|
Последният текст на Писателя е отхвърлен от Редактора с обяснението че не предлагал нови прозрения. Същият отговор Писателят е получавал и преди, включително и от същия редактор. В този смисъл, отговорът на Редактора не предлага нови прозрения.
Защо светът е толкова несправедлив, пита се Писателят. Защо очаква нови прозрения само от авторите, но не и от редакторите? В началото, мисли си Стаменко, се напиваш от капка. По-късно - от чашка. Още по-късно - от бутилка.
Дали и с бельото не е така? В началото казваш: "Колкото и да тръскаш, последната капка остава за гащите" ... Интелигентността е като богатството - не е важно колко имаш, а какво правиш с него.
Единици споделят този възглед. Да сте чували израз, аналогичен на израза "Той е много умен, ама ...", но отнасящ се до богатството? Не? И аз не съм чувал. - ... съкровищницата на човешката глупост, която наричаме с името Библия - завършва лекцията си Спирос.
- А знаете ли, професоре какво пише на корицата на най-издаваната книга в света? - пита с критичен тон студент с голям златен кръст на гърдите. - Знам, пише Диплома - отговаря Спирос с още по-критичен тон. Мнозина смятат че четвъртата власт, това са журналистите. Сякаш не знаят какво значи власт. Сякаш не са чували в приказките, и виждали в действителността, как винаги някой държи хляба и ножа.
Четвъртата власт, подобно на всяка друга власт, има три класически проявления: 1. Забранително (кой държи ножа) От една страна, собствениците имат властта да забранят на журналистите да публикуват разследванията си. Какво от това, ще кажете, журналистите могат да си ги публикуват на собствени сайтове или в Ютюб. Да, но това не променя нещата: властта е в способността да забраняваш и насилваш. Ако не бяха забраните и насилието, т.е. законите, наредбите, арестите, следствията, обвиненията и присъдите, щяхме ли да имаме първите три власти? Твърдо НЕ! Ами че нали гореизброените са любимите инструменти на трите власти! 2. Анонимизиращо (кой държи червения молив и гумата за триене) Забелязали ли сте колко журналистически статии са подписани не с името на журналист, а с името на вестник? И това ако не е проява на власт - да отнемеш правото на автора да се подпише под творбата си! Нима същото не се случва и в другите власти? Казват че законопроектът е дело на депутата Х, без значение че е бил подготвен от служители на някое министерство или изследователи на някой мозъчен тръст. 3. Икономическо (кой държи хляба) Откъде печелят парите си един вестник и една телевизия? Ааа, вярно, от рекламата. Не от писането на уводни статии, не от новини, не от зодиакални бълнувания и прогнози за времето. Е, журналистите с реклама не се занимават, за това се грижат други. Търсете кой на кого плаща и ще разберете кой държи хляба! Накратко Журналистите пишат с много думи каквото им е казано с две-три думи, защото тези които им нареждат, подобно на всеки друг властник, предпочитат краткото казване пред дългото писане. Това е четвъртата власт, властта на собствениците на медии. Не че толкова харесвам хайку, но смятам хайку-идеята за голяма работа: да компресираш красотата на момента в 17-ина срички е красота от по-висш ред. Как би могъл човек да не се възхити на петър-чуховото хайку:
Почивен ден. Шапката на просяка на главата му. А какво да кажем за т.н. one-liners на комиците? Не всеки е способен да се сети за това че: A fire hydrant has H-2-O on the inside and K-9-P on the outside.* Уан-лайнърите са уважавани и от програмистите. В някои среди, да напишеш програма на един ред на екрана, която да прави нещо учудващо, се смята за "върха на сладоледа". Примерът по-долу демонстрира прословутото Предположение на Колац (в конкретния случай с числото 2630, но то може да бъде заменено с всяко друго цяло положително число): f[1] = 1; f[n_Integer?EvenQ] := f[n/2]; f[n_Integer] := f[3*n + 1]; f[2630] Отдавна практикувам философията на компресирането. В блога ми започна да се случва следното: > в края на сравнително дълги текстове се появяват кратки поуки, > краткото заменя дългото (чрез редактиране или пренаписване). И понеже (поне по думите на англичаните) practice makes perfect, взех че я докарах до рекорди в компресирането: понякога откривам някаква математическа истина и успявам да я изкажа само с 4 думи. Не се притеснявам че компресирането е враг на истината, това вече съм го отхвърлил по метода reductio ad absurdum. Притеснява ме друго: това което за едни е компресиране, за други може да е дребнотемие. Възможно ли да е се поддават на компресиране единствено дребните (простите) неща? Напълно възможно е. Вярно е че се изисква майсторството на Николас Гомес Давила за да можеш да кажеш че Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния, но дори геният Давила не би могъл да компресира книга собствени афоризми до една страница. И това ако не е доказателство чрез reductio ad absurdum! ______________________________________________ * за позабравилите химията и американския жаргон: H-2-O е водата, а K-9-P - кучешката пикня Хората са глупави по различни начини. Едни - британците и ирландците - са глупави защото не смесват студената и горещата вода чрез смесители, а ползват отделни кранчета. Други - тези със смесителите - са глупави защото не могат да разберат че, когато от смесителя тече топла вода, това съвсем не означава че студеното и горещото са престанали да съществуват.
От втория вид са хората, които мислят че интелектът "тече" от едно и също кранче: тече ли слабо, човекът е глупав; тече ли силно - умен е. Не, не е така! Кранчетата са две. По тази причина: Умните са способни да се държат глупаво, особено когато говорят. Глупаците са способни да се държат умно, особено когато мълчат. Проблемът на първите е че обичат да говорят, а на вторите - че не обичат да мълчат. Изводът (разбираем като за глупаци, или компресиран като за умници): Глупостта е опасна като горещата вода. Следователно, ако държите горещото кранче под контрол, това дали сте умни или глупави не е от голямо значение. Когато за първи път стъпи в България, Спирос бе силно учуден от диетата на българите. Не беше подозирал че хляб, картофи и боб могат да се ядат в такива количества. Как, от толкова ядене на хляб, не се повреждат тези хора, питаше се той.
Диетите могат да имат не само физиологично, но и културно влияние върху народите. Населението на островите Тробриан, например, се изхранва предимно с ямс - корени, съдържащи специфични фитоестрогени и фитостероли, които затрудняват забременяването. В резултат, туземците имат трудности с установяването на причинно-следствената връзка "секс-забременяване" и вярват че забременяването се дължи на проникване на духа на предците в жената. Българите сами си избират кметовете и депутатите, но постоянно са недоволни от тях. Въпреки това, редовно ги преизбират, а когато установят че пак са недоволни от тях, вместо себе си обвиняват тези които не са участвали в изборите. Имат трудности с установяването на причинно-следствените връзки, дали не е от хляба, мисли си Спирос. P.S. Това е друга история, но мястото й е тук. Спирос реши да събира и модифицира български поговорки и да ги публикува в блога си. На първо място се класира поговорката: Никой не е по-голям от хляба ... освен ядящият по два хляба дневно. "Вземащите решения са обикновено доста пасивни и, следователно, склонни да се съобразяват с рамките, наложени им от поставящите проблема за решаване", казва психологът (и нобелист по икономика) Даниел Канеман. Същото, но с други думи, казва колегата му Кийт Станович: "Когнитивният скръндза приема проблема по начина по който му е поставен, без никога да осъзнае че различните формати на поставяне водят до различни заключения."
Какво са имали предвид двамата ще обясня с един мой стар пример: Мислим ергенския данък за глупава социалистическа отживелица, а данъчните облекчения за семейства с деца - за прогресивна съвременна идея. Въпреки че (грубо казано) става дума за едно и също нещо. Проблемът има и друг аспект. Съществуват два вида интелигентност: > Пасивна интелигентност: тук става дума за интелигентността да решаваш проблемите, така както са ти ги задали (рамкирали); > Активна интелигентност: тук става дума да измисляш и рамкираш по подходящ начин подходящите проблеми за решаване, както и да им намериш решение, вкл. и като намериш кой да ги реши. И след като рамкирах проблема по този начин ... се оказах способен да отговоря на стария ми въпрос "Защо много деца, спечелили математически олимпиади остават математически безплодни или напускат математическото поприще". Като деца, пасивната интелигентност им е била достатъчна. Като възрастни, те: > или не са се възползвали от активната си интелигентност за да измислят своите проблеми и да намерят решенията им, или > са го направили, успявайки да видят че рамките на математиката са твърде тесни защото, с нейните древни традиции и йерархии, там има много повече места за пчелички решаващи чужди проблеми, отколкото за пеперуди измислящи свои проблеми (един от които е проблемът че обичат да летят повече, отколкото обичат да събират мед). По времето на комунизма викаха професора Х в ЦК на БКП и му казваха: "Другарю, взе се решение да те назначим за Директор на института Y". В края на комунизма, викаха на неформална среща активиста Z и му казваха: "Другарю, идва вълната на промяната, но ние, опитните сърфисти, трябва да я оседлаем. Затова вземи това куфарче с пари и направи банка".
И сега е така. Приятел ми е разправял как шефът на холдинга в който работел го викнал и му казал: "Ти ли си Иван Петров? Да? Взехме решение да станеш директор на едно от нашите дъщерни дружества". Да не си помислите че в България така се назначават само милионерите и директорите! Не, нещата са такива и на по-долните нива в йерархията. В роман, издаден през 1979 г., преводачът Павел Главусанов, с любезното съдействие на редактора Димитри Иванов, се е опитал да обясни под черта за малограмотния БГ читател що е то коефициент на интелигентност. Цитирам дословно (отбелязвайки дивотиите с удебелени букви): Jntelligence Quest - коефициент за интелигентност - ключово понятие в действителността на САЩ. Определя се с тестове. Ако съдим по информираността им, преводачът и редакторът също са били назначени от ЦК на БКП. Ако не беше така, как щяха да вярват че IQ е ключова концепция за САЩ, но не и за останалия свят? Но ... независимо от това кой ги е назначил, те по случайност са напипали Големия български проблем: 1. Коефициентът на интелигентност (КИ) не е ключово понятие за действителността в България. Когато те викат за назначение, никой не се интересува от твоя КИ. 2. В България хората се назначават за интелигенти, точно така, както се назначават милионерите и директорите. С 4 думи: тестове не се изискват. Христос информира човечеството че никой не е пророк в собствената си страна. Българите са уникални и в това отношение: пророците им са пророци само и единствено в България.
Това си мисли Спирос и се сеща за пророчицата Ванга, която виждаше миналото и бъдещето, но не можа да види как българите се научиха да ходят на пазар в Турция и на море в Гърция. Просто защото пророческите й способности нямаха визи за чужбина и спираха до българската граница. Лаиците си нямат идея какво и за какво говорят. Когато чуеш някоя тетка да ломоти за негативна енергия, трябва да си сигурен че тетката не е запозната с физиката и няма идея какво означават думите негативна и енергия поотделно, хеле пък заедно.
Специалистите имат някаква представа за това какво и за какво говорят, но това не значи че представата им е детайлна и правилна. Ако един специалист ти каже че инфинитарните перфектни числа са цумкелерови числа, това може и да е вярно. Въпросът е знае ли специалистът какво са цумкелеровите числа и какво са инфинитарните перфектни числа. Естествено че знам, ще рече специалистът. Цумкелеровите числа са числа, делителите на които могат да бъдат разделени на 2 непресичащи се множества с равни суми на елементите. Инфинитарните перфектни числа пък са числа к, сумата от инфинитарните делители на които е равна на 2к. Брей, знае си урока, ще кажете, и няма да се сетите да го попитате дали знае какво са инфинитарните делители на к. И ще сбъркате, защото може да се окаже че не знае. Елементарно, Уотсън, специалистът не знае всичко (включително и това че не знае всичко). Затова той много често си мисли че знае всичко (по което си прилича с лаика). Имам проблем с думата уникалност. Смятам че съществува за да опише нещо което не съществува. Стоп, казвам смятам, но имам предвид смятах. Защото открих нещо уникално и това са ... българите.
Мислите си че българите приличат на австрийците? Прави сте: имат си паметници на Съветската армия. Мислите че си приличат с финландците? Не бъркате: те са единствените народи извън територията на Русия, които имат паметник на руски цар - не кой да е, а точно Цар Освободител. Е, кое тогава им е уникалното на българите, ще запитате. Как така кое, те са единствените неруснаци с паметници на руски цар и червена армия. В древните времена хората се прехласваха по религията. Голяма работа беше да прекарваш дните си в черквата с Библия в ръце. Резултатът: свръхпроизводство на черкви и Библии.
През 19-ти и 20-ти век на мода беше революцията. Голяма работа беше да прекарваш дните си с "Капиталът" в ръце и да демонстрираш по площадите, носейки червени знамена. Резултатът: свръхпроизводство на комунистическа литература и революции. Днес е на мода образованието. Голяма работа е да прекараш години в университета с учебник в ръце, учейки разни несериозни неща и после да получиш сериозна диплома. Резултат 1: свръхпроизводство на несериозни висшисти със сериозни дипломи. Резултат 2: когато същите висшисти отидат на интервю при някой работодател, той започва да се чуди дали да гледа колко сериозна е дипломата или колко несериозен е кандидатът. Един заминал за Канада, но по време на престоя си там бил обвинен в кибертероризъм и му била издадена Европейска заповед за арест. Уж са специализирана прокуратура, но не са чували че Канада е в Северна Америка. Накратко, географията не е част от специализацията им.
Понякога можеш да създадеш нещо хубаво за пари. Това направил Микеланджело с тавана на Сикстинската капела. Само дето ... не мога да си представя как Декарт и Ферма биха измислили аналитичната геометрия по поръчка на папата. За Галоа съм сигурен че не би създал своята теория по поръчка на краля ... защото беше анти-монархист.
Марти Найлонен засегна Анти Хайкунен, казвайки че хайкуто на Анти е анти-хайку. Анти реши да си отмъсти и написа обидно хайку с анаграма:
Марти Лайнонен! По време на жегите как мирише той! Марти го прие по-скандинавски-спокойно и сподели с приятели: "Казвах ли ви аз че хайкуто на Анти е анти-хайку?" От някакъв испански магазин гъркът Спирос си купува турски маратонки за 20 български лева. На външен вид са прилични, на носене са удобни. Етикетът им казва че са ексклузивно предназначени за Мексико. Да, ама в Мексико стоката не вървяла и алчните турци я препратили в Обединеното кралство, слагайки й цена от 40 паунда.
В кралството клиентите имали избор и не се поддали. Турците смъкнали цената на 35 пунда. Резултатът - същият. Турците натоварили стоката за континентална Европа. Цените били смъквани на 40, 35 и 30 евро. Никакъв резултат. Маратонките били изпратени в България. 40 лева? Нищо. 30 лева? Пак нищо. Накрая печелившият се оказва Спирос. Какво ли щеше да стане ако турският производител и търговец не беше толкова алчен? Сигурно можеше директно да продаде маратонките в България за 25 лева чифта. А той избра да ги разхожда из целия свят и да ги излага в какви ли не изложбени зали с нулев резултат. Което струва пари, много пари. Чак сега Спирос разбира колко е грешал Адам Смит, казвайки че нашият обяд не зависи от благоволението на касапина, пивоваря и пекаря, а от грижата им за собствените им интереси. Ех, Адаме, ех, Смит, подсмихва се Спирос, в случая става дума за точно обратното: получих хубавите маратонки на още по-хубавата им цена само защото производителят и търговецът бяха неспособни да оценят собствените си интереси, и да се погрижат за тях. Buddy, you're a boy, make a big noise ...
Когато рокендролът беше млад, децата ги учеха че едни народи са добри, а други - не. Пълни глупости, мислеше си Стаменко, народите са толкова много точно защото са много различни. Едни са добри в едно, други - в друго. Buddy, you're a young man, hard man ... Когато порасна, Стаменко запази философията си. Когато чуеше да му говорят за добри и лоши хора, той казваше: "Няма добри и лоши хора. Хората са толкова много и толкова различни. Понякога добрите са лоши, а се случва и лошите да са добри. Добри и лоши могат да са единствено делата на хората". Buddy, you're an old man, poor man ... Когато остаря и помъдря, Стаменко разбра че няма добри и лоши дела. В едни времена (и от едни хора) нещо се счита за лошо, а в други времена (и от други хора) - за добро. Това не можа да затъмни погледа му на оптимист: сега Стаменко вярва че ако не друго, то поне намеренията могат да се делят на добри и лоши. Казва го пред приятели и е потресен когато Гошо Пияндето забива нож в сърцето на оптимизма му: Понеже намеренията са в главата ти, тях никой не може да ги види такива каквито са. Следователно, едно уж добро намерение може да се окаже лошо. Както и обратното. Казват за нашите праотци - траките - че строели за вечността, но живеели за момента. Затова не записвали делата си; затова изчезнали от страниците на историята. Изчезнали са, вярно е, но са ни оставили гените си: според генетиците, ако поставим на едната страна на кантара тракийските си гени, а на другата - всички останали, то тракийската страна ще натежи.
Може и да е така, но гени оставиха също келтите, славяните, прабългарите, викингите, куманите и турците. Тракийските гени се размиха. Българските наследници на траките вече не строят за вечността: тротоарните плочки започват да се клатят веднага след като бъдат поставени; магистралата пропада три месеца след като бъде построена. Не всичко е загубено, нещо тракийско е останало у нас: склонността да не си записваме и да забравяме. Затова когато се наложи да избираме строител на нова магистрала, ние сме забравили какви ги е свършил старият строител и си го избираме да ни строи новата. Забравили сме също кой му я е поръчал, платил без да го контролира, а накрая е рязал лентички при откриването. И понеже сме забравили кой е, на следващите избори си го преизбираме. - Погледни ги българите, Йорго! - казва Спирос. - Изобщо не са като нас. Гледай ги какви са горди, сякаш те са измислили света!
- Измислили, ама друг път - отговаря Йоргос. - Ние, гърците измислихме тях. Къде щяха да са те ако не бяхме кръстили с името българи глутниците от оногури, кутригури, шарагури и всякакви селяндури? Къде щяха да бъдат ако не им бяхме дали азбуката на Кирилос и Мефодиос, а и христианството? - Прав си, ама има още нещо - добавя Спирос. - Така както го описваш излиза че сме им помогнали веднъж през 7-ми век и веднъж през 9-ти век, а ние го правим от хилядолетия. Да вземем за пример прадедите им - древните траки. Те нямаха идея че са такива, те живееха с мисълта че са от различни племена: одриси, беси, мизи и прочие. Как щяха да си направят царства и да си имат история, ако не ги бяхме обявили за народ и не бяхме им дали името траки? Откъде щяха да намерят капитал за изграждането на царствата си, ако прадедите ни не ги вземаха за наемни войници? Още по времето на Омир траките ходеха на гурбет в Мала Азия да се бият като наемници на Троя. - Което ме подсеща за друго - допълва Йоргос. - Къде щяха да бъдат днешните българи, ако не им давахме работа да берат маслини и портокали? Или да се грижат за възрастните ни роднини в Гърция? - Хайде и ти, Йорго - отговаря му Спирос. - Как така къде щяха да бъдат? Българите могат да се оправят и без нас; сигурно щяха да бъдат в Испания и Италия! А къде щяхме да бъдем ние с теб, ако не бяха те? Вместо да преподаваме или да въртим бизнес тук, щяхме да сме в Гърция за да се грижим за възрастните си роднини. Имаше едно време Българска комунистическа партия. След това тя се разцепи на БСП, АБВ, БКП (ВС), СКБ и какво ли още не. Ако питаш някой стар комунист защо се случи това, той ще ти каже че злите империалистически сили са платили някому да разцепи партията.
Имаше едно време партия, наречена НДСВ. После тя се разцепи на НДСВ, "Новото време", БНД, "България на гражданите" и какво ли още не. Ако питаш кръщелника на НДСВ, той ще ти каже, сякаш е Евклид, че някои кръгове са платили някому да чертае разделителни линии сред народа. Аз пък си мисля друго: дали вината е не в злите сили, а в народа, т.е. в културата и дори в гените му? Дали чуждите сили нямаше да са безсилни, ако народът не беше толкова фокусиран върху парите? Да вземем за пример "родителите" на този народ, които съвременната генетика казва че са били не славяните или прабългарите, а траките. Според Херодот, траките били най-многобройният народ след индийците - народът с най-белите коне, най-силното вино и най-смелите войни, който ако си беше поставил за цел да завземе света, щеше да го направи. А защо не си го поставиха за цел? Защото външни сили им плащаха да стават чужди наемници и да ходят в далечни земи да се бият за пари*, вместо да се бият за чест и слава на Тракия. Погледнете българските студенти, доста от които отиват да учат (и станат наемници) в чужбина - заради парите! Погледнете към българските програмисти, много от които се наемат да работят в (или за) чужбина - пак заради парите! И ще се сетите за нашите разделени прадеди, които можеха да завземат света, но не го поискаха. ___________________________________________________ * какъвто беше случаят с Троя на Приам и Хектор - Интелигентността винаги има предимства, например в случаите когато решаваш проблеми или търсиш работа: и проблемите, и работодателите, предпочитат интелигентните - това казва Спирос на приятеля си Йоргос.
- Не си прав, понякога интелигентността има и недостатъци - връща топката Йоргос. - В САЩ, например, са забранени екзекуциите на хора с ненормално ниска интелигентност. - Точно тук се проявява асиметрията - казва Спирос. - Докато в интервюто за работа нискоинтелигентният не може да се представи като високоинтелигентен, то в теста за интелигентност пред съда високоинтелигентният може да се направи на нискоинтелигентен. Във вестника написали че младите български волейболисти загубили от Франция финала на световното. Кога са го спечелили, че да го загубят, пита се Спирос.
Хакер хакна НАП. Изтекоха данни. Заговори се за оставки. В един бисер на контрафактуалното мислене финансовият министър каза за хакера: "Можеше да дойде и да ни каже че сме много тъпи и изобщо не ги разбираме тези неща. Можеше да дойде и да ни каже да ги оправим. А той да вземе да ..."
Можеше ... ако беше тъп като тях! А той не беше. Знаеше че ако тръгне по този път, щеше да му се наложи да чака с месеци за аудуенции по веригата, докато се дореди до среща с министъра. Знаеше че ако случайно стигне дотам, щеше да му се наложи да изтърпи какви ли не унизителни въпроси: > той ли е най-умният в държавата? > не се ли вижда какъв е: млад, необразован, беден и безконтактен, особено в сравнение с тях? > какъв е той че е решил да оправя държавата, това да не му е бащиния? > те са избрани от народа да ръководят съдбините му, а той от кого е избран? Е, той не беше тъп. И затова реши да го направи по лесния начин. Тъпите бяха те, защото трябваше да мислят контрафактуално преди да се случи издънката, а не след това. |
Categories
All
Archives
September 2019
|
RSS Feed
