Учиш математическа теория, решаваш задачи, ходиш на олимпиади: национални, балкански и световни. Печелиш грамоти, купи и медали. Връщаш се в училище и ти казват: "У вас нямате достатъчно място. Дай си купата, ние ще я поставим до купите на другарчетата ти и ще ти я пазим". Даваш, я какво да правиш, нали след 4 месеца имаш класно при този човек. А той, освен за класното те подготвя и за живота: за да вирееш трябва да се гънеш пред висшестоящите, трябва не просто да даваш най-доброто от себе си, ами да го даваш на тях. И си казваш: "Майната й на математиката! Като порасна ще се занимавам с нещо друго, там може и да е различно". Така от медалист се превръщаш в програмист, финансист, журналист, арборист или просто алабалист. А стената със златните купи заприличва на стена с погребални урни - по една за всеки математик, "умрял" докато е бил ученик.
|
Мислите си че ги разбирате, защото говорят на вашия език? В грешка сте; те използват същите думи, но значенията им са други. Когато ви кажат "Реалната възвръщаемост на инвестицията може да се оцени само в дългосрочен план", те всъщност ви казват нещо, на което никога няма да се вържете ако го чуете на обикновен български: "Дай парите и чакай да ти се обадим!"
Когато неосъзнати българи предложили на Фердинанд работа като цар, австрийският император го предупредил че ако се съгласи, то императорът ще поиска оставката му като поручик в унгарския полк. Представяте ли си с какво реноме се е ползвала България и от коя девета дупка е бил измъкнат бъдещият цар?
Ще речеш че българите вече са се осъзнали и си избират лидерите по-добре - все генерали. Ама като се замислиш и се сещаш че единият стана генерал по бързата процедура, а другият е тип "на гол тумбак, чифте пищови", т.е. генерал на 9 самолета, 2 вертолета и неуточнено количество старо желязо. В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а просто за намаляването на нещото. В българския офис на Хиперферайнсбанк се получи объркване. Шефът се обърка и поръча машина за безплатни напитки на персонала. Машината правеше кафе, чай, топло мляко, шоколад, както и разни комбинации от сорта на кафе с мляко и чай с мляко. Персоналът се зарадва и се юрна да пие безплатно, но на втория ден машината отказа да произвежда някои от напитките. Неспособен да разбере какво става, шефът реши да прояви здрав разум и да прехвърли проблема в ръцете на най-добрия си финансов аналитик.
Аналитикът Минчо, по прякор Мунчо, се зае със задачата. Първата стъпка бе да установи кои точно напитки машината отказва да произвежда. Установи броя на възможните комбинации от напитки и хакна машината, давайки й задача да произведе по една напитка от всеки вид. Резултатът: машината не произвеждаше мляко и напитки с мляко. Причината: сухото мляко беше свършило. – За един ден? – запита го шефът. – Няма начин! – Да направим експеримент! – предложи Мунчо. – Да заредим мляко отново и да видим какво ще стане! Шефът се съгласи и след ден мляко пак нямаше. Мунчо хакна видеонаблюдението, обърна една камера към машината за напитки и накара шефа пак да зареди мляко. На следващия ден шефът научи че чистачката – леля Гинка от Гинци – натискала бутона за мляко докато хване мазоли. Млякото събирала в бутилки от минерална вода, които изнасяла от офиса в черни чували за боклук. Носела бутилките в Гинци, където ги вкарвала в производството на мляко и сирене. А сестра й Гицка продавала продукцията на туристите. Леля Гинка беше уволнена веднагически и отиде да продава мляко на шосето в Гинци. Сестра й Гицка кандидатства, и беше одобрена, за чистачка в Найфайнестбанк. Там също имаше машини за безплатни напитки, но нямаше кадри от класата на Мунчо. По тази причина бизнесът с млякото тръгна нагоре, а историята се сдоби с това демодирано заглавие. Родната простотия има следното интересно проявление - "извисяването" на речника. Хора, незапознати с чуждите езици и култури, влизат в ролята на езикови и културни преводачи, в резултат на което се раждат следните куриози:
> Ритмичната гимнастика става "художествена". > Гръко-римската борба става "класическа". > Външният вид на нашенската кифла става "визия". Да, ама не; визия (т.е. способности да си представят възможното бъдеще и/или да работят за него) имат визионерите: Рей Кърцуайл, Макс Тегмарк, Ювал Харари и прочие. А кифлите? Те са пълни с мармалад - ако са "класически", и силикон - ако са "съвременни". Само да не си помислите че "извисяването" на речника се случва единствено у нас. Ако сте запознати с "творчеството" на Куентин Тарантино ще откриете че "извисяването" се случва и с героите му. Мафиоти, нарко-дилъри, расисти и обикновени криминалци рецитират пседофилософски монолози, натъпкани от Тарантино с наизустени от речниците думи, и си мислят че правят впечатление на публиката. Разбира се че правят - публиката на Тарантино прилича на Тарантино: не стъпва в църква, но се въодушевява когато чуе библейски пасажи от устата на наемен убиец. Без да се сеща че убиецът цитира библията, защото (едно) няма какво да каже и (две) Библията е пълна с "извисени" слова, които можеш да използваш наготово за пълнеж на филма, спестявайки си плащания за авторски права. Доколкото съм запознат с общественото мнение и специализираната литература, според мнозинството интелигентноста е способност за решаване на проблеми (постигане на цели). Вече съм казвал че това е "ученическа" представа за интелигентността, която игнорира способностите за откриване на неоткрити проблеми (постигане на непоставени цели). Днес ще се концентрирам върху друг аспект на интелигентността, а именно критичното мислене (способността да оцениш кое не е решение на проблема) и ще демонстрирам че тази способност е фундаменталното необходимо условие за решаване на проблеми.
Да вземем за пример прословутият Тест на Уейсън (Wason selection task). За да си спестя труда няма да рисувам нищо, а ще го опиша само с думи (който иска да види картинката, може да цъкне линка по-горе). И така ... На масата има 4 карти, всяка от които има число от едната страна и цвят от другата. Картите са: тройка, осмица, червена и кафява. Кои карти трябва да обърнем за да установим верността на твърдението "Ако картата показва четно число от едната страна, то другата й страна е червена"? Не бързайте, изчакайте да ви обясня! Ако мислите че не е необходимо да обръщате карти, то имате 1 възможно обръщане - нулевото (ненаправеното) обръщане. Ако мислите че е необходимо да обърнете 1 карта, то имате С(4,1)=4 възможни обръщания. Ако мислите че е необходимо да обърнете 2 карти то имате С(4,2)=6 възможни обръщания. Ако мислите че трябва да се обърнат 3 карти, то имате С(4,3)=4 възможни обръщания. Ако мислите че трябва да се обърнат всички карти, то имате 1 допълнително обръщане, т.е. С(4,4)=1. Така, общият брой възможни обръщания на 4 карти е 2^4=16. Вероятността да открием правилното решение на проблема като попаднем първо на него е само 1/16. Откъдето следва че е много по-вероятно да попаднем на неправилно решение. Откъдето следва че нямаме никакъв шанс да решим проблема, ако ни липсва фундаменталната способност да открием защо едно решение е грешно. Това важи с още по-голяма сила за случаите с още по-голям брой грешни решения (при 10 различни карти броят на възможните решения е 2^10=1024, а грешни са всички от тях без единственото вярно). Е, ако все още се интересувате кои карти трябва да обърнете, то това са осмицата и кафявата. А ако искате да видите накратко извода от всичко което написах, то той е: Интелигентността е да видиш кое не е вярното решение (и защо не е), т.е. способността за критично мислене. Да намериш вярното решение може да се отнася до други човешки способности, напр. до: 1. Упоритостта да минеш през всички неверни решения за да стигнеш до вярното. Спомнете си за Едисън, който казвал: "Не съм се провалил! Просто открих 10000 решения които не работят". 2. Креативността да откриваш кратки пътища, напр. да систематизираш грешните решения по видове и да не повтаряш грешните решения от един и същи вид. 3. Това не е човешка способност, но мястото му е тук: може да става дума за чист късмет. А ако горното все още ви се струва дълго, то ето нещо съвсем кратко: Интелигентност значи не толкова да говориш и правиш умни неща, колкото да не говориш и да не правиш глупости. Едни ти казват че животът придобива смисъл когато започнеш да изпитваш чувство за принадлежност към нещо по-голямо от теб. Аз бих отговорил че чувството за принадлежност е като сярната киселина. Химикът Херберт я използва за производство на торове и лекарства, а картечарят Ханс - за да пълни басейни. Евреинът Алберт чувстваше принадлежност към човечеството и я използваше за подобряване на човешките знания, австриецът Адолф чувстваше същата принадлежност, но я използваше за "подобряване" на човешките гени (чрез унищожаване на сънародниците на Алберт).
Други са по-конкретни и ти казват кое точно е онова голямо нещо. Според тях животът няма смисъл ако не изпитваш принадлежност към Църквата на либералната демокрация, пазарната икономика и света без граници. Ти вземеш че им повярваш. Постиш, молиш се, палиш свещи и когато накрая решиш да станеш хаджия, т.е. да посетиш столицата на Църквата за да видиш Папата, те ти обясняват че все още имало граници и затова ти трябвали визи, зелени карти и още не знам какво си. А ти, в продължение на няколко минути започваш да усещаш чувство за принадлежност към Ханс и Адолф, и ти се иска да топнеш Църквата, Папата, проповедниците им и Библията на Адам Смит в басейна с киселината. "Работата предотвратява трите големи злини: скуката, порока и нуждата", казвал Волтер. Или не е бил в час човекът, или светът се е променил.
По въпроса за скуката Преди време работех в чужда фирма. Докато цяла година ме разкарваха по етажите в опити да ми намерят подходящо работно място, се озовах в заличката на един отдел предназначен за оценяване и контролиране на персонала. Понеже имах повече опит в такива фирми от всички в отдела взети заедно, се питах: "Ако оценяващите и контролиращите са толкова зле, то кой знае колко зле са оценяваните и контролираните?" Зле бяха хората, но се стараеха. И понеже бяха много, а работата - не толкова, те отвреме-навреме се събираха на групички да похапват и разговарят. Не че имах нещо против забавленията им по принцип, но докато на мен ми "пушеше" главата, те произвеждаха шум с който ме разконцентрираха и демотивираха. И понеже съм свикнал да преевръщам слабостта си в сила, превърнах демотивацията си в мотивация да си намеря нова работа. По въпроса за порока Не знам какво са си говорили колегите; шумът им ме разсейваше, но не дотолкова че да разбирам за какво си говорят. Това какво са правели с оценяването и контролирането съвсем не знам, тък като мен ме оценяваше и контролираше шефът на фирмата. По-късно научих че част от оценяването се е състояла в използване на методи от типа "Харви Уайнстайн", но не научих да е имало оплаквания: било защото не бяхме в Америка; било защото "пострадалите" не бяха звезди; било защото не са се считали за пострадали, а за участници в сделка - "страдание" срещу добри оценки и отслабен контрол. По въпроса за нуждата Не знам как тази работа е задоволявала интелектуалните и финансови нужди на колегите ми - нямах време да си общувам с тях в дълбочина, а само професионално. След време срещам шефа им - чужденец плюс самомнение минус покритие. Пита ме какво работя, а аз му казвам. Чуди се че за такова нещо ми плащат, а аз дипломатично си мълча че за 4 часа работа вземам толкова, колкото преди (работейки в заличката на отдела му) изкарвах за цял месец. Усещате ли, драги пътници, накъде отиваме? Нуждата, скуката и порока не са три отделни злини! Порокът е един, а скуката и нуждата са негови подмножества! Каквото е и комбинираният с използване на служебното положение разврат. И работата съвсем не предотвратява порока, а много често си съжителствува с него и дори го стимулира. Което за един човек с повечко житейски и професионален опит е очевидно. Та, ако имате път към родния град на Волтер, обадете му се и му кажете да си завре хипотезата ... Преди 30-ина години се появи филмът Робокоп, където учени сглобиха робот-полицай и го пуснаха да налага закона по улиците. Робокоп обикаляше улиците с полицейска кола и намираше нарушители. И след това безмилостно ги наказваше. Няколко десетилетия след Робокоп се появи идеята за Рободжъдж - съдия-робот, който за разлика от хората ще може да правораздава без да бъде разсейван от глад, жажда и преумора, и ще може да се оправя с хилядите томове закони, наредби и криминални процедури (снемане на отпечатъци, ДНК-анализи и какво ли още не). Човечеството най-накрая ще заживее в Рая, защото законът ще се прилага за всички 24/7.
Блажени са вярващите, защото си мислят че тяхно е царството на бъдещето. Какво да очакваме от Робокоп сложен в патрулка? Да пише повече глоби за неправилно паркиране и пресичане? Да арестува повишаващите глас и тези с нецензурния речник, защото статистическите му алгоритми знаят че те са в пъти по-склонни към насилие? Да пише повече глоби за хвърлени фасове? Това са уличните престъпления, и зает с тях Робокоп няма да има време и сили да търси престъпниците, внесли фасовете без да платят митата (или произвели фасовете в местен нелегален цех за да спестят акцизите). А какво ще прави Рободжъдж? Как какво, няма да седи без работа. Ще осъжда хванатите от Робокоп нарушители, които превишават с много скоростта. Както и много гласовитите любители на нецензурности. Както и тези хващани да хвърлят фасовете си на земята периодично. Тези с неплатените мита и акцизи няма да ги осъжда, защото тях няма да има кой да ги хваща (виж по-горе). А какво ще стане с обществото? Как какво, то ще стане по-бавно, по-чисто, по-тихо и по-цензурно, но няма да е по-справедливо, защото ще го отнасят само дребните рибки. И няма да е по-умно устроено от сегашното защото ... елементарно е, Уотсън, вместо да намалиш и опростиш безкрайно обемните, сложни и противоречиви закони и процедури в които нито гражданин, нито полицай*, нито съдия** може да се ориентира без да се оплете, ти ще ги усложниш използвайки нечовешки полицаи и съдии. Които ще са точно толкова неразбираеми и омразни за обикновените граждани, колкото са неразбираеми и омразни хилядите нечовешки закони и наредби. _________________________________________ * затова стана популярен изразът че когато полицаят хване, съдията пуска - защото в общия случай полицаят не познава тънкостите на закона ** затова на едни български съдии им се наложи да питат Съда на ЕС какво е Интернет (че за нас Интернет е едно, но за тях законът може да казва нещо съвсем друго) Преди два месеца писах за това колко закъснели и демодирани са били заниманията на Жельо Желев да критикува дефиницията на Ленин за материята. А сега ще критикувам дефиницията на Макс Тегмарк за интелигентността (в контекста на разсъжденията му за Изкуствения интелект в книгата Живот 3.0). Няма ли някакво противоречие? Не, няма! Докато материята съществува от 13.8 милиарда години и е предъвквана в продължения на хилядолетия, концепцията за Изкуственият интелект (ИИ) съществува от десетилетия и е почти недъвкана.
Според Тегмарк интелигентността не е нещо присъщо единствено на човека, и затова трябва да се дефинира максимално общо. Тегмарк си е харесал равенството: интелигентност = способност за постигане на комплексни цели Странно е късогледството на космолога Тегмарк. Космолозите уж би трябвало да са хора способни да гледат надалеч, а той ... не могъл да види че интелигентността трябва да се търси в процеса на поставяне, а не на постигане на цели. Постигането може да е резултат на чиста случайност или на тъпа упоритост, напр. поставяне на Гинес-рекорд за най-много изядени кибритени клечки. Всъщност, фактът че си си поставил (а след това постигнал) такава цел съвсем не говори за интелигентност. Ако това с кибритените клечки звучи измислено, то следващата история за тъпа упоритост е съвсем истинска. В залеза на живота си, бившият гений Курт Гьодел си поставил целта да не бъде отровен от въображаемите си врагове. Поради което той - подобно на средновековен крал - приемал само домашна храна, приготвена, сервирана и опитвана от съпругата му. Когато тя постъпила в болница за дългосрочно лечение, Гьодел запазил целта си да не бъде отровен и спрял да яде. Докато не умрял от глад. Постигането на целта му довело до същия резултат, до който щеше да доведе и постигането на целта на "злите сили" да го отровят, т.е. до смъртта му. Ако решите че причината за неинтелигентните действия на Гьодел е била преклонната му възраст, то ще сбъркате. Той е прявявал неспособност да постига комплексни цели и като млад. Когато 40-годишният Гьодел кандидатствал за американско гражданско, той както всеки друг трябвало да представи поръчител и да се яви на финалното интервю с него. Гьодел избрал приятеля си Алберт Айнщайн, но по пътя за интервюто споделил че е открил несъвършенство в американската конституция, даващо възможност за превръщането на САЩ в диктатура по напълно законен начин. Айнщайн се интересувал повече от съдбата на приятеля си, отлколкото от съдбата на САЩ, заради което посъветвал Гьодел да си мълчи по въпроса, понеже интервюто за получаване на гражданство не е място за такива дискусии. Но Гьодел не го послушал и започнал да ограмотява интервюиращия. Само на случайността че Айнщайн не е бил зает и е могъл да присъства на интервюто, както и на намесата му за отклоняване на вниманието, се дължи постигането на комплексната цел "американско гражданство за Курт Гьодел". Това дотук бяха аргументи в полза на равенството интелигентност = способност за поставяне на смислени и постижими цели А какво бихте казали за равенството интелигентност = способност редовно (неслучайно) да постигаш неща без да си ги поставил за цел И то звучи добре като дефиниция за интелигентност. Когато на 12 юни 2005 г. Стийв Джобс приключи речта си пред станфордските студенти, той не осъзнаваше че думите му "Stay Hungry. Stay Foolish." са пророчески. И че вместо да послужат на студентите в началото на кариерата им, те послужиха за да опишат края на живота на самия Джобс.
Когато го нападна ракът на панкреаса, Джобс си каза "Stay Hungry" и реши да убие рака с глад, т.е. с диета от плодови сокове и позитивно мислене. Следвайки кредото "Stay Foolish", Джобс изгуби глупаво 9 месеца за псевдолечения и операциите/хемотерапиите не можаха да му помогнат. Това беше краят на човека, останал Hungry and Foolish до края. Така че: Мислете повече преди да повярвате на някой речовит човек, драги бъдещи, настоящи и завършили студенти! Робите без господари са свободни. Господарите без роби са нищо.
Алберт Санчес Пиньол Откакто жените станаха силния пол се случиха следните неща: жените с образование, професия и добри доходи свикнаха да имат последната дума в професията и офиса. От офиса до вкъщи разстоянието е левче бензин и тези мъжки момичета се опитаха, и успяха, да си занесат мъжките панталони вкъщи. Оттук пътят на представителя на слабия пол се разклонява. Или се съгласява да играе слабата роля или се бунтува. Тогава му се обяснява че е г-н Никой, че друг носи парите (и панталона) вкъщи и т.н. Ако е по-интелигентен, той си казва: "Абе аз да не съм геясал, че да търпя същество с топки в леглото си?" и зарязва съществото. Оттук пътищата също се разделят на две. Женските алтернативи ще означим с Ж1 и Ж2, а мъжките с М1 и М2: Ж1. Силната жена си намира някой друг, но той пак се оказва силен. Разкарва и него, а след това гледа как той си живее живота и се пита: "Дали грешката не е в моя телевизор, след като двамата бивши се оправят отлично и без мен?" Ж2. Силната жена си намира мъж с грешка в неговия телевизор и си живеят щастливо докато смъртта ги раздели. М1. Доверчивите и не толкова интелигентни мъже се пробват отново, оставяйки се на съдбата, т.е. на любовта. Рискът е отново да попаднат на мъжко момиче. М2. По-отворените мъже си вземат обикновена жена, която няма желание и способности да оспорва авторитета им. И си живеят щастливо докато смъртта ги раздели. Така се появява новото разделение на силата. Вече няма силни и слаби полове, а силни и слаби хора: роби и господари. Да, ама робите и господарите не разбират свободата; те не разбират че пътищата са не два, а три: можеш да си роб, можеш да си господар, но за предпочитане е да си свободен. "Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата е минимален.
Аз ще кажа друго: Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното поне можеш да познаеш дали си спечелил. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че ти си спечелил. Споровете които не могат да бъдат решени са много по-полезни за нас от решенията които не могат да бъдат оспорени.
Всеки глупак може да ти каже че пътуванията обогатяват културата, но едничък Гилбърт Кийт Честъртън се сети, че тази работа с обогатяването става само при условие че вече имаш култура. Класически пример е животът на Ернан Кортес, обиколил повече свят отколкото съвременниците му, превзел империята на ацтеките, получил титлите Маркиз и Генерал-капитан на Нова Испания и Южното море, но останал толкова некултурен, колкото е бил когато напуснал Испания за пръв път.
А сега за семките. Какви дини предпочитате: такива с големи семки или такива с малки? Сигурен съм в отговора, предпочитате дини с малки семки. Елементарно е, отивате в магазина за да си купите диня, а не семки. Аз пък не мисля че е елементарно. Големите семки можеш да ги усетиш лесно и да ги изплюеш лесно, малките - не. Семките на динята са подходящ аналог на житейските проблеми. Малкото на брой големи проблеми те стумулират да ги решаваш и изграждат характера ти. Големият брой малки проблемчета (досущ като малките семки) ти позволяват да ги преглъщаш, което разрушава характера ти. Но както би казал Честъртън, само при условие че имаш характер. Бочо поискал пари от баща си за нов компютър, но дъртият се опънал и му поставил условия:
1. Да изиграе 3 мача на тенис с по-големия си брат Ачо и по-малкия си брат Вичо, като редува съперниците, и 2. Да спечели 2 последователни от 3-те мача. Изпълни ли условията - получава парите. Бочо играел редовно тенис срещу братята си и добре знаел че и двамата са го побеждавали, а и че той ги е побеждавал. И все пак, Ачо го е побеждавал по-често отколкото Вичо, защото от тримата Ачо бил най-голям и опитен в тениса, а Вичо - най-малък и неопитен. Как (и защо) Бочо да избере съперниците така че да максимизира вероятността за 2 поредни победи: а) Ачо, Вичо, Ачо, или б) Вичо, Ачо, Вичо? Алън Тюринг си мислеше че компютърът ще стане интелигентен когато стане способен да заблуди човека че той (компютърът) не е компютър, а човек. Аз пък си мисля че компютърът е вече интелигентен, защото не може да бъде заблуден от човек, опитващ се да се прави на компютър. Хората пък се оказват недостатъчно интелигентни, защото компютърът успява да ги заблуди че не ги разпознава като хора. Какво имам предвид, ли?
Когато компютърът каже "Грешка", той вече ви е разпознал като човек. Но е "добре възпитан" и не иска да каже "Такава глупост само един човек може да направи". Колкото по-дълго и учтиво е съобщението за грешка, толкова по-обидно е на практика. Kогато се сблъскате с "Аргументът в позиция 1 би трябвало да бъде Списък или Стринг", това всъщност означава "Абе, глупак с глупак, защо не се върнеш в първи клас и не научиш езика, преди да се опитваш да комуникираш с висшисти (т.е. висши същества) като мен?" Изразът "Дълбочината на рекурсия 1024 е превишена" замества "Абе, тъпанар, колко пъти трябва да изядеш едно нещо, за да разбереш че е л***о?" Ако съм прав, то ще излезе че компютрите са интелигентни доста отдавна. Пълни глупости, ще кажете, нали да отговарят така са ги програмирали хората. Съвсем не са глупости, ще отговоря аз, това че нас също са ни програмирали хора (тате и мама, дядо и баба, учителката и професорът, шефът в работата и шефката вкъщи) съвсем не значи че ние не сме интелигентни. И точно защото компютърът не го програмираха баба и дядо, а Тюринг и компания ... точно затова той може би е по-интелигентен от нас. Да виждаш интелигентността в интелигентния е признак на интелигентност. Затова американските психолози измислиха Теста за интелигентност "Тверски": колкото по-бързо разбереш че Амос Тверски е по-интелигентен от теб, толкова по-интелигентен си ти. Откъдето следва и Парадоксът на Тюринг: Тюринг се оказа достатъчно интелигентен за да измисли и програмира компютъра, и недостатъчно интелигентен за да оцени интелигентността му. Гледам документалния филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“, където става дума за песен, мислена от всеки балканец за родна. В очите на обикновения зрител филмът изглежда като обиколка на Балканите, но моите очи виждат в него гмуркане в преизподнята. Турци, а след това гърци и албанци мислят за песента си единствено като за песен. В Босна, в текста се усещат ислямско-фундаменталистки обертонове, което става достойно за критика от страна на мюсюлманина-македонец и за омраза – от страна на православния сърбин. Казвайки че песента може би е босненска, режисьорката едвам се отървава от сбиване в иначе мирния град на благия сръбски певец Чеда Маркович. Върнала се в България, на събор в Петрова нива, тя е на косъм от смъртта: в България не казват че ще я бият, а направо че ще я бесят. Тук, в Родината, се усещат най-силно безпросветността и псевдопатриотизма: за песента селяците на събора твърдят че била „химн на Странджа“ и „химн на странджанската революция“, въпреки че нито Странджа има химн, нито историята познава странджанска революция. Филмът завършва пророчески; режисьорката казва нещо от сорта на „Не вярвах че една красива песен може да запали пожар“, а кадрите показват истинския пожар избухнал на Петрова нива, докато „патриотите“, поповете им и полит-лидерите им се тупат по гърдите заради … патриотизма на дедите си.
И тук ми се явява откровение свише: Не, красивите песни не палят пожари! Пожарите ги палят предназначените за непретенциозни зрители претенциозни филми и книги за красиви песни, стара история и смели народни герои. Никога песента „Стани, стани, Ибар водо“ в устата на благия сърбин Чеда Маркович, или на слепия босненец Саша Матич, няма да запали пожар. Турската песен „Прозорец откъм пътя“, изпята от канадката Брена МакКримън заедно с групата на циганския кларинетист Селим Сеслер, също няма да запали пожар. А филмът на българката Адела Пеева успя. С което тя не трябва да се гордее. Ако случайно не усещате какво точно искам да кажа, ще го повторя с кратките и ясни думи на един друг певец - Джон Ленън. Когато някакъв претенциозен журналист го попитал за смисъла на неговите песни, Ленън отговорил: "Смисъла го търсете ти и колегите ти. Аз създавам песните; ако търсиш някой с когото да си говорите глупости за тях, потърси го другаде!" Гошо Пияндето се роди през миналия век в София. Казваме че се е родил, ама за да не объркваме читателя ще допълним че всъщност го роди майка му. Завърши елитна софийска гимназия. Казваме елитна, ама за да не объркваме читателя, ще допълним че в нея нямаше нищо елитно. Да вземем за пример учителя по литература. Когато искаше да накаже някого, той го хващаше заедно с някой друг за ушите, дърпаше нагоре докато се изправят на пръсти като балерини, удряше главите им и казваше: „Ъъъъ, увсъ с увсъ“. Което преведено на български означаваше „Аааа, овца с овца“. Как човек с такива съмнителни езикови способности и интелект беше успял да стане учител по литература беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.
Гошо завърши Университета за локално и международно стопанство. Казваме университет, ама за да не объркваме читателя ще допълним че там нямаше нищо университетско. Гошо не можа да забрави как езикът на един тогавашен член-кореспондент (а сега академик) на БАН не можеше да се пречупи да каже алгоритъм, ами казваше логаритъм. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане кореспондент на БАН (след като дори и за член не ставаше), беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор. И като споменахме за пречупването на езика, се сещаме че сме пропуснали казармата. Гошо служеше в Н-ското поделение, а тази година то бе удостоено с честта да участва в Н-тата Спартакиада на трудовите работници и селяни. Казваме трудовите работници и селяни, ама за да не объркваме читателя ще допълним че основните участници бяха ученици, студенти и войници. И като споменахме Спартакиадата, та се сещаме как Гошо се дивеше на неспособността на др. Тодор Живков при откриването на Спартакиадата да си пречупи езика и да каже спартакиада. Не че не се опитваше човекът, но все излизаше нещо друго: спаткиада, спатакиада или спиртакиада. Как човек с такива съмнителни езикови способности и интелект беше успял да стане шеф на цялата държава беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор. Както се вижда от разказа ни дотук, животът постоянно задаваше на Гошо въпроси, чиито отговори интелектът му не можеше да намери. От мъка Гошо се пропи, откъдето идва и добре известния му прякор Пияндето. И историята му щеше да свърши там, ама не свърши … защото като споменахме думата история се сещаме за историята на родината му. Казваме й история, ама за да не объркваме читателя ще допълним че в нея няма нищо историческо: > Уж по времето на Симеон Велики България била на три морета, пък нямала нито един кораб, че дори и капитан, а и въобще не се сетила да си наеме. > Уж била европейска държава, с европейски култура и икономика, пък по времето на Златния век на Великия Симеон нямала пазари, заради което се наложило да вдига война когато ромеите през 894 г. преместили пазара за български търговци от Константинопол в Солун. Представяте ли си? Вместо Симеон да построи един пазар в Търговище или Димитроврад, той тръгнал на война с най-силния си съсед? Ако Гошо знаеше за това, той сигурно би си задал въпроса как човек с такъв съмнителен интелект е успял да стане Цар и да получи прякора Велики. Преди 4 години, когато гръмна КТБ, прокуратурата допринесе за развитието на световната научна фантастика с някаква версия за това как един следобед от банката били изнесени няколко кубически метра пачки с банкноти, след което били натоварени на самолет и изнесени в чужбина. По-късно експерти изчислиха че тези кубически метри биха съдържали пачките на всички български банки, а такъв куп пари няма как да се изнесе от 4 души през тесните коридори и стълбища на една банка за един следобед. В резултат на което, прокуратурата се отказа от фантазиите си. По-късно се разбра как са били изнесени парите и как е станало фалирането. С мълчаливата подкрепа на своя собственик, държавни фирми от енергетиката (и не само) в рамките на един ден изтеглили няколко милиарда от КТБ. Нали не си мислите че са се гърбили с теглене и пренасяне на кеш? Не, не са! Превели са парите си по предварително открити сметки в други банки ЕЛЕКТРОННО!
Вървя си днес и слушам как млада жена се оплаква че й е изникнало нещо спешно и нямало да дойде, а не могла да върне и самолетния си билет, защото бил издаден ЕЛЕКТРОННО. Питам се на каква възраст трябва да станеш и колко дипломи и опит трябва да събереш, за да разбереш че: > не всичко което хвърчи се яде, и че > ЕЛЕКТРОННО не значи ВЪРХЪТ НА СЛАДОЛЕДА, а в някои случаи значи точно обратното. Гледам поразиите които разни пътно-строителни фирми извършват в центъра на София и си мисля за приватизацията им. Предполагам че е станала така: разни бивши пътни шефове, с подкрепата на бивши, но пребоядисани, комунисти, са се събудили като пребоядисани капиталисти. Иначе, всичко си е същото, вкл. поразиите правени от персонала им.
Питам се кое е важното: > дали е формата на собственост: частна или държавна, капиталистическа или социалистическа, > дали е мениджмънтът: широкопрофилни "дялани камъни", верни на партията или високообразовани специалисти с тесен профил, верни на професията, > дали са кадрите, които според др. Сталин решавали всичко? Отговарям си че формата на собственост и мениджмънтът са сякаш без значение, от значение са кадрите. Ще се аргументирам така: Ябълката падна върху главата на Нютон по време на отпуската му. Казано сериозно, откритията му в сферата на оптиката, гравитацията и диференциалното/интегралното смятане се случиха по време на двегодишната му принудителна отпуска от университета в Кеймбридж (1665-1667). С други думи, дали университетът е бил държавен или частен, дали е бил ръководен от неграмотен епископ, близък до краля, или от мразен от краля гений, не е било от значение. Същият е случаят с Алберт Айнщайн. Неговата година на чудесата е 1905, но тогава той изобщо не е бил свързан с университет или мозъчен тръст, че да се интересуваме чия собственост са били те и кой точно е осъществявал научния им, административен или финансов мениджмънт. Това е истината, драги ми Уотсън, персоналът прави силата. Няма значение че България е била векове под чужда власт. Тайван е бил под чужда власт поне толкова дълго. Няма значение че България е била управлявана от неподходящи лица. Нима има страни управлявани от подходящи лица; Александър Велики обезкръви Македония така, както турчин и нацист не го е правил. Проблемът на България е че персоналът не става. Това не може да го оправи нито турски султан, нито немски Кобург, нито вселенски демиург. Таткото: Кой е Левски?
Детето: Един със сиво сако. Истински случай Целта на всяка държавна пропаганда е да стигне до главата ти, където да заживее като част от теб. Подходите на различните държави, обаче, са различни. В миналото, турската държава показваше на населението че е тук и че е силна по един относително хуманен и жизнеутвърждаващ начин - строеше комплекси от джамии, училища и фонтани (за душата) и бани и кухни за бедните (за тялото). Мислите ли че е случайно, че в центъра на София има джамия, фонтан и баня? Подходът на младото българско царство да стигне до главите също беше относително хуманен: през 1913 г. на мястото на софийската турска баня бе построена нова, хубава и по-голяма баня. С идването на социализма, пропагандата прие антихуманна "мъртвешка" форма, целяща не да помогне на душата и тялото ти да се почувстват човешки, а да ги принизи. Добър пример за това беше мегаломанският паметник "1300 години България", влязъл в историята с поетичното име "Шестоъгълен петохуйник" (накратко 6Ъ5Х). Лицата и телата на героите, които изобразяваше 6Ъ5Х, приличаха на извадени от пирамидата на Рамзес II или от въображението на д-р Менгеле. Умъртвяването на града се правеше и по други начини: по времето на социализма (1986 г.) беше умъртвена (затворена) и споменатата Софийска минерална баня. Представяте ли си, "другарите" можаха да построят НДК и 6Ъ5Х, но не можаха да "отремонтират" една баня? С отлитането на социализма се очакваше да отлети и антихуманната "пропаганда на смъртта", но това не стана. Радетелите за европейско развитие на България умъртвиха окончателно Софийската минерална баня и я превърнаха в Музей на историята на София, т.е. музей на мъртвата София, т.е. музей на София, такава каквато беше, а сега вече не е. Каква ирония, умъртвяваме банята и града, който през 1990 г. се видя на виделия свят Бил Брайсън като най-европейската от всички европейски столици, и го превръщаме в история, а след това му правим музей в самата баня и ходим там да му се умиляваме. Умъртвяваме града и чрез непрестанни вивисекции, като го разкопаваме и излагаме вътрешностите му на показ, след като сме ги фалшифицирали. Умъртвяваме града си и по още един начин. С десетките хиляди паметници и паметни плочи, той е заприличал на гробище. Кога ще се спрем? Когато всеки парк се сдобие с паметник на Левски? Е, не сме далеч: освен в центъра на София, паметници на Левски има в Борисовата градина, а и в парка на Военната академия. А вероятно и другаде. Не знам какво ви казват всичките тези паметници, но за мен те повтарят на всеослушание: "Левски е мъртъв! Левски е мъртъв!" Пропагандата на уж съвременната ни държава показва че тя не иска да е тук - в настоящето, а там - в миналото. Че служи не на живите, а на мъртвите. Не е случайно че българите бягат от нея така както не са бягали от турците и от Черната чума. P.S. Пак съм изпреварил общественото мнение, макар и с малко. В текст от 03.09.2018, Ивайло Дичев сякаш ме цитира: "... публичните ни пространства приличат на гробища - нарастващ брой бронзови персонажи, които не ни говорят нищо." Разходете се по "Витошка" и прочетете надписите на заведенията! Половината рекламират домашно-приготвени (home-made) ястия и местна (local) бира. Да не би да си мислите че ястията готвачите си ги носят от вкъщи? Кое им е местното, т.е. софийското, на "Загорката", "Хайнекена" и "Каменицата"?
Изводът: Половината от думите на българите са нищо неозначаващ пълнеж, предназначен да запълва дупките в мислите им. Първите са хора с голямо страдание и не толкова голям интелект. Подлагат се на какви ли не изпитания в името на борбата с болестта си: пият урина, плащат луди пари за какви ли не диети и лечения. Ако им кажат че ще оздравеят, те биха яли месо от новородени бебета (стига да не са техните бебета). Това ги прави несимпатични в очите на вторите.
Вторите са хора с по-голям интелект и не толкова голямо състрадание. Те са способни да се подиграват на глупостта на първите. Затова са несимпатични на останалите три вида. Третите са хора с по-голям интелект и нулево състрадание. Те изкарват луди пари от страданията на първите, пробутвайки им чудодейни лечения: урини, диети и какво ли още не. Ако разберат че първите търсят месо от новородени бебета, за месец ще организират трафика, вкл. и доставки по домовете. Четвъртите са хора с голямо състрадание и не толкова голям интелект. Те обвиняват вторите че са способни да се подиграват на страданието на първите. Поради тази високонравствена позиция, от която не печелят нищо, те сякаш са симпатични на всички, включително и на обвиняваните от тях хора от втори вид. Като представител на вторите, разполагащ с допълнителен интелект под формата на въображение, ми хрумва да кажа следното: > Вторите не се подиграват на страданията на първите, а на стигащата им до глупост вяра в магическото спасение. > Не могат ли четвъртите да видят че ако има някой, който се подиграва на страданията на първите, то това са третите? Май ви се вижда сложничко, а? Карайте я тогава както сте свикнали: страдайте заради болестите си (ако сте от първите) или заради първите (ако сте от четвъртите)! |
Categories
All
Archives
August 2018
|
RSS Feed
