Защо не направим така, че да използваме политиците като храната - само по веднъж? В противен случай нямаме право да се оплакваме че ни миришат на .....
|
Основният стълб, на който се крепи капитализмът не е капиталът, нито капиталистът, а образованието. Ако не беше то да те научи че литературата, математиката, физиката, химията и биологията са безинтересни и сложни, а ти не ставаш за нищо, как щеше да се съгласиш да се влееш в редиците на работническата класа или офисния планктон?
Любимото ми изречение е:
"Оттам не могат да улучат и слон", били последните думи на генерал Джон Седжуик. На второ място класирам: "Бьорн, пожелавам ти и ти да успееш", казал Тед Ярдестад на Бьорн Борг. Възрастта на бащата е два пъти по-голяма от възрастта на сина по времето когато бащата е бил възрастен колкото е синът сега. Какво е отношението между възрастите на бащата и сина?
Виждаш тъпотиите, които е свършил Х. и се питаш дали е тъпак или пък е мошеник с някакви задни, невидими за теб цели. Това е повторение на историята с Колумб, който се опитвал да убеди испанското кралско семейство да финансира експедиция за търсене на морски път към Индия в западна посока. Съветниците на кралското семейство били учени хора и знаели че още през 3-ти век пр.н.е. Ератостен бил изчислил точната обиколка на земята, откъдето следвало че Колумб подценява трудността и цената на експедицията защото е малограмотен тъпак. Някои съвременни историци приписват друга мотивация на Колумб – той много добре бил знаел каква е обиколката на Земята, но бил мошеник решил да измъкне пари от кралството и да открие нещо, което би могло да мине за Индия (особено като се има предвид че тогава пътешествията на викингите до Винландия, т.е. Америка, още не са били забравени).
Днес никой не се интересува от това кой е открил Америка, ще кажеш. Няма значение, моята цел беше да те накарам да помислиш за това кой си ти. Ако смяташ че другите са предимно мошеници, то дали не си тъпак? Ако смяташ че другите са предимно тъпаци, то дали не си мошеник? Поетът Джон Кийтс написал че истината е красота, а красотата - истина. А знаете ли че поемата, в която го е написал, е публикувана анонимно? Има нещо тъмно тук: защо поетът не е посмял да се подпише под думите си?
За учените, като се почне от Питагор, мине се през Галилео, Нютон, Максуел и Айнщайн, и се стигне до съвременниците, търсенето на красота е в сърцевината на научното изследване (поне според физика-нобелист Франк Уилчек). Казано накратко, те споделят убеждението на Кийтс. Да, ама това си е моят блог където мога да съм несъгласен дори с ОО (онзи отгоре), ще кажа аз и ще посоча контрапример от най-стария клон на математиката - аритметиката. Много математици поставят на математическия връх една красива теорема от аритметиката - теоремата на Евклид за безкрайността на простите числа. Това са субективни преценки, но едно допитване показва верността им, ако не за цялата математика, то поне за аритметиката. Теоремата е красива защото е проста, лесно обяснима, но и много изненадваща. След Евклид, с нея са си опитвали силите майстори в занаята като Леонард Ойлер, Кристиан Голдбах, Ернст Кумер, Пал Ердьош и кой ли още не. Щяха ли да го правят ако не беше красива? Да, обаче друга теорема е наречена Фундаментална теорема на аритметиката. Колкото и да е красива теоремата на Евклид, тя е следствие на Фундаменталната теорема. Накратко: Колко красиво е нещото е едно, колко важно е то - съвсем друго. Така е при числата, така е и при нас - вярните приятели са по-важни за нас от красивите приятели. "Казват че пътуването обогатявало културата. Да, но само при условие че имаш култура", казвал мъдрият Гилбърт Кийт Честъртън. Подобно нещо казва за вътрешните пътувания мъдрият Майкъл Полан*:
Разликите между две различни преживявания при приемане на едно и също психеделично вещество показват важното значение на състоянието на ума и на околната среда. Състоянието на ума се определя от очакванията на човека относно преживяването, а околната среда е мястото където се случва то. Сравнени с другите психоактивни вещества, психеделиците рядко повлияват по един и същ начин, защото те усилват това което е вътре в, и вън от, главата на човека. _______________________________________________________________ * натрупал опит в семейни психо-пътувания с г-жа Полан: първия път - вкъщи, а втория - в парка Едни търсят истината кодирана в числата и символите, други търсят истината в операциите с тях. Първите ги наричат нумеролози, а заниманията им са безплодни и безперспективни. Вторите ги наричат математици, а заниманията им са интересни и (понякога) полезни.
Едни търсят истината кодирана в буквите, гордеят се с "родната" кирилица и се подиграват на немските императори, които пишели на чужда азбука - латиницата, говорели на чужд език - латинския, а на немски общували само с конете си. Други търсят истината в операциите с буквите (писането) и в резултатите - книгите и четенето. Гледната им точка е следната: няма данни за немски императори говорели на немски с конете си, но има данни за 13, от общо 114, немскоезични лауреати на нобелова награда за литература. Българи сред 114-те няма. Няма и шанс скоро да се появят. Елементарно, Уотсън, от преклонение пред буквите, на повечето българи не им достигат сили за преклонение пред книгите. Имат празник на азбуката, т.е. на буквите, но не и на книгите. Уважават кирилицата, но не четат книги. Какво значение, тогава, има фактът че българските книги са написани на "свещената" кирилица? Някои си мислят че по читателите можем да съдим за книгите. Например, кажат ли за една книга че е била в списъка на Барак Обама за най-добрите книги на 2018 г., това означава че книгата е "голяма работа". Не, това съвсем не е така.
Други си мислят обратното, т.е. че по книгите можем да съдим за читателите. И това не е така. Да не би да си мислят че Хитлер не е чел хубави книги от велики автори? Истината е че Хитлер е притежавал хиляди книги, като сред любимите му са били "Дон Кихот", "Робинзон Крузо", "Чичо Томовата колиба", както и най-изучаваният трактат по военно изкуство - "За войната" от Карл фон Клаузевиц. Обаждам се на приятел да го поздравя по случай рождения му ден. Разговорът е симетричен: започва с моите пожелания и завършва с неговите - да съм публикувал нещо математическо. Как да му кажа че математическите ми открития са несвързани едно с друго и имат средна дължина от 2 изречения? Такива неща никой не публикува. Затова ... решавам сам да си публикувам нещо старо, отпреди 7 години. When he was a 5-year-old boy Andrey Kolmogorov asked questions like How many distinct patterns can you create with a thread while sewing on a four-hole button? Unfortunately, there is no information on the Web what the answer was and had Kolmogorov found it himself. In a book about Grigori Perelman, Masha Gessen admitted that two professional mathematicians, both former students of Kolmogorov, had given different answers. We found the number of patterns p in several cases where single-color thread was involved. We also found the number of patterns in several cases where threads of different colors c were used, including the case where the buttonholes were located on the vertices of a generic convex n-gon (i.e. a convex n-gon with no more than two diagonals intersecting at any point in its interior). Now, let us try the more complicated case involving different color threads and buttonholes located on the vertices of a “plain vanilla” regular convex n-gon and then generalize our findings with respect to all convex n-gons. Assumptions: A1. It is mandatory to utilize the buttonholes. There are many ways to sew on a button without utilizing the buttonholes but let us forget about them for the time being. A2. All n buttonholes are located on the vertices of a regular convex n-gon. A3. Different-color threads might be used for different segments between the buttonholes. A4. Only buttonhole-to-buttonhole connections are used. No cross-border connections are allowed. Calculation: 1. Some of the regular convex n-gons are generic ones – those, whose number of vertices is an odd number (n=2q+1) plus the square, where n=4. We have already found (see OEIS A209916) that for the generic convex n-gons the number of patterns p is p = {(c+1)^[(n-1)n/2] * [c(c-1)]^C(n, 4)} - 1 as all possible intersections totaling C(n, 4) must be counted twice when two differently painted diagonals, totaling c(c-1), intersect (as two different patterns exist for every two colors, which you can see below).  Now we will cover those regular convex n-gons where n is an even number greater than 4 (i.e. when n=2q and q>2). 2. Thanks to Bjorn Poonen and Michael Rubinstein and their article “THE NUMBER OF INTERSECTION POINTS MADE BY THE DIAGONALS OF A REGULAR POLYGON” we know some things about regular polygons that we can use now: a) When n=2q the number of diagonals intersecting at a point (except for the center of the n-gon) may be 2, 3, 4, 5, 6 or 7; b) When n=2q the number of diagonals intersecting at the center of the n-gon is n/2. 3. The number of intersection points I(n) of the diagonals can be represented in the following manner: I(n)=i(2)+i(3)+i(4)+i(5)+i(6)+i(7)+i(n/2), where i(k) (k=2, …, 7) is the number of points where k diagonals intersect and i(n/2) is the center of the regular n-gon where n/2 diagonals intersect (in the case of n=2q, q>1). Therefore, i(n/2) must be separately counted only in the cases where n=2q and q>7. 4. In it. 1 above, we saw that two different-color threads (e.g. red and green) look differently when the threads intersect (depending on which one is on top of the other). The same is true when the number of different-color threads is 3, 4 and more (see below how many patters are there when three differently painted diagonals intersect at a point).  Therefore, when trying to find the number of different patterns, it is not enough to count the number of edges and diagonals. We also have to count twice the cases where two different-color diagonals intersect, three times the cases where three different-color diagonals intersect etc. 5. Based on it. 2-4 above the formula in it. 1 above takes the following form: p = (M1*M2*M3) - 1, where  and where -1 stands for the case when the button is attached to the cloth only by “0-color” threads, i.e. the case where the button is not attached at all.
6. This formula could be used for any convex n-gon, as long as we remember that in the cases of n=2q+1, as well as in the cases of n=2q and q≤7, we do not need to multiply by the third term (i.e. by M3) as the central intersection point either does not exist (when n=2q+1) or had already been handled (when n=2q and q≤7). С елементарни разсъждения да се установи отношението между големините на ъглите А и В.  Някакви диванета са наслагали край пътя билбордове с надписа EMBRACE DISRUPTION. Превеждам си го не като девиз на анархисти (ПРЕГЪРНИ ХАОСА), а като девиз на иноватори (ПРЕГЪРНИ ИДЕЯТА ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО).
Призоваващите за целенасочена дезинтеграция на съществуващото ми приличат на хора залъгващи магарета с морковчета, а прегръщащите идеята - на магарета залъгвани с морковчета. И понеже "твърдението е нищо, ако няма пример", та затова ... давам следния пример от живота на Стаменко: Стаменко се прибира от работа и на вратата го посреща жена му. "Днес спечелих 5000 лева, а каквото е мое, то е и твое" казва тя и му подава 2500 лева. Стаменко прегръща жена си и прибира парите. На следващия ден отива да се почерпи с приятели, след което се прибира вкъщи и що да види: две непознати момчета прегръщат жена му и дъщеря му. "Прибрах другите си деца вкъщи, а каквото е мое, то е и твое", казва жена му. "Мъж, който може да прегърне такава жена, след такава целенасочена дезинтеграция на семейството му, е магаре", това казва Стаменко на дежурния в Първо районно, когато онзи го пита защо е пребил жена си и защо е напъдил синовете й по посока на истинския им баща. Креативността е като течност, която можеш да налееш в различни по форма и размери съдове. Налееш ли я в мартеница, можеш да очакваш възхищение под формата на "Ето така трябва да се правят мартеници!" Налееш ли я в книга, възхищението може да стигне до следващото ниво - "Ето така трябва да се пише!" - или до още по-следващото - "Ето така трябва да се живее!"
Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."
Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата й и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го съкратят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Сигурно ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото и преди. Дали Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков щяха да са такива яростни поддръжници на идеята за авторското право, ако трябваше да плащат на наследниците на Кирил и Методий за правото да пишат на кирилица?
P.S. Ще споделя допълнителна информация, провокирана от коментара на Клиф за това как безплатните версии помагат на продажбите. Правя го тук, защото полето за коментари не може да поеме толкова много букви. Чарлз Дикенс имал два големи тура в Америка. Първият бил посветен на защитата на авторското право, защото имало много пиратски издания на Дикенс в САЩ. Причината била че само местни, щатски, автори били защитени от щатските закони. Дикенс се провалил, продължили да го "пиратстват", в резултат на което станал още по-популярен. Когато след много години закъсал на пари, той използвал популярността си за да направи второ турне с добре платени лекции, и така спечелил доста. Това да искаш библиотеките да ти плащат при всяко заемане на книги е българска "иновация", за която "иноваторите" би трябвало да се срамуват. Ех, какво ли щеше да бъде ако умееха да се срамуват така, както умеят да пишат! Да отидеш на север от Северния полюс е задача невъзможна за решаване. Не ти ли се е случвало да получиш от шеф подобна задача, а след напълно оправданото ти оплакване, придружено с обяснение за причините за невъзможността, шефът да те погледне отвисоко и да каже: "Не искам от теб причини за това как да не стане, а начини по които да стане"? Това че шефът ти е тъпанар е ясно, вселенската несправедливост е че шефовете са тъпанари по дефиниция*.
Има една паралелна Вселена - Вселената на математиката - където горепосочената несправедливост е поправена, където причините нещо да не стане могат да се окажат по-важни и интересни от начините по които то може да стане. С думите на математика Dana Mackenzie: "Откритието на Абел и Галоа че уравненията от пета степен не могат да бъдат решавани посредством радикали напълно затъмни откритието на Ермит че те могат да бъдат решавани посредством елиптични функции." ____________________________________________________________ * дефиницията дължим на John Allen Paulos, който казва: "Разпознаването на теоретичната невъзможност често е мерило на интелекта. Примитивните хора и общества обикновено са способни да решат всичките си проблеми." Уравнението на Айнщайн, казват някои "разбирачи", имплицирало че материята е форма на енергията. Това е същото като да кажат че парите са форма на алкохола, понеже парите могат да бъдат трансформирани в алкохол, а алкохолът - в пари.
Мартин Гарднър измислил следната задача с кибритени клечки: Rearrange the 12 matches to spell what matches are made of.  Преведено на български (поне така си помислих аз): Пренаредете 12-те кибритени клечки, така че да се чете от какво са направени. В края на книгата дал решението (любов, понеже matches означава и бракове).  Понеже: > съм свикнал първо да се помъча с проблемите и едва тогава да гледам кой как ги е решил, > английският не ми е роден език, заради което не мога да усещам едновременно различните значения на думите, а и > съм свикнал да правя нещата различно от другите, моето решение беше друго (дърво).  Сега си представете че с такива задачи ще оценяват интелигентността, знанията или способността Ви да заемете дадена позиция в йерархията: образователна, корпоративна или държавна. Казвате любов и сте вътре, казвате дърво и сте вън. Все още ли си мислите че задачите с повече верни отговори са забавни и честни?
Ще повторя това, което вече съм писал: Добрата задача позволява различни начини за решаване, но не и различни отговори. Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус. Приятел ми казва че Платон и Аристотел били основата на европейската култура, а аз си умирам от смях. Съветвам го да прочете "Отвореното общество и неговите врагове" за да види че има и други гледни точки, различни от тaзи на преподавателите му по философия. Същите преподаватели, които няколко години по-рано твърдяха че Маркс и Ленин са в основата на СВЕТОВНАТА култура. Сега се сещам какво щеше да отговори на приятеля ми Карл Фридрих Гаус, само да беше жив: - Аристотел, това не беше ли онзи задник, който твърдеше че жените имат по-малко зъби от мъжете, но не се сети да погледне в устите на жена си и дъщеря си? Европейската култура? Не беше ли това същата тази култура, която 18 века не се сети да провери дали твърдението на Аристотел за женските зъби е вярно или не? "Светът ни щеше да е много по-богат, ако паспортите бяха отмрели в началото на 20-ти век", пише писателят и полезен идиот Тим Харфорд в книгата Fifty Inventions That Shaped the Modern Economy (2017). Светът забогатява, паспортите отмират? Явно някой не си пие хапчетата срещу антропоморфно халюциниране.
Светът е такъв какъвто е не защото съществуват паспортите, а защото полезните идиоти са способни да дават грандиозни съвети за оправянето му, при условие че са неспособни да оправят собствените си представи и речник. "Индустриалната революция направи Англия по-богата ...", пише известният биограф и полезен идиот Уолтър Айзаксън в статия за "Файненшъл таймс". По-богата от кого, Уолтър? На колко оценяваш богатството на Англия и какъв е методът, който използваш за оценката?
Държавите не са богати, богати са хората. Големи умове и патриоти от сорта на Алън Тюринг, за когото Чърчил казваше че е спасил повече човешки животи през Втората световна война от всеки друг, отказваха да поставят знак за равенство между богатствата на гражданите и богатството на страната. Затова в началото на войната Тюринг обърна спестяванията си в сребърни кюлчета и ги зарови в гората - защото се страхуваше че в един момент държавата може да си въобрази че има такова равенство, и да поиска да му ги конфискува. Вземи политическа карта на света и избери произволна страна! Знаеш ли че съществуват 4 точки от границата й, които са върхове на квадрат? Знаеш ли че все още не се е намерил умник способен да докаже че това е така?
На този, който си задава въпросите:
> Кой ни даде свободата?, и > Кой даде живота си за нея?, не му остават свободни мозъчни гънки и желание да си зададе въпросите: > КОЙ ни взема свободата?, и > ЗАЩО става така че живеем живота си без нея? На почитателите на култа към смъртта, отишли да ???празнуват??? смъртта на националния ни герой, не им направи впечатление че са вкарвани на празненството през заграждения, пазени от стотици пазачи - досущ като добитък воден към кланицата. Не им направи впечатление и това че, в името на един паднал за свободата, се ограничава свободата на хиляди да се придвижват из града си. Елементарно, Ганьо, този, който гледа много към миналото, вижда малко от настоящето и бъдещето. И друго нещо, Ганьо, ако не искаш да ползваш свободата си и като овца я предаваш в ръцете на пазачите и загражденията им, то не разбираш ли че героите ти са дали живота си напразно. На интервюта в Гугъл интервюиращите обичали да задават въпроси от сорта на "Защо капаците за шахтите са кръгли?", като очакваният от успешните кандидати отговор бил "Защото кръглите капаци са единствените, които не могат да паднат в дупките си!"
Да, ама не! Софийската действителност опровергава всички теории. Колко ли зле ще се почувстват интервюиращите от Гугъл когато един българин им покаже че не са прави, и че всъщност кръглият капак може да падне в дупката си! Особено когато капакът е твърд и кадърно направен, а дупката е некадърно направена. Тук всичко е по-различно и общовалидни истини няма, ето затова Гугъл не провеждат интервюта в София. |
Categories
All
Archives
March 2019
|
RSS Feed
