Ах, тези жени от третия свят! Колко бързо се учат да манипулират емоциите на богатите бели жени. Нямат избор, ако питаха бедните си черни мъже „Къде е моят презерватив?“, никой нямаше да се почувства виновен, но някой щеше да се почувства пребит.
Мелинда Гейтс отишла в Малауи, за да види как се харчат парите, които фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ отпускала за ваксини и подобни. „Къде е моята инжекция?“, попитала нахакана майка, имайки предвид инжекциите „анти-бебе“. Жената имала повече деца, отколкото можела да изхрани. А Мелинда ... се почувствала виновна и щяла да се разплаче от мъка че инжекциите не стигали за всички.
Ах, тези жени от третия свят! Колко бързо се учат да манипулират емоциите на богатите бели жени. Нямат избор, ако питаха бедните си черни мъже „Къде е моят презерватив?“, никой нямаше да се почувства виновен, но някой щеше да се почувства пребит.
0 Comments
В някаква книга Гошо Тъпото прочита че Равенството на Ойлер било най-красивата формула в математиката. Красотата е в очите на наблюдателя, мисли си Гошо, но верността едва ли е. Решава да направи проверка.
Ето го равенството: e^(i*pi) = -1 Щом като става дума за равенство, то в него нищо няма да се промени ако умножим лявата и дясната му страна на себе си: e^(i*pi) * e^(i*pi) = (-1) * (-1) или e^(2*i*pi) = 1 Логаритмуваме двете страни при основа е за да получим: 2*i*pi = 0 Как може произведение на ненулеви множители да е равно на нула, пита се Гошо. Дали е допуснал грозна грешка или (опровергавайки най-красивата формула) е извършил най-грозното деяние в математиката? Огледалото е по-полезно от галерията с портрети на предците. Волфганг Менцел
Или правиш нещо интересно, или си интересен. Комбинацията от двете е неустойчива. Хайко Мел Традиция е да запазиш огъня, а не да обожествяваш пепелта. Густав Малер Отказът да вършиш маловажни неща е важна предпоставка за успеха. Александър Кембъл Макензи Кои са простите числа, делими (без остатък) на дължината (в букви) на името си?
Математиците употребяват термина DERANGEMENT, когато говорят за пермутация, при която никой от елементите не запазва оригиналното си място. Да вземем за пример думите ВОКАЛИСТ и ЛИСТОВКА.
Психиатрите използват същия термин, когато говорят за умопомрачението. А днес ние ще говорим за ... българското умопомрачение, при което думите не запазват оригиналното си значение. Ще дадем за пример тези членове на Българската академия на науките, които не стават нито за членове (поради възрастта си), нито за наука (понеже са режисьори, поети, художници и скулптори). Е, ако БАН ви се струва твърде сериознa хапкa за преглъщане, нека вземем за мезе Кольо Гилъна, който нито прилича на Иън Гилън, нито може да пее и композира като него. Казват му Гошо Тъпото, защото е зле с паметта. А тя, казват, била в основата на интелигентността.
Гошо е слушал любимата си песен "Листа" стотици пъти. И въпреки това не може да запомни текста ѝ. Чуди се защо. Дали е заради слабата памет или е заради нещо друго? Замисля се. Тук е време да направим лирическо отклонение и да кажем две думи за интелигентността на Гошо. Той може и да не помни, но с мисленето всичко му е наред, защото се старае на база на минимално запомненото да стигне до максимално важни и дълбоки изводи. Важни и дълбоки ако не за другите, то поне за него. Това прави и сега. Не е заради паметта ми, а е заради текста, казва си. Вместо да правят това което правят колегите им, т.е. да повтарят едни и същи куплети ad nauseam, музикантите са решили да пеят истинска поезия, написана за четене. Логиката на текста изключва повторенията и те са го осъзнали. Затова песента им е кратка, но въздействаща. Вярно е че е по-трудна за запомняне, но когато става дума за изкуство това е плюс. Може би затова съм слушал песента стотици пъти, без да ми омръзне. Мъдрец беше описал разликите между скулптурата и счетоводството така:
За много счетоводители скулптурата е хоби, но няма нито един скулптор чието хоби да е счетоводството. Добра мисъл, но ... аз ще пусна своята в друга посока. Скулпторът и счетоводителят работят с реални материали: камък и метал, хартия и химикалки. И двамата произвеждат реални обекти: скулптури и документи. Но реалният аспект на работата им е маловажен, важно е нейното символно съдържание:
За жалост, работата на скулпторите и счетоводителите стана толкова абстрактна, че символите им изгубиха всякаква връзка с реалността. За справка:
Кажете, що за символи са символите (от сорта на скулптурата "Ядрена енергия"), които не символизират нищо! А що за символи са метасимволите (счетоводните записи), които символизират неща (валутни сделки), които не символизират нищо? Мярката за половинчат успех е успехът в очите на майката. За майката, успех е детето:
Цялостният успех е в тоталното игнориране на мечтите и оценките на майката. Елементарно, Уотсън, в 99% от случаите мечтите ѝ са неясни, недоизречени, нерационални или скучни, подобно на мечтите на съседките ѝ. Да вземем за пример майката на Александру Попеску, която редовно обявяваше сина си за провален, сравнявайки го със сина на д-р Михайлеску, който имал 4 специалности и бил директор на 11-та градска болница в Кукурещ. Какво ли е очаквала от Александру? Да вземе 5 специалности и да стане директор на 1-ва градска болница в Чикаго? Беше ли успял Александру? Да, защото не му пукаше за това:
За мнозина речта е като бирата "Каменица" - на една ръка разстояние от главата. Ако звучи неясно, обяснявам - речта им сякаш се ражда не в мозъка, а в други органи.
Първият пример е със самата бира "Каменица". От компанията твърдят че това била първата българска бира, а и че (според някакви рекламни чадъри) хмелният ѝ вкус бил от 1881 г. Няма как да се съглася:
Нека от 19-ти преминем в 21-ви век. Сега вместо за дати, ще разсъждаваме за координати. Казват че тези дни двама българи прекосили Северния ледовит океан. Това е съмнително. Няма как да тръгнеш от Южна Норвегия, да стигнеш до северния норвежки остров Свалбард и да твърдиш че си прекосил Северния ледовит океан. Точният израз е "са се топнали в Северния ледовит океан в района на Свалбард". Елементарно, Уотсън, континенталната част на Норвегия граничи само със северния Атлантически океан - който не вярва, да види тази официална карта. Прекосяване на океан означава (минимум) да тръгнеш от един континент и да стигнеш до друг, спомнете си уроците за Колумб. Изводът: Сякаш доста български успехи приличат на измислената Грами-награда на ФСБ. Ако искат да им вярваме:
"Българинът малко работи и много спи", съобщава вестникарско заглавие, базирано на данни от НСИ. Аз ще кажа друго: "Българинът прекалено се абстрахира". И ще се аргументирам:
1. Няма двама еднакви българи, както и две еднакви българки. Едни работят (съответно спят) много, а други малко. Да не говорим че ... някой може да работи 11 часа дневно и да спи 10, а друг може да работи 4 часа дневно и да спи 5. Вие кого ще предпочетете? Сигурен съм че първия, без значение дали искате да работи за вас или да спи с вас, ха-ха-ха. 2. Няма два еднакви дни. Има работни дни и почивни дни. Един работи повече през работните, а друг през почивните. 3. Ако трябва да сме точни, няма и два еднакви НСИ. Идва нова власт и назначава в НСИ свои хора, с цел да подават на публиката удобна за властта информация. Да го кажем на прост български: Колкото по-често правим избори, толкова по-малко трябва да вярваме на НСИ. В последната си книга Ювал Харари описва как в продължение на 13 години, анонимен тип (без да пророни и дума) гледал, слушал и записвал какво прави в кабинета си румънският компютърен учен Георге Йосифеску. Йосифеску бил наясно че типът е от Секуритате, та затуй се налагало да изтрайва присъствието му.
Да беше Тодор начело на Румъния, той щеше да надхитри Чаушеску. Тодор щеше да накара Йосифеску да работи за Секуритате. Не си измислям, Тодор направи това с директора на Института за микропроцесорна техника и Главен конструктор на България по персоналните компютри. А вероятно и с много други. По-хитър, в сравнение с румънския си колега, беше и споменатият български компютърен конструктор (започнал да работи за ДС преди да се издигне). Да, ама тази работа с компютрите не е като онази с подслушването. При компютрите хитростта не е нито необходимо, нито достатъчно условие. Сигурно затова българските персонални компютри застинаха в т.н. долна мъртва точка. Служители на Спешна помощ редовно се оправдават че не било тяхна работа да пренасят болните до линейката. Това е не само невярно, но и НЕ БИ МОГЛО да е вярно.
Спешна? Ако близките на болния трябваше да осигуряват транспортирането на болния до автомобил, намиращ се на улицата, то за какво им е да ЧАКАТ линейката на Спешна помощ? Всеки с акъла си би предпочел да транспортира болния до СОБСТВЕНИЯ автомобил и без ЧАКАНЕ да го закара в болницата. Ето това е спешност! Ама линейките поне знаят къде има свободни легла, т.е. къде да закарат болния, ще кажете. Знаят друг път, казват медиите. Помощ? Какво ѝ е помощното на Спешна помощ, ако близките на болния трябва да ѝ ПОМАГАТ с носене? Когато купувате работна ръка не гледайте дали е ЕВТИНА, а дали не е ЛЯВА.
Answering a question with a question is questionable.
Светът иска гении, но очаква от тях да се държат като средняци. Джордж Мур
Четенето е лъкът, писането е стрелата, а мисленето е целта. Хасан Мохсен На магарето не му пука дали го товариш с чували или с отговорност. Волфганг Мокер Ако твърдиш че всеки от нас е ковач на собствената си съдба, то трябва да предоставиш на всеки ковашко оборудване. Екeхарт Мителберг Опознай себе си! Но не казвай никому! Талес Милетски Ако Свети Петър се беше преродил днес, той щеше да се казва Бойко Борисов.
Шефът е човек, който се чуди как да свърши работата с левите ръце и празните глави на други хора. Въпросът какви са неговите ръце и глава подминаваме дипломатично.
There exists a theory that in order to reach the top of your profession you need at least 10,000 hours of focused practice requiring:
Do you think that Paul McCartney struggled with composition for 10,000 hours in order to write his song Yesterday ? In other words: The 10,000-hour rule may be applicable to some performers, but not to all creators. Speaking of creators, the claim about the need to step outside your comfort zone is also questionable. Young Paul McCartney did not waste his time trying to compose sonatas and symphonies. Днес ще разсъждаваме за склонността на българите да не различават голямото и малкото. Ще установим че това е систематична слабост, характерна за различни българи в различни исторически периоди.
Прадедите Те казваха че никой не е по-голям от хляба, без да си дават сметка че селото е по-голямо от селската фурна, тя - от пещта, а тя - от хляба. Дедите Дедите ни, които се биеха и загиваха за България, също бяха жертви на объркване. Да вземем за пример полковия командир Марин Куцаров, който (макар и след битки) попаднал в плен заедно с полка си. За него сякаш било по-срамно полковото знаме да попадне в ръцете на врага, отколкото това да стори полкът му. Ще рече, за него знамето било по-важен символ на Родината от 1000-та мъже под негово командване. Ние И ние не падаме по-долу от предците ни. Кръщаваме две съседни улици, с еднаква важност и приблизително еднаква дължина на Тракия и полковник Борис Дрангов. Не че имам нещо срещу полковника, ама ... Тракия е кръстена на предците ни и заема голяма част от Родината. Накратко, размерът трябва да се уважава. Това че той нямал значение е оправданието на онези с късите ... (не се чете). Послепис Все пак, има и изключения от горното правило. Полковник Борис Дрангов загина за Родината, което ще рече че е осъзнавал своята незначителност в сравнение с нея. Затова смятам че той би кръстил на Тракия не някаква забутана уличка, а централен столичен булевард.
Попитали кинозвездата Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, а тя отговорила: "Свои или чужди?" Добро чувство за хумор, ще кажете. Може би, но ... дали не се е заблуждавала? Мислела си е че е притежавала X, Y и Z, докато те просто са я "таковали".
А сега за нас ... и ние си мислим че имаме много работи, но дали не изпадаме в жажагаборизъм? Сетихте се, говоря за това че уж имаме:
Мнозина посещават територията "Мачу Пикчу" лично. Потят се, вървейки се по каменните пътища на инките, гледат масивните им и добре построени каменни сгради, и се възхищават. Казват си: "Това е незабравимо", но ... когато се върнат вкъщи (на практика) забравят за видяното и:
За да промениш живота си е сякаш по-добре да посетиш не територията, а картата на Мачу Пикчу, т.е. да прочетеш книга за инките. Тогава наистина можеш да разбереш колко природосъобразно са живели те:
Изводът е лесен: Понякога "Око да прочете, глава да помисли" е по-правилно от "Око да види, ръка да пипне". Казано с нашата терминология: понякога от картата можеш да научиш повече, отколкото от територията. Казват че философът Сантаяна се обезсмъртил с мисълта че тези които не могат да си спомнят миналото са обречени да го повтарят. Нека поразсъждаваме ...
Уж Сантаяна казвал истината, но това не била цялата истина. Има два вида хора: тези, които не помнят миналото, и тези, които го помнят. От това че: 1. тези, които не помнят миналото са обречени да го повтарят, и 2. тези, които помнят миналото живеят заедно с тези, които не го помнят, следва че: 3. тези, които помнят миналото са обречени да го повтарят. Ерго, истината на Сантаяна се отнася до всички, а не само до късопаметните. Ако не ми давате вяра за горния извод, маркиран с номер 3, то ще ви предложа практически пример: Уж Сантаяна (1863 - 1952) помнел миналото, в лицето на Първата световна война, но въпреки това му се наложило да го преживее (повтори), в лицето на Втората световна война. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
September 2024
|