Българите се гордеят се с факта че никога бойно знаме на предците им не е пленявано, мисли си Спирос. И забравят че същите тези предци проспаха половината от историята си под чужда власт. Как удобно си ги представят тези работи: врагът пленява страната ти, и тебе дори, но оставя непленени бойните ти знамена?
|
В потребителския си профил в сериозен форум, посветен на математиката, след трите си имена американски младеж е написал: "Понеже съм само 17-годишен, не се чувствам удобно, а и не би трябвало, да споделям личните си данни в мрежата. Мога само да добавя че уча в колежа Х. в град У."
Скъпи младежо, на 17 години ти просто нямаш други лични дани, освен тези които си споделил. Би било разумно сам да се сетиш за това. Е, преди да съм те обвинил в неразумност, се сещам че може да си ги споделил "стратегически", така че всички несъзнателно да усетят какъв гений си, след като си подранил за колежа поне с 2 години? Това, в западните "общества на саморекламата" те прави двойно разумен. Скритата самореклама е отлична реклама ... до момента в който бъде разкрита че е самореклама. "Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO", пише Мат Паркър, английски автор и комик, и бивш австралийски учител по математика. Звучи мегаломански, сякаш е искал да каже: "Да направим света loser-friendly". Елементарно, Уотсън, ръцете на лузърите ще са като залепени за този бутон: "Пак се издъних, я да го натисна".
Боя се че и доста други хора биха се пристрастили към бутона. Две деца са твърде много, защо не направя UNDO на едното? Детето има проблеми в училище, я едно бързо UNDO на учителя (или на училището). Шефът отдавна не ме е хвалил, дали да му направя UNDO? Не ставам за учител в Австралия, защо с едно UNDO да не стана комик в Англия? Никой не можа да отнеме на Мат Паркър предимството да смени адреса и професията си, запазвайки миналото и житейския си опит (вкл. всички направени грешки). Че нали ако губеше старото си АЗ при смяната, той нямаше да има чувството че някога е правил грешки и нямаше да се сети да напише "Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO". - Законите на успеха - казва физикът Алберт-Ласло - определят кое ще стане бестселър и кое ще отиде в коша с намалените книги.
- Глупости говориш, приятелю - отговаря историкът Спирос. - Накрая всички се озовават в коша: и Толстой, и Стивън Кинг. Е, теб те изключвам. - Благодаря за комплимента. Защо мислиш така? - Закон на успеха, приятелю: интелигентността е нормално разпределена. Следствие 1: може да има много големи глупаци, но броят им не може да е много голям. Следствие 2: когато един тираж е достатъчно малък, винаги ще се намерят няколко от големите глупаци, които да го изкупят. И понеже твоите тиражи са толкова малки ... Социализмът къртеше с милиционерски лозунги, започва своята лекция Стаменко. Лозунги от сорта на "Една минута невнимание = цял живот смърт". Ех, да бяха тъпи само милиционерите и социалистите! Да бяха, ама не бяха! Тъпи са и капиталистите, вкл. и много от тези, на които човечеството поверява най-ценното - децата си. Имам предвид учителите. Вижте тези два ултра-идиотски плаката от Обединеното кралство, пропагандиращи псевдообразователни ценности: 1. Подкрепяме пълната заетост, особено на мозъчните клетки. Абе, идиоти, да заработят всички мозъчни клетки значи мозъкът да даде накъсо. На езика на лекарите това се нарича епилептичен припадък. 2. Образованието работи когато всичките му части работят. Абе, идиоти, не виждате ли че така зъбните колела ще се заклещят? И че трябва едно от колелата да се отстрани? Виждаме, виждаме, казва един бивш учител, понастоящем - образователен пропагандист. Това, според него било колелото с надпис родители. Ако питате мен, има само един по-идиотски вариант, и той е да се отстрани колелото ученици. Е, за "любителите на логиката" отстраняването на колелото ученици е съвсем "логично": учениците са единствените, което не са заинтересована страна, защото (с редки изключения) не проявяват интерес към образованието си. Да, ама ако оставим в играта само заинтересованите страни, то нещата ще заприличат на политиката: и там играта е само за заинтересовани, а на незаинтересованите им се позволява да участват веднъж на 4 години. Всички знаем какви са резултатите. Ако трябва аз да илюстрирам идеите на учителите за образованието, продължава Стаменко, бих нарисувал това.  То най-добре показва точно кого учителите смятат за най-важен - себе си. Да, ама не: учениците в България са 580 хиляди, родителите им - 1.16 милиона, а учителите - само 64 хиляди. Докато в трикракото столче на образованието считаме най-късия крак за основен (или за равнопоставен на другите), образованието ще продължава да куца.
Едно време, пише със завист Георги Господинов, отличниците по математика отиваха в чужбина и ставаха елитни програмисти, а отличниците по литература оставаха тук и ставаха обикновени писатели. Такава била пазарната конюнктура.
Какви ли програми не написаха нашите програмисти, какви ли изчисления не направиха! Само едно не можаха да изчислят - това че ще останат незнайни войни, това че създадените от тях алгоритми не ще проникнат в книгите на Доналд Кнут. За разлика от програмистите, нашите писатели влязоха в европейски и световни издателства: било в учебници или сборници, било самостоятелно. Елементарно, Уотсън, пазарната конюнктура е река. Днес е една, утре - друга. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща конюнктура. Е, на пазара има и неща, оставащи непроменени. Писателите, за разлика от програмистите: 1. пишат за каквото си искат, и 2. подписват каквото са написали, понякога по 2 пъти. Елементарно, Уотсън, чувал ли си на програмист да му искат автограф? Едни гении ги признават приживе, други - посмъртно. А трети изобщо не ги признават. Голяма група психолози, изследващи гениалността, се обединяват около тезата че не си ли признат за гений, ти не си гений. Позицията им, естествено, е парадоксална: според тях Ван Гог е станал гений 126 години след смъртта си, когато творбата му "Портрет на доктор Феликс Рей" е била оценена на 50 милиона долара, но не е бил гений когато я е нарисувал и подарил на доктора (а той, разочарован, я използвал за да покрие дупка в кокошарника си).
Не само психолозите дискриминират гения, често това го правят и колегите му. Да вземем за пример класирането на математиците по т.н. Ердьош-номер.* Номерът, когото ще нарека Е(а), измерва разстоянието (по критерия авторство) между математическия шампион Пал Ердьош и математика Х. Ако Х е бил съавтор на Ердьош то номерът му е 1; ако е бил съавтор на съавтор на Ердьош, то номерът му е 2 и т.н. Критерият авторство е дискриминационен, а и парадоксален, защото съгласно него Гошо от Мало Бучино и тримата математици смятани за най-велики (Архимед, Нютон и Гаус) току-виж се оказали на едно ниво, с Е(а)=+∞. Един по-разумен критерий би бил критерият цитиране; като съответния номер ще означа с Е(с). Той би могъл да се изчислява така: Ако Ердьош те е цитирал, получаваш номер Е(с)=1, ако те е цитирал човек с Е(а)=1, то получаваш Е(с)=2 и т.н. По този критерий Гошо ще си остане на дъното, но тримата големи ще получат шансове да се изкачат нагоре. Новият критерий е анти-дискриминационен: мнозина гении са работели сами, без съавтори, вкл. и заради това че са били млади, неопитни, непопулярни или дискриминирани. Естествено, с новия критерий решаваме проблема с дискриминирането на гениите от миналото и настоящето, но не и на тези от бъдещето. Е, ще оставим нещо за решаване и на тях, нали трябва да си заслужат името. ____________________________________ * за физиците има Айнщайн-номер Мъдреците все ги прекъсват. Това как става прекъсването - с псувни или ръкопляскания - за тях не е от голямо значение. Мъдреците искат да бъдат чути докрай, и евентуално - разбрани, а не да бъдат аплодирани.
- Поискай от мен нещо, каквото и да е то - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него. - Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце. Александър си тръгнал, като споделил с придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген". Това е единственият случай когато мъдрец е бил чут и разбран, без да е прекъснат. Нещо, обаче, ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и меча, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично. Последният текст на Писателя е отхвърлен от Редактора с обяснението че не предлагал нови прозрения. Същият отговор Писателят е получавал и преди. В този смисъл, отговорът на Редактора не предлага нови прозрения.
Защо светът е толкова несправедлив, пита се Писателят. Защо очаква нови прозрения само от авторите, но не и от редакторите? В началото, мисли си Стаменко, се напиваш от капка. По-късно - от чашка. Още по-късно - от бутилка.
Дали и с бельото не е така? В началото казваш: "Колкото и да тръскаш, последната капка остава за гащите" ... Интелигентността е като богатството - не е важно колко имаш, а какво правиш с него.
Единици споделят този възглед. Да сте чували израз, аналогичен на израза "Той е много умен, ама ...", но отнасящ се до богатството? Не? И аз не съм чувал. - ... съкровищницата на човешката глупост, която наричаме с името Библия - завършва лекцията си Спирос.
- А знаете ли, професоре какво пише на корицата на най-издаваната книга в света? - пита с критичен тон студент с голям златен кръст на гърдите. - Знам, пише Диплома - отговаря Спирос и го поглежда критично. Мнозина смятат че четвъртата власт, това са журналистите. Сякаш не знаят какво значи власт. Сякаш не са чували в приказките, и виждали в действителността, как винаги някой държи хляба и ножа.
Четвъртата власт, подобно на всяка друга власт, има три класически проявления: 1. Забранително (кой държи ножа) От една страна, собствениците имат властта да забранят на журналистите да публикуват разследванията си. Какво от това, ще кажете, журналистите могат да си ги публикуват на собствени сайтове или в Ютюб. Да, но това не променя нещата: властта е в способността да забраняваш и насилваш. Ако не бяха забраните и насилието, т.е. законите, наредбите, арестите, следствията, обвиненията и присъдите, щяхме ли да имаме първите три власти? Твърдо НЕ! Ами че нали гореизброените са любимите инструменти на трите власти! 2. Анонимизиращо (кой държи червения молив и гумата за триене) Забелязали ли сте колко журналистически статии са подписани не с името на журналист, а с името на вестник? И това ако не е проява на власт - да отнемеш правото на автора да се подпише под творбата си! Нима същото не се случва и в другите власти? Казват че законопроектът е дело на депутата Х, без значение че е бил подготвен от служители на някое министерство или изследователи на някой мозъчен тръст. 3. Икономическо (кой държи хляба) Откъде печелят парите си един вестник и една телевизия? Ааа, вярно, от рекламата. Не от писането на уводни статии, не от новини, не от зодиакални бълнувания и прогнози за времето. Е, журналистите с реклама не се занимават, за това се грижат други. Търсете кой на кого плаща и ще разберете кой държи хляба! Накратко Журналистите пишат с много думи каквото им е казано с две-три думи, защото тези които им нареждат, подобно на всеки друг властник, предпочитат краткото казване пред дългото писане. Това е четвъртата власт, властта на собствениците на медии. Не че толкова харесвам хайку, но смятам хайку-идеята за голяма работа: да компресираш красотата на момента в 17-ина срички е красота от по-висш ред. Как би могъл човек да не се възхити на петър-чуховото хайку:
Почивен ден. Шапката на просяка на главата му. А какво да кажем за т.н. one-liners на комиците? Не всеки е способен да се сети за това че: A fire hydrant has H-2-O on the inside and K-9-P on the outside.* Уан-лайнърите са уважавани и от програмистите. В някои среди, да напишеш програма на един ред на екрана, която да прави нещо учудващо, се смята за "върха на сладоледа". Примерът по-долу демонстрира прословутото Предположение на Колац (в конкретния случай с числото 2630, но то може да бъде заменено с всяко друго цяло положително число): f[1] = 1; f[n_Integer?EvenQ] := f[n/2]; f[n_Integer] := f[3*n + 1]; f[2630] Отдавна практикувам философията на компресирането. В блога ми започна да се случва следното: > в края на сравнително дълги текстове се появяват кратки поуки, > краткото заменя дългото (чрез редактиране или пренаписване). И понеже (поне по думите на англичаните) practice makes perfect, взех че я докарах до рекорди в компресирането: понякога откривам някаква математическа истина и успявам да я изкажа само с 4 думи. Не се притеснявам че компресирането е враг на истината, това вече съм го отхвърлил по метода reductio ad absurdum. Притеснява ме друго: това което за едни е компресиране, за други може да е дребнотемие. Възможно ли да е се поддават на компресиране единствено дребните (простите) неща? Напълно възможно е. Вярно е че се изисква майсторството на Николас Гомес Давила за да можеш да кажеш че Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния, но дори геният Давила не би могъл да компресира книга собствени афоризми до една страница. И това ако не е доказателство чрез reductio ad absurdum! ______________________________________________ * за позабравилите химията и американския жаргон: H-2-O е водата, а K-9-P - кучешката пикня Хората са глупави по различни начини. Едни - британците и ирландците - са глупави защото не смесват студената и горещата вода чрез смесители, а ползват отделни кранчета. Други - тези със смесителите - са глупави защото не могат да разберат че, когато от смесителя тече топла вода, това съвсем не означава че студеното и горещото са престанали да съществуват.
От втория вид са хората, които мислят че интелектът "тече" от едно и също кранче: тече ли слабо, човекът е глупав; тече ли силно - умен е. Не, не е така! Кранчетата са две. По тази причина: Умните са способни да се държат глупаво, особено когато говорят. Глупаците са способни да се държат умно, особено когато мълчат. Проблемът на първите е че обичат да говорят, а на вторите - че не обичат да мълчат. Изводът (разбираем като за глупаци, или компресиран като за умници): Глупостта е опасна като горещата вода. Следователно, ако държите горещото кранче под контрол, то това дали сте умни или глупави не е от голямо значение. Когато за първи път стъпи в България, Спирос бе силно учуден от диетата на българите. Не беше подозирал че хляб, картофи и боб могат да се ядат в такива количества. Как, от толкова ядене на хляб, не се повреждат тези хора, питаше се той.
Диетите могат да имат не само физиологично, но и културно влияние върху народите. Населението на островите Тробриан, например, се изхранва предимно с ямс - корени, съдържащи специфични фитоестрогени и фитостероли, които затрудняват забременяването. В резултат, туземците имат трудности с установяването на причинно-следствената връзка секс-забременяване и вярват че забременяването се дължи на проникване на духа на предците в жената. Българите сами си избират кметовете и депутатите, но постоянно са недоволни от тях. Въпреки това, редовно ги преизбират, а когато установят че пак са недоволни от тях, вместо себе си обвиняват тези които не са участвали в изборите. Имат трудности с установяването на причинно-следствените връзки, дали не е от хляба, мисли си Спирос. P.S. Това е друга история, но мястото й е тук. Спирос реши да събира и модифицира български поговорки и да ги публикува в блога си. На първо място се класира поговорката: Никой не е по-голям от хляба ... освен ядящият по два хляба дневно. "Вземащите решения са обикновено доста пасивни и, следователно, склонни да се съобразяват с рамките, наложени им от поставящите проблема за решаване", казва психологът (и нобелист по икономика) Даниел Канеман. Същото, но с други думи, казва колегата му Кийт Станович: "Когнитивният скръндза приема проблема по начина по който му е поставен, без никога да осъзнае че различните формати на поставяне водят до различни заключения."
Какво са имали предвид двамата ще обясня с един мой стар пример: Мислим ергенския данък за глупава социалистическа отживелица, а данъчните облекчения за семейства с деца - за прогресивна съвременна идея. Въпреки че (грубо казано) става дума за едно и също нещо. Проблемът има и друг аспект. Съществуват два вида интелигентност: > Пасивна интелигентност: тук става дума за интелигентността да решаваш проблемите, така както са ти ги задали (рамкирали); > Активна интелигентност: тук става дума да измисляш и рамкираш по подходящ начин подходящите проблеми за решаване, както и да им намериш решение, вкл. и като намериш кой да ги реши. И след като рамкирах проблема по този начин ... се оказах способен да отговоря на стария ми въпрос "Защо много деца, спечелили математически олимпиади остават математически безплодни или напускат математическото поприще". Като деца пасивната интелигентност им е била достатъчна. Като възрастни, те: > или не са се възползвали от активната си интелигентност за да измислят своите проблеми и да намерят решенията им, или > са го направили, успявайки да видят че рамките на математиката са твърде тесни защото, с нейните древни традиции и йерархии, там има много повече места за пчелички решаващи чужди проблеми, отколкото за пеперуди измислящи свои проблеми (един от които е проблемът че обичат да летят повече, отколкото обичат да събират мед). По времето на комунизма викаха професора Х в ЦК на БКП и му казваха: "Другарю, взе се решение да те назначим за Директор на института Y". В края на комунизма, викаха на неформална среща активиста Z и му казваха: "Другарю, идва вълната на промяната, но ние, опитните сърфисти, трябва да я оседлаем. Затова вземи това куфарче с пари и направи банка".
И сега е така. Приятел ми е разправял как шефът на холдинга в който работел го викнал и му казал: "Ти ли си Иван Петров? Да? Взехме решение да станеш директор на едно от нашите дъщерни дружества". На база на какво са взели решението, при условие че (както се вижда) не познават човека, не станало ясно. Да не си помислите че в България така се назначават само милионерите и директорите! Не, нещата са такива и на по-долните нива в йерархията. В роман, издаден през 1979 г., преводачът Павел Главусанов, с любезното съдействие на редактора Димитри Иванов, се е опитал да обясни под черта за малограмотния БГ читател що е то коефициент на интелигентност. Цитирам дословно (отбелязвайки дивотиите с удебелени букви): Jntelligence Quest - коефициент за интелигентност - ключово понятие в действителността на САЩ. Определя се с тестове. Ако съдим по информираността им, преводачът и редакторът също са били назначени от ЦК на БКП. Ако не беше така, как щяха да вярват че IQ е ключова концепция за САЩ, но не и за останалия свят? Но ... независимо от това кой ги е назначил, те по случайност са напипали Големия български проблем: 1. Коефициентът на интелигентност (КИ) не е ключово понятие за действителността в България. Когато те викат за назначение, никой не се интересува от твоя КИ. 2. В България хората се назначават за интелигенти, точно така, както се назначават милионерите и директорите. С 4 думи: тестове не се изискват. Христос информира човечеството че никой не е пророк в собствената си страна. Българите са уникални и в това отношение: пророците им са пророци само и единствено в България.
Това си мисли Спирос и се сеща за пророчицата Ванга, която виждаше миналото и бъдещето, но не можа да види как българите се научиха да ходят на пазар в Турция и на море в Гърция. Просто защото пророческите й способности нямаха визи за чужбина и спираха до българската граница. Лаиците си нямат идея какво и за какво говорят. Когато чуеш някоя тетка да ломоти за негативна енергия, трябва да си сигурен че тетката не е запозната с физиката и няма идея какво означават думите негативна и енергия поотделно, хеле пък заедно.
Специалистите имат някаква представа за това какво и за какво говорят, но това не значи че представата им е детайлна и правилна. Ако един специалист ти каже че инфинитарните перфектните числа са цумкелерови числа, това може и да е вярно. Въпросът е знае ли специалистът какво са цумкелеровите числа и какво са инфинитарните перфектните числа. Естествено че знам, ще рече специалистът. Цумкелеровите числа са числа, делителите на които могат да бъдат разделени на 2 непресичащи се множества с равни суми на елементите. Инфинитарните перфектни числа пък са числа к, сумата от инфинитарните делители на които е равна на 2к. Брей, знае си урока, ще кажете, и няма да се сетите да го попитате дали знае какво са инфинитарните делители на к. И ще сбъркате, защото може да се окаже че не знае. Елементарно, Уотсън, специалистът не знае всичко (включително и това че не знае всичко). Затова той много често си мисли че знае всичко (по което си прилича с лаика). Имам проблем с думата уникалност. Смятам че съществува за да опише нещо което не съществува. Стоп, казвам смятам, но имам предвид смятах. Защото открих нещо уникално и това са ... българите.
Мислите си че българите приличат на австрийците? Прави сте: имат си паметници на Съветската армия. Мислите че си приличат с финландците? Не бъркате: те са единствените народи извън територията на Русия, които имат паметник на руски цар - не кой да е, а точно Цар Освободител. Е, кое тогава им е уникалното на българите, ще запитате. Как така кое, те са единствените неруснаци с паметници на руски цар и червена армия. В древните времена хората се прехласваха по религията. Голяма работа беше да прекарваш дните си в черквата с Библия в ръце. Резултатът: свръхпроизводство на черкви и Библии.
През 19-ти и 20-ти век на мода беше революцията. Голяма работа беше да прекарваш дните си с "Капиталът" в ръце и да демонстрираш по площадите, носейки червени знамена. Резултатът: свръхпроизводство на комунистическа литература и революции. Днес е на мода образованието. Голяма работа е да прекараш години в университета с учебник в ръце, учейки разни несериозни неща и после да получиш сериозна диплома. Резултат 1: свръхпроизводство на несериозни висшисти със сериозни дипломи. Резултат 2: когато същите висшисти отидат на интервю при някой работодател, той започва да се чуди дали да гледа колко сериозна е дипломата или колко несериозен е кандидатът. Един заминал за Канада, но по време на престоя си там бил обвинен в кибертероризъм и му била издадена Европейска заповед за арест. Уж са специализирана прокуратура, но не са чували че Канада е в Северна Америка. Накратко, географията не е част от специализацията им.
Понякога можеш да създадеш нещо хубаво за пари. Това направил Микеланджело с тавана на Сикстинската капела. Само дето ... не мога да си представя как Декарт и Ферма биха измислили аналитичната геометрия по поръчка на папата. За Галоа съм сигурен че не би създал своята теория по поръчка на краля ... защото беше анти-монархист.
Марти Найлонен засегна Анти Хайкунен, казвайки че хайкуто на Анти е анти-хайку. Анти реши да си отмъсти и написа обидно хайку с анаграма:
Марти Лайнонен! По време на жегите как мирише той! Марти го прие по-скандинавски-спокойно и сподели с приятели: "Казвах ли ви аз че хайкуто на Анти е анти-хайку?" |
Categories
All
Archives
August 2019
|
RSS Feed
