Със своята статия от 1967 г. "Колко дълго е крайбрежието на Великобритания?" Беноа Манделброт обяснява че въпросът "Колко дълга е една река?" е безсмислен. Смисленият въпрос е "Каква е фракталната размерност на една река?"

Половин век след Манделброт, с блог-поста "Кубрат, Самуил и Божидар" моя милост показа че има още една причина, поради която въпросът е безсмислен. Този път не става дума за фрактали, а за комбинаторика:
Всяка река има притоци, а те - свои собствени притоци. При текущата практика да се търси максималната дължина на една река, напр. на Амазонка, като се търсят все нови и нови комбинации от притоци, въпросът с дължината няма как да бъде решен. Затова периодически Амазонка и Нил сменят местата си в класацията на най-дългите реки.

Сега, сякаш отникъде, ми хрумва къде е фундаменталният проблем:
Сегашната (комбинаторна) практика на максимизиране дължината на реките прави невъзможно измерването дори на фракталната им размерност. Елементарно, Уотсън, фракталната размерност на Х (т.е. на Амазонка, започваща от извора на река Апуримак) е различна от фракталната размерност на Y (т.е. на Амазонка, започваща от извора на река Мантаро).

Колкото и да е странно, проблемът с фракталната размерност като че ли има решение и то не е математическо или географско, а "историческо":
Постигаме единодушие към коя историческа дата ще измерваме реката и намираме точката, от която местното население започва да я нарича с нейното име, в случая - Амазонка. С дефинирането на точно начало и край, фракталната размерност на реката може да бъде определена.

Тук се явява последният проблем ... и той нерешим:
Доколкото дългите реки преминават през много съседни държави, с техните различни виждания за историята и географията, то постигането на единодушие по тези въпроси е проблем без решение. Сори, доктор Манделброт, въпросът за дължината на Амазонка се оказа по-сложен от въпроса за дължината на британското крайбрежие!


Послепис с вероятно решение на проблема
Ако решим да класираме реките не по-дължина или фрактална размерност, а по площ на водосборните им басейни, то измерването (и сравняването) на площта им е невъзможно по причините, посочени от Манделброт. Да, обаче ... бихме могли да сравняваме фракталната размерност на:

• границите на водосборните басейни, или на
• площтта на водосборните басейни,

така както можем да го направим с Великобритания и Франция.
Внимавайте, Амазонка и Нил, че може да отидете назад в класацията!

Ако петицата в четното число 252 се мислеше за отделно число, при това - нечетно, то никой друг не би признал това ѝ "право". А защо мислим за винтчетата в машината Х като за отделни личности? 

Ако се чудите как да разчетете израза машината Х, ще дам няколко примера:​

• военен парад,
• футболна агитка,
• самоубийствена секта.

Там всеки марширува, крещи правилния девиз или се самоубива, подобно на всички останали. Какви личности, какви пет лева?

"Господстващото положение само по себе си не е забранено. Но този, който го има, обикновено трябва да поеме определени ангажименти. Например - специални програми за подпомагане на фермери, програми за подкрепа на висшето образование в съответния сектор, инвестиции в иновации, внедряване на нови технологии, подобряване на качеството на продуктите и други", рекъл шефът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Казано на езика на Средновековието:
КЗК, вместо да защитава конкуренцията, продава индулгенции.

Едно е да знаеш да дишаш и друго - да знаеш как трябва да дишаш. Това, второто, го знаят основно йогите, певиците, спортистите и тромпетистите.
​
С живота ситуацията е подобна. Едно е да знаеш как се живее и друго - как трябва да се живее.

"Аз изобретих по-голямата част от настоящата революция в големите езикови модели", споделил в публичния си профил някакъв юнак от долината на силикона. Да ме извинява юнакът, ама ... Революциите не се изобретяват, те се правят от маниаците и се плащат от безкъсметниците:

• било царе (Чарлз Първи, Николай Втори),
• било обикновени хора,
• било самите революционери ... нали революцията изяжда децата си.

Днешният неочакван извод:
Няма как да очакваме добро от езиковите модели на хората с лош език.

Q: Какво ще се случи с вносната стомана, след като ЕС удвои митата?
А: Ще я кръстят двестамана.

Express a false thought clearly and it will refute itself, Marquis de Vauvenargues thought. Let's apply his insight to the belief that a person cannot step into the same river twice. 

We hear the word "cannot" every day from our parents, teachers, bosses, lawyers, spouses, relatives and friends. So, Heraclitus was wrong: each of us regularly enters the river named "cannot".

Средният българин изхвърля по 41 кг храна на година, докладват медиите. Това струвало 9 милиарда евро на икономиката ни. Паралии хора, ще кажете, имат и хвърлят.

Бил съм богат, бил съм и беден, но храна никога не съм хвърлял. Тук не става въпрос за пари, а за акъл. А сега ... ще направя завой на 180 градуса, за да стигна до днешния неочакван извод:
Писането ми в този блог, а и в други обществено достъпни платформи, е форма на хвърляне на акъл. Запомнете го от мен, да хвърляш акъла си на вятъра също генерира загуби, както директни (на време и нерви), така и индиректни (дължащи се на пропуснатите възможности).

"В науката става дума за търсене на обективната истина, доколкото това е възможно. Притеснява ме поставянето на ограничения върху това какво можеш и какво не можеш да кажеш. Накрая това би ни довело до времената отпреди Просвещението", смятал Демис Хасабис.

Уж бил учен, че и нобелист, а сякаш не бил наясно как работи науката. Има два варианта:
1. Не са отхвърляли негова статия с мотивите че:
     1.1. не е за това списание,
     1.2. не е интересна, или
     1.3. няма какво да се научи от нея.
2. Отхвърляли са негови статии, но той е забравил за това.

Истината е че в науката има стандартни ограничения върху това какво можеш да казваш, свързани с вкуса на списанието и съответния редактор. Вкусът, а? Сякаш говорим за мода, ресторанти или музика, а не за наука!

Ако си мислите че този израз описва бита в Шоплука в началото на 20-ти век, то сте в грешка. Той е проявление на българската култура, която през 19-ти век се радваше на това че Туркия ке падне, вместо да се сети че е по-важно България да стане.

Кой ли "мениджър" не се пробва да изправи "фирмата" България! То не бяха:

• тюрки от рода на Дуло,
• власи от котилото на Асан и Петру,
• кумани с фамилиите Тертер и Шишман,
• батенбергски и кобургски немци.

Изправянето не стана, защото "персоналът" беше нашенски. Както казват на фондовата борса: "Със стар персонал нова публична компания не се прави!"

В края на октомври 2025 г. бях поканен да взема участие в мероприятие, посветено на бъдещето на частното пенсионно осигуряване (ЧПО). Там споделих гледната точка на потребителя и, доколкото публиката се състоеше не от потребители, а от професионалисти, получих критични подмятания още докато говорех. След края на мероприятието, представители на финансовия регулатор и асоциацията на частния пенсионен бизнес ми благодариха за ... цитирам ... провокацията.

Едно от провокативните ми твърдения беше че в българската реалност по нищо не се познава че личните ни и частни вноски във фондовете за ЧПО остават наистина лични и частни след като влязат във фондовете. Аргументацията ми не е от вчера, тя навърши 10 години. Но, за професионалистите ... закърмени с млякото на статуквото ... сигурно съм звучал като глупак ... или още по-лошо ... като терорист.

Това че не съм терорист се потвърждава от горещата новина че Върховният касационен съд (ВКС), заемайки позиция подобна на моята, започна да учи на ум, разум и законност представителите на ЧПО и техните приятели в Народното събрание, приели спорен текст в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според ВКС вноските ни са наистина лични и частни, и като такива трябва да се наследяват по общия конституционен ред, независимо от написаното в чл. 170 от КСО.

За съжаление, неконституционните текстове в нормативната уредба на ЧПО не започват и свършват с чл. 170 от КСО. Боя се че в бъдеще ВКС (а защо не и КС) ще има още много работа с подобни текстове.

Лирическо отстъпление (от темата)
Да беше само КСО неконституционен, да вдигнем празненство. Отдавна съм открил че дори гербът на Република България е неконституционен.

Като не могат да затворят морските граници за мини и отломки от дронове,
като не могат да затворят земните граници за афро-азиатски емигранти,
защо да не затворят "Замунда" и "Арена" ... за нас?

Патриархът на българската литература казваше че българите са дали на вси славяни книги да четат. Това е вярно както в пряк, така и в преносен смисъл. Ето защо.

"Волга се похвали с два нови модела, обаче китайски", пишат вестниците. Че това българите го правят от поне 14 века! Взеха Кубрат от Дуолу и си го присвоиха. Ако погледнете картата на Дуолу, ще видите името на Китай, не на България.

Преди десетилетие написах за преуспелите българи следния текст: 

Бог се вслуша в моя въпрос и реши да отърве човека с морфичния резонанс от теглото му - взе му партията, сараите и обръчите от фирми, и ги даде на човека с гънките. Дали Бог е недоразбрал въпроса или просто е решил да "обработи" преуспелите по реда на преуспяване?

Some people think the Art of Living is to be liked by everyone. Can't they see where the things everyone likes, such as:

• the tasty McDonald's hamburgers,
• the refreshing Coca-Cola drinks, and
• the fluffy toilet paper,

​​end up?

Със своето писмо до президента Рузвелт, Алберт Айнщайн стана "духовният баща" на атомната бомба. Скоро след това Айнщайн и Силард (създателят на концепцията за верижната ядрена реакция) се отметнаха от вярванията си и създадоха антиядрен комитет. По подобен начин реагира и "физическият баща" на атомната бомба Робърт Опенхаймер - и той се завъртя на 180 градуса. Същото се случи и с руския им колега Сахаров, който първо създаде съветската водородна бомба и чак тогава се сети че тя е опасност за човечеството.

Сегашната ситуация с Изкуствения интелект е подобна:
Най-шумно говорят за опасността от ИИ неговите създатели. Да се чудиш къде им бяха главите докато го създаваха.

Преди много години, в една далечна галактика ... написах следното нещо:

Днес се сещам за откровението на Алан Кей че другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки. Решавам да упражня другата си гледна точка и ме осенява че горната задача е:

• лошо зададена, или
• лошо решавана (на база на неоправдани допускания).

Написано с мастило за първи клас:

Близнаците били еднакви, но заради несъответствията в поведението им, т.е. несъответствията между думите и действията им, те понякога били разпознавани. Уви, гащите нямат поведение, понеже са безсловесни и бездейни. Те не могат да говорят, че да кажат: "Аз съм единственият чифт гащи на близнаците, който те ползват за пред хора, вкл. за пред кака Кина". В този случай, ако приемем че гащите са собственост на близнака А (или Б), то без да се замисляме чии точно са гащите можем да установим че вероятността е 0 или 1, но не и нещо друго.

И като стана дума за нови гледни точки, ето още една:
Не може ли да послужи горната история за развенчаване на Галилеевия мит че Книгата на природата е написана на езика на математиката? Елементарно, Галилео, кой е носил гащите може и да е математически (т.е. логически) въпрос, но на кого (т.е. чия собственост) са гащите е юридически (т.е. фактически) въпрос.

Човешката истина "умира" по три начина:

• единият е когато бива забравена, вкл. и когато линковете сочещи към нея изчезнат,
• вторият е когато се превърне в неистина, а
• третият е комбинация от горните два; той се случва когато и неистината бъде забравена; тогава се появява опасността някой ден тя да се прероди - отново като истина.

Сещате ли се, драги читатели, какво писах за Изкуствения интелект? В рамките на един бизнес различните продукти ползват различен ИИ. Така се стига дотам че преводачката на Гугъл не може да преведе думата "будители" правилно, а чатботът "Джемини" - може.

Същата е ситуацията и в държавната администрация. Повечето ѝ органи се доверяват на статистиката ... все пак етимологично думата "статистика" е свързана с английското state и френското état, т.е. държава. Тези органи са не просто потребители на статистика, те са и производители, понеже "облъчват" населението с нея. Те редовно ни "ограмотяват" как положението ни се подобрява:

• било като ни казват колко е средното поскъпване на жилищата ни,
• било като ни информират за нарастването на БВП на глава от населението.

Но ... ако смятате че една национална агенция за приходите или общинска данъчна служба събира държавните/общинските приходи статистически, т.е. на база на средни показатели, то вие трябва да си прегледате главата. Данъчните имат детайлна информация за недвижимите ви имоти и доходи и очакват от вас съответния личен данък, а не средния данък на глава от населението.

Така стигаме до Фундаменталния закон на държавната администрация:
Когато държавата ви дава нещо, тя ви смята за средняци и ви дава средни неща (средни статистически величини, услуги със средно качество, усреднени помощи - 20 Евро за бензин на човек). Когато държавата ви иска нещо (данък, мито, военна повинност), тя ви третира като личност и очаква съответния личен принос. За разлика от Аристотел и турския ага, които смятаха (с различна доза нецензурност) че не може хем така, хем иначе, за държавата това е напълно възможно.

Когато решат да правят реформи, "умните" глави смятат че трябва да се почне от главата:

• ако става дума за здравеопазване, важното е кой е министърът и какво се случва в министерството;
• ако става дума за ЖП-транспорт, важното е кой е шефът и какви са мотрисите.

Да, ама не! Отдавна съм открил че за здравеопазването са важни не министърът и министерството, а личният лекар и болницата. Днес ще поставя точката над i-то, като напиша нещо подобно за транспорта:
Уж шефовете на БДЖ са чисто нови (понеже постоянно ги подменят), уж и мотрисите са чисто нови, но ... релсите и персоналът си остават старите. Затова почти ежедневно има влакови катастрофи. Ще рече, релсите и персоналът са важните!

Тези дни се замислих защо за близо 8 години преводачката на Гугъл не можа да се научи да превежда на английски думата "будители", а предлага некадърно избраните съответствия:

• buddhists,
• alarms,
• awakening.

Усетих че тук има нещо гнило и запитах гугълския Gemini дали търсачката е базирана на Изкуствен интелект. Естествено, отговори ми, нали се използват:

• Neural Machine Translation,
• Transformer-based Deep Learning,
• Generative AI Integration.

Това беше достатъчно за да ми просветне:

Преди близо 9 години направих предсказанието че ИИ ще последва съдбата на останалите неща, описвани с епитета "изкуствен":

• изкуственото масло (маргарина),
  
• изкуствената кожа,
  
• изкуствените диаманти и т.н.
  

Ще бъде нещо второкачествено за второкачествени потребители.

Виждам как предсказанието ми се сбъдва в лицето на гугълската преводачка - върши работа на второкачествените потребители на второкачествени преводи*, но първокачествените (вкл. платежоспо-собните) потребители продължават да разчитат на професионални (живи) преводачи. Вероятно това е една от причините, поради която компанията-майка е решила че няма "хляб" в търсачката и я е зарязала, фокусирайки се върху другите си "деца".

_______________________________________
* вкл. наемни убийци и други престъпници

Пихме по една ракия ... няколко пъти. Български хумор

Започна се с уж нещо невинно - барабанистите ускориха свиренето си двойно и така ... няколко пъти. Ако преди в един такт 4/4 бас-барабанът се чуваше 2 пъти (на силно време), сега е нормално той да се чува 16 пъти. Това с един бас-барабан (и крак) не се получава, затова барабаните станаха два.

Изразът "Use it or lоse it" се отнася и до бас-барабаните. От страх да не ги оставят неизползвани, барабанистите започнаха да прекаляват с тях; докараха я дотам, че тремолата и тройно-четворните форшлази на бас-барабаните станаха стандарт. Въпросът е: Какво (през това време) се случва с музиката? Ще отговорим в духа на народната мъдрост: Който няма глава има крака.

Торе Грепел коментирал успеха на АлфаГо така:
В домейна на играта Го, ние постигнахме свръхчовешка интелигентност.

Идеята му, преведена на българо-английски, в едно изречение:
Интелигентността е domain-specific.
Казано по друг начин, пак в едно изречение:
Изразът "интелигентен човек" е оксиморон.

Англо-саксите нямат буквата Ъ, но това не значи че не могат да произнясят съответния звук. Който не вярва, нека се сети за first (фърст) и Burger King (Бъргър Кинг).

Японците казват на Орлин Орурин. Елементарно, Орлине, те нямат звука Л, когото заместват с Р. Но когато са на зор, например когато трябва да се реализират в ХоЛивуд, те бързичко се научават да казват Л. Който не вярва, да чуе Хироюки Санада!

Руснаците са най-странното племе - имат буквата Ъ (твёрдий знак), но на нея не съответства звук. Затова руснакът не може да каже "фърст" и "Бъргър Кинг", а казва "фьорст" и "Бьоргер Кинг". Който не вярва, да чуе потвърждението (на 1:58) тук. Казано накратко, те не само нямат звука, но нямат и идеята че могат да го произнесат.

От горните размисли следва нещо неочаквано:
Без да се ровим в сериозната историческа и лингвистическа литература, можем лесно да опровергаем руските твърдения че са получили азбуката си от македонците, които нямат буквата Ъ в азбуката си. Който не вярва, да види тук.


Послепис
Липсата на Ъ (звук и буква) кара македонците да казват: ветар, добар, касмет, лакот, нокот, сладок, четврток, собере, старецот, големецот, мудрецот, министерот, комунизмот, орелот и т.н.