Днес си задавам въпроса защо американци, канадци и мексиканци четат блога ми през нощта, а българите и другите европейци - през деня. Сещам се за горната случка и ми светва: четат го през работно време. Ако губеха свободно време за четенето, те щяха да го смятат за нещо сериозно. Губенето на работно време показва че го смятат за несериозно забавление (за запълване на време). Сега вече съм наистина засегнат и няма да си мълча: що за стока са едни читатели, ако се забавляват несериозно с един сериозен блог? Хрумва ми отговор, но той е още по-обезпокоителен: ами ако се забавляват с това да се чудят на акъла, с който пиша подобни неща?
________________________________________________
* а именно, какво говори за българите и литературата им това:
а) че шедьовърът на БГ-литературата ("Под игото") е написан извън България защото авторът е бил в изгнание, въпреки че родината му вече не е била под иго, и
б) че карат трети век с несменяем патриарх (за справка, колумбийците "интронизираха" последния си "патриарх" чак през третата третина на 20-ти век).