Понеже имам "пластична" гледна точка, не ми беше трудно да видя и тяхната гледна точка: губел съм им времето. Времето - това е границата между заетите и свободните (в пряк и преносен смисъл), а тя е невъзможна за преминаване. На езика на телефонията: има ли смисъл да очакваш комуникация, ако от отсрещната страна получаваш сигнал "заето"?
Колко пъти ми се е случвало да взема важното решение да не общувам със заети хора. Няма смисъл, с тях можеш да общуваш само по специален начин и само на специални теми, и въпреки това положителните резултати от общуването не са гарантирани. Накратко: усещах че със заетите си губя времето.
Понеже имам "пластична" гледна точка, не ми беше трудно да видя и тяхната гледна точка: губел съм им времето. Времето - това е границата между заетите и свободните (в пряк и преносен смисъл), а тя е невъзможна за преминаване. На езика на телефонията: има ли смисъл да очакваш комуникация, ако от отсрещната страна получаваш сигнал "заето"?
0 Comments
Отговорът е даден отдавна от Анаис Нин: Виждаме нещата не такива каквито са те, а такива каквито сме ние. Това, което смятам да добавя е един пример.
Имало, по времето на социализма, 2 съседки. Тогава нямало избор какви перилни препарати да си купиш, имало един вид прах за пране в кутия. Магията била в това какво правиш с прането, водата и праха за пране. А завиждала на Б за бялото пране, без да види колко рядко пере Б. Б завиждала за енергията на А да пере толкова често, без да види че прането на А не става толкова бяло. Накратко: завиждали си една на друга не защото някоя перяла по-добре, а защото били завистливи. Целият труд и талант на алхимиците, сред които бе и Нютон, не стигнаха за да превърнат оловото в злато. С минимални усилия, американските филмови академици успяха да превърнат "златото" на оскарите в евтин метал.
В Македония замразили цената на яйцата преди Великден. Да, ама това е командно-административен подход. Ние, българите, предпочитаме научния, в случая - икономическия, подход. Затова практикуваме друг вид замразяване - на консумацията. Сещате ли се за онзи БГ премиер, които казваше: "За Бога, братя, не купувайте"?
Българският подход е уж научен, но е проблематичен. Икономическата теория учи че при константно предлагане намаленото търсене бързо довежда до намаление на цената. Да, ама не! Сещате ли се за Айнщайн, който казваше че на теория няма разлика между теория и практика, но на практика има? Така е и тук: ако братята временно спрат да купуват, намаленото търсене ще доведе до това че някои яйца ще останат неизкупени, ще се развалят и ще бъдат изхвърлени; следващата седмица магазините ще заредят по-малко яйца на по-високи цени - за да компенсират днешната загуба. И ще продадат скъпите яйца до едно. Елементарно, Уотсън, да се удържиш да не купуваш е лесно - когато става дума за златен часовник или луксозен автомобил, и трудно - когато става дума за яйца, а ти имаш деца. If you had the misfortune of first having colleagues and only then friends, there would exist a danger of another misfortune: to think that friendship is also commutative.
В българския самолет пилот няма. У нас дори пилотните проекти са безпилотни.
Обикновената реч се лее хоризонтално, по оста на времето. Афоризмът изглежда вертикален. Накратко: афоризмът е нещо дълбоко, казано накратко.
Let us start with the observation that for m > 5 the n-th m-gonal pyramidal number is of the form (1/6)*n*(n + 1)*((m – 2)*n – m + 5) (details here).
The positive m-gonal pyramidal number P and the m-gonal pyramidal number whose index is (6*P + 1) are coprime since the latter is of the form (1/6)*(6*P + 1)*(6*P + 2)*((m – 2)*(6*P +1) – m + 5) = … = = (3*P + 1)*(6*P + 1)*(2*P*(m – 2) + 1). Therefore, for any m > 5 any sequence whose first term a(1) is a positive m-gonal pyramidal number and whose general term is of the form a(n) = (3*k + 1)*(6*k + 1)*(2*k*(m – 2) + 1), where k = Product_{i=1..n-1} a(i), is a sequence of pairwise coprime m-gonal pyramidal numbers. The above implies, by the Fundamental theorem of arithmetic, that there are infinitely many ways to prove the infinitude of primes. Example: By taking as a seed the first hexagonal pyramidal number 1 (see OEIS A002412), we can construct the following sequence of pairwise coprime hexagonal pyramidal numbers: 1, 252, 2310152797, 28410981127871160285705816883937448685, ... Чували ли сте за клошар, който след като намери нещо интересно на боклука спира да търси? А за милионер, който след като направи първия си милион спира бизнеса си? А за спортист, който след като е загрял се отказва от състезанието? Не, нали? За съжаление, с мисленето ситуацията е различна. Замисляме се по някой проблем, намираме някакво бързо и/или частично решение и спираме да мислим. И изобщо не ни хрумва че проблемът може да има повече, вкл. по-добри, решения. Да вземем за пример елементарния проблем с рибката, където целта е с преместването на 2 клечки да сменим посоката ѝ на плуване (моля, помъчете се с картинката по-долу и едва след това продължете с четенето). Мислим, мислим и ... намираме решението. Самопохвалваме се доволно и спираме да мислим, поради което пропускаме да видим че до решение може да се стигне по няколко начина:
а) можем да накараме рибката да плува в една посока, като преместим различни клечки, но и б) можем да накараме рибката да плува в различни посоки, например нагоре или надолу. - По-изгодно е да се възползваш от глупаците, отколкото да ги ограмотяваш - споделя бизнесменът Йоргос.
- Най-изгодно е хем да ограмотяваш глупаците, хем да се възползваш от тях - контрира преподавателят Спирос. - Както можеш да се досетиш, говоря за образованието. В САЩ, например, предлагат образователни степени по всичко, вкл. авантюризъм, гайдарство, хлебарство, конярство и погребални науки. Като резултат, непогасеният студентски дълг в САЩ е стигнал до почти 1.8 трилиона долара. В страните, които се криеха от "нашата" страна на Желязната завеса, още битува мнението че експерт те прави способността мъдро да говориш или пишеш за нещо. Да, ама не! Експерт си ако можеш да направиш нещото, и особено - ако можеш да го измислиш.
На прост български, за експерти минават не авторите на филми като "Аватар" и "Матрицата", а авторите на умни филмови анализи. По подобен начин, за експерти минават не тези които създават вината и ястията, а тези които пишат за тях, раздавайки точки и звездички. И все пак, комунистическите експерименти не са убили всичко човешко у човека. Независимо от това колко е изкривен смисълът на думата "експерт" в главата на г-н Х, едно е сигурно: освен ако не е клиничен случай, Х няма да предпочете да консумира анализите на експертите пред обектите, подложени на анализ. В хубава книга от маркетинг-експерт, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното. Не работодателят те праща на скъп образователен курс, a шефът ти. Ако си бил на такъв курс, но шефът е напуснал или е бил уволнен, то е много глупаво да разчиташ на дългосрочно обвързване на работодателя с теб. "Аз съм твърдо решен да държа виновните за тази бъркотия напълно отговорни", казал Байдън след фалита на голямата банка SVB. Колко странно, когато обясняват успехите си, американците търсят причината в "невидимата" ръка на пазара. При неуспех, обаче, вината е винаги в човешка ръка. Сякаш са забравили Първата аксиома на свободния пазар: Малко успяват, повечето фалират. За справка: Зад успеха на Форд, Дженерал Мотърс, Стелантис и Тесла, се крият фалитите на хиляди други автопроизводители.
На Стоил често му се е случвало да напуска работодатели, но никога шеф не му е задавал логичния и уместен въпрос: "Мога ли да направя нещо за да те откажа?" Вместо това Стоил е чувал какво ли не:
> "Кога?", > "Къде отиваш?" и дори откровени тъпотии като: > "Разбираш ли че повече няма да получиш шанса да работиш за нас?" Като изключим едно-две напускания, в останалите случаи ставаше дума за Големия шеф, т.е. за шефа на фирмата (в някои случаи с милиони капитал и стотици персонал). За да станеш Голям шеф определено се иска да не си тъп. Защо, тогава, трябва да задаваш тъпи въпроси? Такива са правилата на играта, ако зададеш умен въпрос, току-виж получиш честен отговор. Например, на въпроса "Мога ли да направя нещо за да те откажа?" можеш да получиш отговора "Да, шефе, можеш да си намериш работа другаде!" Когато въпросът е тъп, можеш да се отървеш с тъп отговор и това се счита в реда на нещата. Например, на въпроса "Разбираш ли че повече няма да получиш шанса да работиш за нас?" можеш да отговориш така: "Това щеше да ми е голям проблем, шефе, но аз съм решил да се реализирам в коренно различен бизнес", въпреки че отиваш да работиш за конкуренцията. Стоил може да обобщи наблюденията си с няколко думи: Тъпаци са не тези, които задават тъпи въпроси или дават тъпи отговори, защото те вероятно имат причини да го правят. Тъпаци са тези, които говорят и правят тъпотии от сърце, т.е. безпричинно. Например: а) когато не им трябва да питат, и б) когато не е необходимо да отговарят. Гео Милев бил сложна личност: преводач, издател, поет, арт-критик, театрал и художник. Заради:
> едно стихотворение - "Септември", > симпатиите му към левите идеи, > както и заради склонността му да се защитава по съдебен ред, фашагите му сложили етикетите "комунист" и "враг на държавата", след което го убили. По-късно, комунистите го убили втори път, сменяйки етикетите с "поет" и "революционер". Така успели да заблудят следващите поколения че сложната му личност може да бъде описана с две думи. Да беше Гео Милев единствената жертва на фашисти, комунисти и "добросъвестни" преподаватели! Да беше, ама не беше! Жертва на етикетирането става всяка сложна личност. Колко потресен щеше да бъде Левски, ако знаеше че ще стане "национална икона", на която днес трябва да се кланяме така, като дедите ни е трябвало да се кланят на турците! Колко потресен щеше да бъде Ботев, ако знаеше че ще стане "национален символ", заради което учениците ще трябва да наизустяват стиховете му така, както той е трябвало да наизустява молитвите в школото! Витгенщайн казваше че философията е битка срещу омагьосването на нашата интелигентност чрез езика. Като се замислиш, политиката, литературата и журналистиката са точно обратното.
На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има, казваше Айнщайн. Каква по-добра илюстрация на това от оскарите за женска роля! Вероятностите (според The Scotsman) били:
а) за Мишел Йео - 8/11, б) за Кейт Бланшет - 1/1, в) за Андриа Райзбъръ - 1/20, г) за Мишел Уилиамс - 1/40, а д) за Ана де Армас никой не казва нищо, вероятно защото става дума за нещо от сорта на 1/100. Теорията казва че вероятностите трябва да се сумират до максимум 1, защото една от актрисите ще спечели наградата, освен ако академията реши да не я даде. Практиката е друга, на база на посочените данни сумата излиза около 1.81. С други думи: Вероятностите важат само за актрисите. Организаторите на залаганията ще спечелят със сигурност, без значение коя актриса ще си тръгне с "Оскар", и дали изобщо ще има такава. Марк Твен май беше казал: "19-ти век се отличава от 20-ти главно по това, че през деветнадесети век думите ОПТИМИСТ и ГЛУПАК не са били синоними."
Не, не го е казал Марк Твен, който нямаше "късмета" да доживее до световните войни/епидемии/финансови кризи. Казаха го братя Стругацки. - Един измислен герой на братя Стругацки казва че мисленето не е развлечение, а задължение - съобщава на студентите си Спирос. - Не можах да дочета книгата, но предполагам че това е завоалирана критика на "комунистическа" Русия".
Мисленето по задължение не става. Представяте ли си какво щеше да стане ако от някой партиен комитет изпратеха заповед до Евклид Евклидович Евклидов за Деня на Ленин да открие работническо-селски път към геометрията? Нищо нямаше да стане! - Винаги когато ми кажат че от дърветата не виждаме гората - казва Спиро Горският - аз отговарям така: "Изсечете ги бе, изсечете ги до едно, и се надявайте тогава да я видите!"
- Винаги когато ми кажат че някой има хеликоптерен поглед - казва Пешо Парашутистът - аз отговарям така: "Хеликоптерният поглед е погледът на лузъра: твърде далеч за да види детайлите и твърде близо за да скочи с парашут, ако му се наложи." Човешко е да се греши. Често грешенето идва от срама да кажеш: "Не знам!"
След концерт, някаква почитателка попитала Луи Армстронг какво е джазът, а той нафукано отговорил: "Ако ти се налага да (ме) питаш какво е джазът, ти никога няма да разбереш." Сигурно ѝ е бил сърдит че го е слушала 2 часа, без да разбере какво слуша. След този отговор е твърде вероятно да му е била сърдита и дамата - Армстронг не просто ѝ казал че не разбира джаза, но и че никога няма да го разбере. Вместо да се сърдят един на друг, и двамата би трябвало да усетят че са свършили по една глупост: > почитателката е трябвало да попита някой друг, по-компетентен*, а > Армстронг е трябвало да разбере че говоренето му работи срещу свиренето му - докато с музиката си той е печелел почитатели за джаза, с отговора си той е отблъсквал по-любопитните от тях. ____________________________________ * днес, в стотици училища и консерватории, хиляди биват обучавани не просто какво е джазът, но и как да го свирят Instead of feeding thousands with 5 loaves and 2 fishes, today you can feed billions with several lemons from the virtual trees of Facebook and YouTube.
Вчера, казват, бил националният празник на България. Коя България? Българиите са (поне) две. Едната се тупа по рамото на трети март, сякаш дядовците ѝ са извоювали свободата. Другата се пита "Какво освобождение е да смениш турски падишах с руски батюшка?" и иска друга дата за национален празник.
Българиите са (поне) две и в езиково отношение: мйекаща и мекаща. И тук привържениците на единия лагер се дразнят от говоренето на другия. Хората от Руси, които си правят салата от зЙЕли, се дразнят от нас, софиянците, които си правиМЕ салата от зеле. Накратко, вместо да се дразнят от мЙЕкането си, те се дразнят от МЕкането ни. Имам два въпроса: 1. След като връщамЕ в магазина разваленото зеле или го повръщамЕ - ако сме имали глупостта да го изядем, то защо да не можем да правимЕ салата от него? Само не ми обяснявайте граматиката на статуквото, а отговорете с логически аргументи! 2. Не ви ли се струва че мйекането ни сближава с руските "освободители", а мекането ни отдалечава от тях? Мекането е прославянско и антируско. "То ти причамО ради твог добра" и "Ми желимО да нам Бог помогне", казват сърбите. PišemО и režemО казват хърватите, когато пишат и режат. НосимЕ и раѓамЕ (раждаме) казват македонците. CzytamY и piszemY, четат и пишат поляците. С две думи: истинските славяни винаги намират какво да сложат след буквата М; какво чудно има в това че някои от нас желаемЕ да говоримЕ, четемЕ и пишемЕ като тях. Кажат ли ти че един човек е много умен, не го търси да качвате мебели на осмия етаж - или няма да има сили, или няма да има желание.
|
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
March 2023
See also |