Един съветски художник не можел да рисува работници, селянки и трактори. Все някак заоблени му се получавали. Затова започнал да рисува дебелани и круши. Излязло му име на активен борец СРЕЩУ комунизма и ЗА чисто изкуство. Ами да, чисто било, на дебеланите винаги им стърчал показалецът и никога - средният пръст.
Едно момче срещнало жаден партизанин. Дало му да пие вода. След преврата, заради партизанството и водата, единия го направили министър, а другия - активен борец против фашизма и капитализма.
Един съветски художник не можел да рисува работници, селянки и трактори. Все някак заоблени му се получавали. Затова започнал да рисува дебелани и круши. Излязло му име на активен борец СРЕЩУ комунизма и ЗА чисто изкуство. Ами да, чисто било, на дебеланите винаги им стърчал показалецът и никога - средният пръст.
0 Comments
"Това което рекламистът трябва да знае е не къде е силата на продукта, а къде е слабостта на купувача", твърдеше култур-критикът Нийл Постман. Нещо подобно мислеше афористът Аарън Хаспел (без да споменава рекламата изрично): "Да следваш сърцето си е точно това, което майсторите в манипулиране на емоциите ти искат от теб".
Понеже днес съм на вълна точки (гледни и IQ), та се сетих за израза "фиксирана точка" и реших да напиша на български това, за което преди време станах "известен" чак в Китай. За незапознатите обяснявам: фиксираната точка на една функция f е точката Х, в която Х = f(X).
Теорема: Функцията "Брой символи в името на числото X на американски английски" има една единствена фиксирана точка, а именно 4. Следствие (открито от Diane Karloff и доказано от мен): Рекурсивното прилагане на функцията към произволно число винаги ни "паркира" върху числото 4. Пример: Ако числото Х = pi*r^2, то името му е "pi times r squared", a f(Х) = 15, f(15) = 7, f(7) = 5, f(5) = 4. Апетитът на едни е стомашно неразположение за други.
Англо-саксонска поговорка За едни, да търсиш ред в безредието, т.е. да търсиш сигурността на несигурни места, е глупаво занимание, напомнящо им за пияницата който търсел загубения другаде ключ под светлината на уличната лампа, защото там било най-светло. За други, да търсиш ред в безредието съвсем не е глупаво, защото може да те доведе до нещо голямо, напр. до Теорията на Рамзи, която може да се обобщи така: "В една достатъчно голяма безредна система винаги се поражда ред". Пренебрегването на реалността насърчава ерозията на езика, което насърчава по-нататъшното пренебрегване на реалността. Езикът е за една култура или общество това, което са парите за една икономика; ерозията на първото води до разпадане на второто. Питър Бауър
Заради липсата на политическа коректност коригираха литературата на Агата Кристи и Роалд Дал. По същата причина някой ден ще коригират и науката на Нютон. Ами да, каква е тази "бяла" светлина?
Спомням си че едно време най-употребяваният мениджърски израз беше "Ти какво предлагаш?", респективно "Не искам проблеми, а решения!" Този начин на мислене зарази доста мислители, водейки до болестта, която ще нарека "Парадокс на критика": дори критиците, които не предлагат решения, ни карат да се съмняваме в критиците, които не предлагат решения.
Слава Богу, съществуват цели категории лица и професии, сред които се приема за нормално да поставиш проблем без да го решиш. Ще споменем т.н. whistleblowers. Да не забравяме и математиката - там никой не се сърди на Ферма, Голдбах и Риман че са откривали проблеми без да ги решават. Whenever they tell Spiros the forest ranger he can't see the forest for the trees he replies: "Cut those trees down to the last one, you fools, and then hope to see the forest!"
Whenever they tell Georgios the paratrooper he does not have a helicopter view he replies: "Helicopter view is for the losers. They are too far to see the details and too close to parachute if they have to!" Мнозина, вярвайки в глупости от сорта на това че през лятото трябва да се пие горещ чай за изравняване на температурната разлика, са ирационални. Това не им пречи да са интелигентни. Елементарно, Уотсън, през лятото можеш да ги видиш да пият какви ли не студени напитки, но не и горещ чай.
Другата крайност са добре информираните рационални хора. Те знаят: а) че през лятото трябва да се хидратираш добре, и б) че алкохолът действа диуретично, т.е. дехидратира, и следователно трябва да се избягва през летните жеги, но въпреки това, напълно неинтелигентно да наливат със студена бира. All talent and effort of the alchemists, Isaac Newton including, were not enough to turn lead into gold. With minimal effort the American film academics managed to turn the "gold" of the Oscars into cheap metal.
В ръцете на ненормалните, жестът е величина без размер и посока, понеже изразява не лично отношение към лицето Х, а неадресирано отношение към живота. Помислете за доволно ухилената откачалка, разхождаща се с две вдигнати ръце, всяка с присвити 1-ви, 2-ри, 4-ти и 5-ти пръст!
В ръцете на нормалните жестът е величина с посока, но без размер. Когато показваш среден пръст някому, няма как да изразиш по-голямо презрение със средния си пръст, понеже дължината и дебелината му са константи. При представителите на елита, обаче, жестовете трябва да са с определени размер и посока. Ако В изпрати две малки "колетчета" на А и Г, вместо едно по-голямо на Б, Б може да си помисли че В му показва среден пръст и може да "командирова" В в Д. Правилно отгатнахте, с Д означихме Дубай. ТЕЛЕфония, ТЕЛЕвизия, ТЕЛЕбанкиране, ТЕЛЕмедицина ...
Пиша кратки текстчета на няколко езика, понякога - на няколко езика едновременно. Ето един, написан на три езика едновременно:
Геометърът (шеговито): Паролата за компютъра ми се състои от последните 6 цифри на Пи. Аритметикът (сериозно): Пи от колко? Както вече сте се досетили, текстът може да бъде разбран единствено от хората запознати както с българския, така и с езиците на геометрията и аритметиката. Досетили сте се и друго: заради подобни иновации, този блог не е сред най-популярните места за посещаване. Посветих последното си писание на пожелателното мислене, в разновидността му "Този път ще бъде различно". Поствах го, но не спрях да мисля по въпроса. И ето какво измислих.
Руснаците са водели безбройни войни с мисълта "Този път ще бъде различно". От една страна са били прави: > едни войни са били кратки, а други - дълги, > едни войни са били завоевателни, а други - отбранителни, > едни войни са били победоносни, а други са били загубени, > едни войни са "бетонирали" властта, а други са способствали за свалянето ѝ. От друга страна, очевидно са грешели: Каквито и да са били войните им, руските жертви (и особено разходи) са превишавали тези на противника. Дали ще вземем за пример вековната неуспешна война на царска Русия за завладяването на Чукотка или кратката победоносна Велика отечествена война, няма значение. В този смисъл, войните им никога не са били различни. Доста оптимисти смятат че едни избори, да не кажем "една държава", могат да бъдат спасени с активност по време на изборите. "Гласувайте защото ..." или "Гласувайте, защото иначе ...", обичат да казват те. Ние не сме от вчера и знаем какво се случва след като гласуваме. По тази причина сме скептици че нещо може да се оправи с гласуване*.
А оптимистите, с тяхната убеденост че "този път ще бъде различно", те от вчера ли са? Откъде бихме могли да знаем? Дано да го правят със задни цели, че иначе би трябвало да се усъмним в интелекта им. Елементарно, Уотсън, ако го правеха без задни цели, то оптимистите щяха да приличат на откачалките, които са били край смъртното легло на бабите и дядовците си, но въпреки това смятат че с тях самите нещата ще се развият различно? ________________________________________________ * сещам се за Парламента на щата Индиана, който гласувал единодушно Пи да бъде 3.2 Politics is worse than gambling. If you bet on a horse, you have some chance of winning. If you bet on (i.e. vote for) a politician, someone else wins. It is either your politician or a competitor of his.
Wittgenstein once said that philosophy is a battle against the bewitchment of our intelligence by means of language. Come to think of it, politics, literature and journalism are fighting for the opposite side.
Това, което може да се твърди без доказателства, може да се отхвърли без доказателства. Кристъфър Хичънс
"Кой е Испания? Защо е Хитлер?", се питаше Джоузеф Хелър в "Параграф 22".
Защо пък и аз да не измисля някой тъп въпрос, питам се. И веднага измислям, барабар с отговора: Q: Как щеше да се казва "Параграф 22" ако беше написана от Дъглас Адамс? А: "Параграф 42". Ах, колко пъти ми се е случвало да вземам важното решение да не общувам със заети хора! В това няма смисъл: с тях можеш да общуваш само по специален начин и само на специални теми, и въпреки това положителните резултати от общуването не са гарантирани. Накратко: усещах че със заетите си губя времето. Понеже имам гъвкав мироглед, не ми беше трудно да видя и тяхната гледна точка: опитвайки се да общувам с тях, аз съм губел тяхното време.
Времето - това е границата между заетите и свободните (в пряк и преносен смисъл), а тя е невъзможна за преминаване. На езика на телефонията: има ли смисъл да очакваш комуникация, ако от отсрещната страна получаваш сигнал "заето"? Отговорът е даден отдавна от Анаис Нин: Виждаме нещата не такива каквито са те, а такива каквито сме ние. Това, което смятам да добавя е един пример.
Имало, по времето на социализма, 2 съседки. Тогава нямало избор какви перилни препарати да си купиш, имало един вид прах за пране в кутия. Магията била в това какво правиш с прането, водата и праха за пране. А завиждала на Б за бялото пране, без да види колко рядко пере Б. Б завиждала за енергията на А да пере толкова често, без да види че прането на А не ставало толкова бяло. Накратко: завиждали си една на друга не защото някоя перяла по-добре, а защото били завистливи. Целият труд и талант на алхимиците, сред които бе и Нютон, не стигнаха за да превърнат оловото в злато. С минимални усилия, американските филмови академици успяха да превърнат "златото" на оскарите в евтин метал.
В Македония замразили цената на яйцата преди Великден. Да, ама това е командно-административен подход. Ние, българите, предпочитаме научния, в случая - икономическия, подход. Затова практикуваме друг вид замразяване - на консумацията. Сещате ли се за онзи БГ премиер, които казваше: "За Бога, братя, не купувайте"?
Българският подход е уж научен, но е проблематичен. Икономическата теория учи че при константно предлагане намаленото търсене бързо довежда до намаление на цената. Да, ама не! Сещате ли се за Айнщайн, който казваше че на теория няма разлика между теория и практика, но на практика има? Така е и тук: ако временно спрем да купуваме, намаленото търсене ще доведе до това че някои яйца ще останат неизкупени, ще се развалят и ще бъдат изхвърлени; следващата седмица магазините ще заредят по-малко яйца на по-високи цени - за да компенсират днешната загуба. И ще продадат скъпите яйца до едно. Елементарно, Уотсън, да се удържиш да не купуваш е лесно - когато става дума за златен часовник или луксозен автомобил, и трудно - когато става дума за яйца, а ти имаш деца. If you had the misfortune of first having colleagues and only then friends, there would exist a danger of another misfortune: to think that friendship is also commutative.
В българския самолет пилот няма. У нас дори пилотните проекти са безпилотни.
|
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2023
|