното им зарче. При нашето 6-стенно зарче ситуацията е обратната. Моят Въпрос 1 (за зарчетата) е: „Какъв обект трябва да маркираме при едно абстрактно зарче: връх, ръб, стена или нещо друго“, особено ако зарчето е n-мерно (за n>=3 )? И ако не можем да преценим какъв обект да маркираме, то може ли да има абстрактно зарче?“

В тази връзка си задавам Въпрос 2 (за копчетата): „Може ли да съществуват копчета във висшите измерения, как биха се закопчавали те и по колко различни начина бихме могли да ги зашиваме?“. Оставям тези два въпроса (стига да са им интересни) на по-умни и значително по-грамотни и способни в математическо отношение хора – така, както оставих моите въпроси за Уробороса и Модифицирания проблем с непрозрачната гора.

0 Comments

Прогледналите и слепците: История за ума и разума

2/19/2019

"Много си умен, ама не си разумен", казваше учителката на малкия Спирос, а той се чудеше какво е искала да каже. Днес, порасналият Спирос чете биографията на Леонард Ойлер и усеща че разбира учителката си. Разбира я, но не я оправдава.

Ойлер започнал кариерата си като академик в Руската академия на науките. В едно по-късно време, на такива места и длъжности започваха работа децата на висшия ешелон. Спирос си спомня какво казваше един такъв: "Я, какви млади момЦета работят в този изЦислителен център. И аз като младеЗ запоЦнах така кариерата си - като Директор на изЦислителния център на МинФин". Но да се върнем на Ойлер, той не бил чак такъв връзкар. Имал малко връзки, но много повече математически способности. Натрупал 14-годишен стаж в Руската академия и се преместил, по покана на немския монарх, в Берлинската академия. Натрупал стаж и там, и решил че е достоен за Президент на академията. Монархът, обаче, мислел друго: "Много е сериозен и скучен, а е и сляп с едното око. На мен такива президенти не ми трябват".

Ойлер решавал сложни задачи за минути, но му трябвали години за да разбере злополучното кариерно решение на монарха. След цели 25 години в Берлинската академия, недоволният Ойлер се завърнал в руската. Вече бил сляп с двете очи, и стремежите му били по-скромни, но още не се бил научил напълно "да си знае гьола". Затова много му се искало да получи, ако не друго, то поне най-ниския генералски чин*. Естествено, не го получил. Сляп бил човекът и не виждал че докато мисли за себе си като за прогледнал гений, големците го смятат за обикновен слепец. Бил умен, но не бил разумен.

Историята на Ойлер демонстрира че има справедливост в Историята с главно И: докато 12 години се провалял в йерархичните си стремежи, слепецът Ойлер сътворил толкова много, че и до ден днешен е Световен математически шампион по критерия Обем на сътвореното. На руската Академия й трябвали 50 години след смъртта му, за да отпечата всичко написано от него. Не че била длъжна, просто написаното си заслужавало.

Чете Спирос тези неща и се пита: "С какво толкова заслужиха чиновете си тогавашните немски академични президенти и руски генерали? Кое е това, което те имаха, а Ойлер - не? Като че ли немският и руският монарси бяха слепи, та не видяха това, въпреки че си мислеха че виждат отлично. Уж бяха разумни, а изобщо не бяха умни. Този вариант като че ли е по-често срещан и доста по-безинтересен. Този вид хора ги запомняме така: не с нещата, които са направили, а с нещата, които не са направили; не с джуджетата които са назначили, а с великаните които са пропуснали да назначат; и (драга моя учителко) не с това на което са те научили, а с това на което не са могли да те научат."

_________________________________
* по-скоро цивилния му аналог; някой злобар би казал чин от сорта на СС-Бригадефюрер в нацистка Германия

Репин за начинаещи, 2

2/18/2019

"Понеже нямаме календар и не знаем датата завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)

Приятел прочита моето писание "Репин за начинаещи" и се обижда от името на казаците. Не писарят в средата на картината пишел писмото до султана, а казаците, защото те давали идеи, а той само ги записвал.

Казвам му че тази работа ми прилича на оная - с другаря Тодор Живков. Той дал идея на придворните писатели да напишат от негово име 30 тома събрани съчинения, а те ... му ги написали. Пита се кой ги написа - Тодор или писателите?

Хрумват ми и други неща:

а) Не бяха ли толкова смели казаците, с нецензурните си писма до султана, просто защото той беше твърде далеч? Едва ли биха се осмелили да напишат подобно писмо до руския император, нали?

б) Можеха ли неграмотните казаци да осмислят кой е истинския им враг? Султанът ли разруши псевдо-държавата им (наречена Запорожка сеч) или руската императрица Екатерина Велика през 1775 г.? Не бяха ли заточени отаманът на сечта Петро Калнишевски и висшите му старшини на Соловецките острови и в Сибир (а не в Диарбекир)? Не избраха ли 5000 казаци да възстановят Запорожката сеч като турски протекторат на делтата на река Дунав? Кой на кого целуна какво: 5-те хиляди запорожци - парфюмираната ръка на султана, или той - потните им от ездата "Днепър-Дунав" запорожки задници?

P.S.
Решавам да видя какво, по дяволите, означава казак. Странно, идвало от тюркското kazak, което значело: свободен/независим човек, търсач на приключения, бродяга. Каква ирония на съдбата, тюркомразците да се кръстят с тюркско име!

Изкуственият интелект не е от вчера

2/18/2019

Стаменко полегна, уж за да почине, но взе че се замисли за Изкуствения интелект (ИИ). Не че знаеше какво е ИИ, но си представяше че това е компютър, който може да мисли като човек. И Стаменко можеше да мисли като човек и затова измисли следното:

Едни мислят че са създали ИИ и се гордеят, а други ги критикуват че това са глупости и се обосновават: „Вашият ИИ победи на шах шампиона Гари Каспаров, но не можа да разбере че го е победил. Защото той просто не разбира какво значи“победил“ . Къде му е тогава интелигентността?"

Като попиташ един обикновен, т.е. прост, човек кои са Левски, Нютон и Айнщайн, той ще ти каже че:
а) Левски е един със сиво сако, който е загинал за свободата на българите;
б) Нютон е един, на който върху главата му паднала ябълка;
в) Айнщайн е един рошав дето се плези на хората.
Без да знае каквото и да било друго за тримата, и без изобщо да разбира какво са свободата, гравитацията и относителността, този прост човек, може прекрасно:
а) да ползва свободата си за да си купи кола, а след това да я кара пиян;
б) да се оправдае с гравитацията щом падне когато катаджия го изкара от колата за проверка;
в) да ти обясни относителността, като ти каже колко добре си направил да му дадеш пари назаем за да си купи колата, но колко лошо е ако ти поискаш заем от него.

Излиза че ИИ е създаден отдавна, но не е разбрал че е ИИ. Досущ като компютъра, който не разбрал че е победил Каспаров.

Политика

2/17/2019

Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак се напълва с ..... , но мераклии продължава да има.

Успех

2/16/2019

Можем да оценяваме себе си не по провалите и успехите, а по това доколко сме верни на себе си. Елизабет Гилбърт

Пирамиди

2/14/2019

0 Comments

Всички ръбове на пирамида с основа квадрат и пирамида с основа триъгълник са с дължина Х*. Залепваме двете пирамиди за произволни еднакви стени. Колко стени има полученото тяло?

________________________________________________________
* данните са достатъчни за описание на пирамидите

0 Comments

Аз и Ние

2/13/2019

Гошо и Пешо обсъждат родната история. По някое време Гошо се изнервя и избухва:
- Ние българите сме като фурнаджийски лопати.
- Какво е това НИЕ? - отвръща Пешо. - Едни са като фурнаджийски лопати, а други не са! Аз, например, не съм!

Продължават с разговора и по някое време Пешо казва:
- Ние имаме 1300-годишна история.
- Какво е това НИЕ? - пита го Гошо. - Ти, например, кога си роден?

Световни конспирации: Богатите бедни

2/12/2019

Светът има нужда от масовата бедност. Кой щеше да се съгласи да работи тежка и скучна работа, или да убива по чужда заповед, ако не беше беден?

Новите времена наклониха везната в полза на бедните: храната стана евтина, образованието – безплатно, безработицата – мръсна дума. В резултат, бедните се замогнаха. „Какво да правим?“, запитаха се конспираторите. „Как какво? Да ги накараме да се почувстват от средната класа и да харчат като средната класа! Така ще ги накараме да обеднеят отново“, отговориха други конспиратори. „Глупости!“, казаха първите. „Бедните нямат пари за хайвер и шампанско“. „Ами като нямат, нека ги накараме да харчат тройно за бедняшките стоки“, предложиха вторите.

Кои са бедняшките стоки? Елементарно, Уотсън, това са стоките, без които бедните не могат и никога не са могли. Храна – хлябът. Напитка – бирата. Ако се върнеш няколко хилядолетия назад и погледнеш с какво са били хранени строителите на пирамидите, то ще видиш хляба и бирата.

И какво направиха нашите конспиратори? Елементарно, Уотсън, направиха хляба и бирата дизайнерски. Сложиха в хляба лимец – примитивна нискодобивна пшеница. И от лев хлябът стана 3 лева. Направиха крафт-бири и започнаха да „ограмотяват“ бедните колко велики били тези бири на "небце" и „нос“. И от лев, бирата стана 3 лева. А бедните строители на съвременните пирамиди повярваха че са заживели в царството небесно на средната класа.

Задача с монети

2/12/2019

2 Comments

Ачо имал 3 монети: едната била ези-тура, другата - ези-ези, а третата - тура-тура. Сложил ги в шапката си, затворил очи, взел една монета и я метнал във въздуха. Когато монетата паднала, той отворил очи и видял че се е паднала тура. Каква е вероятността и другата страна да е тура?

2 Comments

Размисли за безсилието на ...

2/11/2019

Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й.

Словото
Пред истинското изкуство думите са безсилни. Изкуството е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Ако обяснението е по-интересно и поучително от творбата, то тогава тя не е изкуство, а нещо друго. Казано а ла Витгенщайн: Какво е искуството не може да се каже, но може да се покаже.

Задача с лампа

2/10/2019

4 Comments

В мазето на новата ми къща има лампа, чиято крушка е НЕнажежаема. На 3-я етаж има редица от 3 ключа, един от които включва/изключва лампата. Как с едно ходене до мазето да разбера кой е той?

4 Comments

Професионалисти, 3

2/9/2019

Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Приятелят на Спирос - Панос - е историк. И като такъв си има любима история: Линкълн попитал асистента си: "Ако приемем че опашката на кучето е крак, то колко крака има кучето?" "Пет, г-н Президент", казал асистентът. "Не е вярно! Това че наричаме опашката крак, не значи че тя е крак", отвърнал Линкълн.

За съжаление, географията е вън от професионалната рамка на Панос. Затова той не чувства никакво противоречие когато ти каже че Амазонка е най-дългата река в света, защото дължината й (от извора на река Мантаро до устието на Амазонка в Атлантическия океан) е 6400 км. "Това че наричаме река Мантаро Амазонка, съвсем не значи че тя е Амазонка", подсмихва се вътрешно Спирос.

Професионалисти, 2

2/8/2019

Ако нямаха професия, мисли си Йоргос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Когато сподели с приятели какви глупости е свършил Ставрос, Йоргос получи отговора "Ами това е свободата, колкото и да не ти харесва". "Как пък не, винаги споменавате свободата когато някой направи глупост. Защо все свързвате свободата с правенето на глупости? Защо, вместо да прави глупости, Ставрос не вземе да напише филмов сценарий или да измисли нов начин за белене на варени яйца? И това е свобода, нали?", върна им топката Йоргос.

Професионалисти

2/7/2019

Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Най-смешно му е на Спирос когато каже на Йоргос за последната глупост на Ставрос. "Ама верно ли? Не мога да повярвам че е такъв глупак!", казва Йоргос, а Спирос си умира от смях, защото същото му казва и Ставрос, когато чуе за последната глупост на Йоргос.

България като кораб и река

2/6/2019

Фикцията има негативно влияние върху обществото и историята когато не се възприема като фикция, когато е маскирана като обективно знание за това какво е реалността. Обратно, фикцията е полезна за обществото, историята и индивида когато се възприема като фикция, когато не лъжем себе си че това не е илюзия, а е фактическото положение.
Марио Варгас Льоса, лекция в Syracuse University

Спомня си Спирос думите на Варгас Льоса и си мисли за това че България му напомня за "Кораба на Тезей", т.е. за дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

По същия начин седи въпросът с България. Българите казват "1300 години България" без да се замислят че:
1. говорят за различни територии - началото на т.н. Велика България е поставено на територията на днешните Русия и Украйна, като страната (по-скоро една от провинциите/народностите й) бавно се придвижва към балканския полуостров.
2. говорят за различни имена - в началото страната е наричана България само от ромеите, но не и от жителите й, а сега - само от жителите й, но не и от останалите (Бугарска, Бългериа, Буругариа).
3. говорят за различни езици - в началото българите са говорели на езика на племената си (съответните -гури), а днес - на специфичен славянски език.
4. говорят за различно държавно устройство (ханство, царство, провинция и васална територия на други държави, пак царство, после народна република и обикновена република)
5. говорят за различни моряци (сегашните българи определено не са били родени по онези времена) и капитани (Хан Кубрат не е на власт днес, днес властва народът ... ама друг път).

И като стана дума за латиноамериканеца Варгас Льоса и за кораби ... България ми напомня за река Амазонка, мисли си Спирос. В името на латиноамериканската гордост (сякаш са им малко Боливар, Борхес, Маркес, Пеле и Марадона) реката е трябвало да бъде изкарана "най-дългата река в света". Затова, преди се приемало че тя води началото си от началото на река Апуримак, а днес - от началото на река Мантаро. Същата фалшификация правят и българските историци - поставят за начало на съвременна България началото на страна, която няма нищо общо с нея (освен територията, и то само отчасти). И след това имат наглостта да се присмиват на македонските си колеги които правят същото с държавата на Филип и Александър Македонски.

История на кредит

2/4/2019

Богатата, 1300-годишна история на България ни излиза много скъпо, защото я купихме с 650-годишен кредит от Византия, Турция и СССР.

Работата? Да я вършат другите!

2/2/2019

Писна му на Спирос да живее в София, а да ходи да чете лекции чак в Комотини. Затова се ориентира към софийския Университет за информационни науки. Ето какво записа от последната му лекция кака Кина, известна в стенографските среди като "Бързата кучка":

Българинът обича някой друг да му върши работата. Чувства се неграмотен, но чака някой ромейски монах да му измисли азбука. Чувства се поробен, но чака руския дядо Иван да пролее кръвта си за да го освободи. Става комунист, но чака Съветския съюз да се гърби с освобождаването на пролетариите от всички страни, за да може той самият да произвежда на спокойствие цигари "Родопи", кисели краставички и компоти от сини сливи и да получава за тях от братския съюз нефт, който после да препродава за долари.

Сегашният българин е уж демократ и капиталист, а е същият като дедите си. Когато реши че въздухът, който диша е мръсен, вместо да отиде да живее другаде, иска от кмета да му го изчисти. Братовчеди българи, не сте вие авторите на демокрацията и капитализма, вземете се поучете от по-възрастните! Ако кметовете можеха да чистят въздуха, то кметовете на Атина и Лос Анджелиз вече щяха да са го направили.

А вие? Вие какво направихте за да изчистите въздуха? Слязохте ли от автомобила и автобуса? Загасихте ли камината? Бойкотирахте ли някой от небостъргачите, спиращи пътя на свежия витошки въздух към София?

Световни конспирации: 666 и 777

1/31/2019

6 Comments

Клиф Бъртън попитал Спирос Тапирос за връзката между дяволското число 666 и божественото число 777. Спирос мислил, мислил и открил че ...

Фи(777) = 2*Фи(666) = 432, където Фи(n) е Ойлеровата функция.

Така се раждат откритията :-)

6 Comments

Джедаи от всички страни, внимавайте!

1/31/2019

Разни хора се присмиват на писателите и поетите, които се заблуждават че могат да оправят света с думи. Също толкова смешни са:
> финансистите, които смятат че това може да бъде направено, ако не с пари, то с много пари;
> инженерите, които смятат че това може да бъде направено, ако не с отвертка, то с осцилоскоп и поялник;
> програмистите, които смятат че това може да бъде направено с по-добри алгоритми;
> музикантите, които написвайки песни със заглавия "Представи си" и "Дайте шанс на мира" си представят че дават шанс на мира.

Драги ми джедаи, една книга, банка, платка, програма или песен може да бъде оправена. Светът - не. Вие сте от Тъмната страна на Силата: една книга ("Моята борба"), една валута (европейска или световна), един компютърен вирус или един припев подтикващ хората да да маршируват и отдават чест, могат да повредят света още повече.

Спирос в Комотини, 2

1/22/2019

Спирос е пак в Комотини. Този път лекцията му пред студентите от Тракийския университет е на тема „Балканското семейство“. Толкова е интересна че Кириакула Кавафис, по прякор „кака Кула кварталната красавица“, записва всичко дословно:

Може би очаквате че днес ще говорим за балканското езиково семейство, което за разлика от славянското не може без членове, но за разлика от германското ги поставя там където не им е мястото, а именно – отзад*. Не, няма да говорим за езици и членове. Ще говорим за онова общо светоусещане, обединяващо балканците въпреки разликите в гените, езиците и историческата съдба.

Да вземем за пример отношението към личното и чуждото. В това отношение българи и гърци си приличат толкова много. Стане ли дума за личното, те никога няма да останат със свалени гащи, т.е. неприятно изненадани. Те са съвременни хора и пазаруват дрехи онлайн (за по-евтино), но преди това са уточнили размера и цвета на дрехата офлайн (в магазина). Моят приятел Стаменко е още едно ниво по-напред, той си избира книгите така: първо ги разглежда безплатно в книжарницата и след като си хареса, ги сваля безплатно от мрежата.

За жалост, когато стане дума за чуждото, нещата са поставени на друга основа. Курти от Куртово Конаре е кънтри-мениджър за България на кафенетата на моя приятел Йоргос. Курти закупил от Китай модерни кафе-машини под Уиндоус за да повиши производителността и качеството, ама нали е с парите на Йоргос, та забравил да осигури поддръжка на софтуера и сега, когато машините една по една започват да сдават багажа, Курти се чуди какво да ги прави. А Йоргос се чуди какво да прави с Курти.

_____________________________________
* балканскоТО, славянскоТО, семействоТО

Корабът на Тезей

1/19/2019

Корабът на Тезей е мисловен експеримент, който повдига дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

Сетих се за кораба на Тезей, мислейки за бизнеса с миризмите. Първоначално, по нашите земи се продаваха скъпи чужди миризми (парфюми и разните му там води). След това, във връзка с кризите, започнаха да се търсят тестери, на които всичко без опаковката им е същото. Популярен стана и бизнесът с репликите, на които всичко им е сменено, освен ароматът. Винаги са се търсели и ментетата, при които единственото общо с оригинала е името.

А каква е ситуацията при създателите на ароматите? Джовани Тортелини днес работи за Интернешънъл Фартс енд Фрагментс, а утре за Американ Фърс енд Фрууткейкс. След това бившият му работодател поглъща настоящия, а Джовани, за да не остане на улицата, отива в бизнеса с алкохолни имитации. А Пиетро Берсели получава задачата да промени формулата на Джовани и да я пригоди към вкуса на съвременния клиент.

Чудя се кога ли заслепените потребители ще разберат че от кораба на Тезей не е останало нищо, дори и моряците?

Обратните

1/12/2019

Разхожда се Спирос из Южния парк и си мисли за българите. Странни хора са те: правят нещата наобратно и после се чудят защо не са наред. Кирилос и Мефодиос им дадоха безплатно азбуката, ама на българите тя не им хареса. Затова решиха да си измислят собствена и назначиха на заплата учениците на ученика на братята (Климент), че да им измислят нова азбука. И взеха че кръстиха новата азбука не на създателите й, а на Кирилос.

А после продължиха да правят нещата наобратно. Вместо да дадат азбуката на всите славяни, те я дадоха на тези от тях, дето са им най-омразни: руснаците и македонците.

Малко акъл, ама навреме

1/11/2019

Според Михаил Вешим, в медвенското училище за бавноразвиващи се висял следният надпис: "Малко акъл да имаш, ама навреме да ти дойде". Добър девиз за едно училище, дори и да не е за бавноразвиващи се. Да, ама днешните училища не мислят така.

През 2010 г. в Швеция се оказало че около 5% от хората с докторати са безработни, като делът на безработните доктори по природни науки бил още по-висок. Чудя се как можеш едновременно да имаш толкова много акъл че да направиш докторат в природните науки и толкова малко - че да не можеш да оцениш реалния шанс да си намериш работа, особено по специалността. Ех, да имаше кой да организира за шведските университети една екскурзия до медвенското училище за обмяна на опит!

<<Previous

Forward>>

Световни конспирации: Руските архиви

По въпроса за копчетата и зарчетата

Прогледналите и слепците: История за ума и разума

Репин за начинаещи, 2

Изкуственият интелект не е от вчера

Политика

Успех

Пирамиди

Аз и Ние

Световни конспирации: Богатите бедни

Задача с монети

Размисли за безсилието на ...

Задача с лампа

Професионалисти, 3

Професионалисти, 2

Професионалисти

България като кораб и река

История на кредит

Работата? Да я вършат другите!

Световни конспирации: 666 и 777

Джедаи от всички страни, внимавайте!

Спирос в Комотини, 2

Корабът на Тезей

Обратните

Малко акъл, ама навреме

Categories

Archives