Човек смятащ че рекордоман е този, който компулсивно гони рекорди.
0 Comments
Николас Гомес Давила бе оприличил зависимостта между творчеството на твореца и влиянието му върху потребителя с хвърлянето на камък в езеро: големината на концентричните кръгове зависи както от твореца (големината на камъка), така и от потребителя (големината на езерото).
Което ме подсеща за процеса, наричан от много българи "изтичане на мозъци". Къде изтичат нашенските мозъци? Как къде, изтичат там, където изтичат и другите: САЩ, Германия, Британия, Канада. Никой не изтича към Цейлон или Мадагаскар. С други думи, изтичането на мозъците е естествен процес, подобен на изтичането на водата - от малки към големи водоеми. Къде са, тогава, концентричните кръгове, които можем да очакваме от комбинацията "български мозък - голям водоем"? Появяват се понякога, когато мозъкът се казва Самуел Рефетоф или Димитър Съселов. Къде са кръговете причинени от останалите мозъци? Дали не трябва вместо за изтичане на мозъци да говорим за блуждаене на прашинки? В "Дневник" публикуваха статия за Станфордската класация. В статията и коментарите към нея се изразяват съмнения че цитатите и автоцитатите правят от един учен голям учен. Разбира се че не го правят, голям го прави това колко похапва.
Да не би да става дума за добър учен? Не, добър го прави това как се държи с колегите, а и с всички останали. Цитатите (да те цитират) и автоцитатите (да се цитираш сам) правят учения известен. Това, според някои коментатори не било правилно, особено когато става дума за автоцитатите. Ще си позволя да застана на обратната позиция. Обикновените учени и лаиците не ги цитират много (или изобщо), поради което те не отдават значение на цитирането. А как седи въпросът с автоцитирането? По подобен начин: ако издаваш малко, то имаш малко възможности да се автоцитираш. За основоположниците е напълно нормално да ги цитират и да се автоцитират. Говоря за физици от сорта на Айнщайн и компютърни учени от сорта на Тим Бърнърс-Лий. Понякога, за да се автоцитираш не е нужно да си положил основите на нова област, а просто да си един от първите ѝ посетители. Ще дам практически пример. В началото на 21-ви век Райнхард Цумкелер генерализира концепцията за перфектните числа, в резултат на което на него са кръстени т.н. Цумкелерови числа. На тях, в последно време, са изцяло/частично посветени малък брой статии. Ако някой от малкото автори реши да напише следваща статия за Цумкелеровите числа, той просто е длъжен да се автоцитира, понеже откритията и откривателите в тази сфера са твърде малко и той няма какво друго да цитира (т.е върху какво друго да разсъждава)*. Елементарно, Уотсън, в тези случаи да се автоцитираш прилича на това да добавиш нов ред тухли към нова стена - като не можеш да лепиш новите си тухли върху чужди тухли, се налага да ги лепиш върху твоите стари тухли. _________________________________________________________________ * това се вижда добре от статията на Farid Jokar, в която той автоцитира двете си предишни статии Хората са два вида: глаголисти и несъщественици. Глаголистите са лесни за обясняване. Лекарите лекуват. Преподавателите преподават, а писателите пишат. Спортистите спортуват, а програмистите програмират. Режисьорите режисират, а композиторите композират.
Несъществениците, вкл. генералите, обществениците и приключенците, са също лесни за обясняване. Нима генерализират идеи, обобщават данни или приключват счетоводни години? Твърдо не! Представят се така защото не могат да се представят за глаголисти. Вършат несъществени неща, кръстени на съществителни (музиколог, театрал), прилагателни (генерал) и незнайно какво (клисар). Разбрахте ли ме? Не съм сигурен. Затова ще го напиша и по друг начин. Пазете се от несъществениците: > генералите, изживяващи се като политици и забравящи че са военни (чиято работа е да воюват); > хирурзите, изживяващи се като бизнесмени и забравящи че са лекари (чиято работа е да лекуват); > музиколозите, забравящи че могат да убият симфония с писалка, но и че със 100 писалки не могат да напишат една хубава мелодия; > клисарите, забравящи че за вярата звукът на молитвата е по-важен от звука на камбаната. They say we use only 10 percent of our brain capacity. Wrong! It is HUMANITY that uses only 10 percent of human brain capacity.
Казват че човек използва само 10% от мозъчния си капацитет. Грешка! ЧОВЕЧЕСТВОТО използва само 10% от мозъчния капацитет на човека. На древните крави им беше лесно, разхождаха се по полето и в краен случай пастирът ги пляскаше с пръчката. Днешните крави ги вкарват зад електрически огради с помощта на електрически остени.
Съвременният консуматор прилича на съвременна крава. Винаги се намира някой хай-тек остен да го насочи в правилната посока. Например, поредиците от книги със заглавия: "101 места, които да посетиш докато си жив", "111 филма, които да видиш докато си жив" или "121 книги, които да прочетеш докато си жив". Никому не хрумва да напише книга за филмите които да направиш, или за книгите които да напишеш, докато си жив. Добре че има такива, които се сещат да правят филми и пишат книги, без да са чели книги със съвети. Wise men's thinking and talking is regularly interrupted, either by handclapping or by swearing. That is bad, wise men do not want to be applauded (let alone cursed), but to be heard and (possibly) understood.
"Ask for anything and I'll gladly oblige," said Alexander the Great to Diogenes. "Move to the right, you are blocking my sun," answered Diogenes, who was basking in the sun. Alexander left and said to his companions, "Had I not been Alexander, I should have liked to be Diogenes." That was the only time in history when a wise man was heard and understood without any interruption. There is something about this story that bothers me, it seems too contrived. The story of Archimedes, the circles and the sword that interrupted his thought and life sounds much more realistic. Гошо Тъпото прочита дебела книга от Умберто Еко, посветена на философията на Тома Аквински, и си казва: "Ах, този Еко! Какъв интелект!" Без да се сети че интелектът е на Аквински, а Еко е просто коментатор.
Ех, да беше само Гошо заблуденият! Цял народ седеше край радиото в неделните следобеди и тръпнеше, заблуждавайки се че преживява мачовете, докато всъщност преживяваше преживяванията на коментатора. Изборите са уж свободни: можеш да избираш, а можеш и да не избираш. От друга страна, кое им е свободното, ако не можеш да избираш когото си поискаш, включително и като направиш UNDO на вече направения избор по всяко време - така както е в гражданския брак?
Не само че не са свободни, но не са и избори. По думите на Николас Гомес Давила: Народът никога не избира. В най-добрия случай - ратифицира. На чист български: Избирателят има декоративна функция. Мислете за него не като за писалката на шефа, а като за печата на секретарката! Ако си имал нещастието да имаш първо колеги, а едва след това - приятели, то има опасност от второ нещастие: да се заблудиш че приятелството е също комутативно*.
________________________________________ * Ако А е колега на Б, то и Б е колега на А, но Ако А е приятел на Б, то няма гаранции че Б е приятел на А Знаете ли какво са архангелите? Запознатите с гръцкия ще кажат че архос нашепва за нещо главно, лидерско и т.н., и ще направят обоснованото предположение че архангелите са главните ангели, така както архиепископите са главните епископи. Да, ама не! В дванадесетстепенната йерархия на ангелите архангелите заемат предпоследното, единадесето, място. На нашенски: те са нещо като архилузъри, понеже в състезанието за лузъри се класират на второ място (отстъпвайки първото, т.е. 12-тото, на обикновените ангели).
И като споменахме обикновените ангели ... не е ли странно че докато президентствата и министерствата се казват така заради президентите и министрите, т.е. най-високопоставения персонал, то групата на ангелите носи името на най-нисшестоящите, а именно - на ангелите. Ще завършим с важен теологичен въпрос: Всеизвестно е че прекалените светци и Богу не са мили. Отнася ли се това и до прекалените ангели, т.е. до първите в класацията на ангелите: серафимите и херувимите? СПИРОС: Йорго, гледай какво интересно заглавие във вестника: "Ненужен кораб бе преоткрит за българското плаване до Антарктида"!
ЙОРГОС: Това за кораба, кажи за плаването! СПИРОС: И то ненужно! ЙОРГОС: Как така ненужно? И те, горките, имат имперски копнежи. И като не могат да свирят маршове на 3 морета, искат да тропат хора на 2 континента. Преди 2-3 години бях писал че акутен провинцистит със суперкомпютри и самолети Ф-16 не може да се лекува. Ако се замислим, ще установим че десетките ни университети, стотиците ни издателства и хилядите ни писатели също не вършат работа.
И понеже навлязохме с гръм и трясък в новата година ... добър пример за акутния провинциализъм е неспособността на толкова много българи да си представят посрещането ѝ без президентско обръщение в 11:55 и без дунавско хоро в 12:00. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|