Защо смятаме че политикът, продал душата си (т.е. доверието на избирателите) за пари е мошеник, а работникът или служителят, продал душата си за пари не е? Защото мнозинството се състои от работници и служители, а не от политици.
Защо когато, за да спечелиш пари, се откажеш да гласуваш по съвест те наричат "продажник", но когато, за да спечелиш пари, се откажеш от отглеждането и възпитанието на собствените си деца (и ги повериш на баба и училище) си "съвестен гражданин"? Защото мнозинството са "съвестни граждани", а не подкупни гласоподаватели.
Излиза че това дали ще ходиш с гордо изправена или с наведена глава се определя не от това, което правиш (или от това как го правиш), а от броя на хората, които го правят.