No rule applies to those who write it. That is why in the real world the Barber paradox is a no-brainer.
У нас дори неграмотните се гордеят че са дали на света славянската азбука.
През 2004 г. фалира българската банка МБТР. Собствениците и ръководството се жалвали от държавата пред Европейския съд за правата на човека и сега, 12 години по-късно, ЕСПЧ издава следното решение: за прокурорски и съдебен произвол, наказва България да плати разноските по делото.
Само дето не разбрах какво става с нарушените права на човека. Потърпевшите не са завели дело за да си върнат разноските по него, а за да получат правосъдие. Какво е това правосъдие: има нарушители, а няма наказани? Не е ли това съдебен произвол? Българинът обича границите да са отворени - за да може да отиде до Турция когато и както му кефне. От друга страна, българинът не обича границите да са отворени, защото от Турция у нас влизат мигранти - когато и както им кефне.
Българинът обича да пресича държавните си граници, но не обича да пресича мисловните си граници. Българинът обича да ходи до Гърция, но не иска и да чуе за Аристотел и неговите логически закони, един от които казва че не може една граница да е едновременно отворена и затворена. Българинът обича да ходи и до Турция, но сякаш не е чувал анадолската трактовка на аристотеловия закон: "Не може хем XYZ отзад, хем душата в Рая". Не ме гледайте какво правя, а ме слушайте какво ви говоря.
Анонимен шеф Всички говорят глупости: богати и бедни, умни и глупави. Лошо е когато им повярваш. Най-лошо е когато повярваш на собствените си глупости. Търсейки корелация между физическото разположение на работното място и продуктивността му, хората от Гугъл стигнали до знанието че най-продуктивни са работните места в центъра на залите - там където движението на персонал е най-голямо. Глупост ли е това? Ако е глупост, то Гугъл са си изхарчили парите за изследването напразно. Ако не е глупост, а истина, то Гугъл и сума ти други компании правят глупост като не внедряват откритието в практиката. Снимка на зала на Гугъл в Цюрих илюстрира твърдението ми. Да виждате движение в центъра на залата? Естествено е да не виждате. Как може да има движение, след като центърът (подобно на останалата част от залата) е запълнен с бюра и работливи служители? 1. The low-intelligence employer hires low-intelligence employees.
2. The middle-intelligence employer hires middle-intelligence employees. 3. The high-intelligence employer hires employees more intelligent than himself and that is why Carnegie’s tombstone reads, “Here lies a man who knew how to enlist the service of better men than himself.” 4. The most intelligent employer is the one who is so intelligent that he manages to run his business using low-intelligence employees. 5. The most intelligent employer is of low intelligence (follows from statements 4 and 1). 6. All employers are of low intelligence (follows from statement 5). 7. The curse of the person of high intelligence is to stay unemployed as there is no one to hire him (follows from statements 6 and 1). Щастие е да си част от пейзажа, когато той ти харесва, и да смениш пейзажа, когато той не ти се нрави. Най-голямото щастие е да видиш и нарисуваш нов пейзаж, без значение дали е нарисуван с цветове, звуци, думи или някакви други символи. Оттук следва голямата изненада: дори един много нещастен художник може да бъде щастлив.
2015-а си отиде, оставяйки ни интересна статистика: 39% от българите са щастливи, а 19% от българите са оптимисти. С други думи, минимум 20% от българите са щастливи песимисти. С други думи, повечето щастливи българи са песимисти.
Имам оптимистично обяснение за това песимистично положение: трудно е да си нещастен, след като виждаш как прогнозите ти (макар и песимистични) се сбъдват. Толкова сме прогледнали, че можем да видим как Вселената ще умре от настинка (т.н. топлинна смърт). Толкова сме слепи, че не можахме да видим как сме довели Земята до изпотяване (т.н. глобално затопляне).
Американците наричат страната си "земя на свободните хора". Този израз го има и в химна им.
Свободата може да се проявява по много начини. Американците са избрали да я проявяват предимно по два: > създателите и пазителите на закона са свободни да наричат "престъпление" всяко нещо, което си поискат - дори запалването на "тревица"; > обикновените граждани са свободни да правят каквото си поискат, вкл. и да си запалват "тревица". В резултат, САЩ са начело на световната класация по брой на затворниците на глава от населението, както и начело на класацията по брой затворени без присъда на глава от населението. Около 1/4 от световните затворници са в затворите на САЩ. Земя на свободните или земя на заблудените че са свободни - това е въпросът! Ако законът изисква да се подслушват виновните и забранява да се подслушват невинните, то трябва ли да се подслушват разговорите на виновни с невинни?
"Всички сме уникални", твърди Сет Годин. Пълни глупости, ако всички бяхме уникални, то думите всички и уникални нямаше да означават нищо. Елементарно, Уотсън, изказването на Годин е парадоксално:
а) Ако съществува множество, на което всички хора сме елементи, то всеки човек е неуникален поради факта че е "колега" по множество на останалите. б) Ако хората бяха уникални, то не биха могли да бъдат елементи на едно и също множество. Защо, тогава, трябва да ги наричаме хора? За улеснение на читателя, давам практически пример. Представете си футболни запалянковци с татуирани чела! На челото на единия пише че е фен на Левски, на друг - че е фен на ЦСКА, на трети - че е фен на Славия и т.н. Всеки от тях може да си мисли че е уникален, но на практика те всички са глупаци с татуирани чела. Истински ли са фалшивите пари? Ако са истински, то защо ги наричаме фалшиви? Ако не са истински, то защо ги наричаме пари?
Разните му новинари и блогъри се избиха да пишат за новото лого на Гугъл. За кого го правят? Тези, които използват Гугъл, вече са видели логото, а тези, които не го използват:
а) или не знаят какво е Гугъл, б) или не дават 5 пари за новото им лого. Хиляди хора изхранват едни животни с плътта на други животни. Ако ги попиташ защо, ще ти кажат че го правят от любов към животните.
Как се оказва така че в недемократичната и безконституционна Англия е имало и крале, и кралици, а в демократични страни като България и САЩ никога не е имало жена-президент?
Ако имаше живот след смъртта, то думите "живот" и "смърт" нямаше да означават нищо.
В страни като нашата е прието да се уважават хората заради това, което са, а не заради това, което са направили. Уважаваме бедните, уважаваме възрастните, уважаваме болните. От утре, по закон ще сме длъжни да уважаваме учителите. Затова България е пълна с бедни, възрастни, болни и поучаващи другите, и празна откъм хора, направили нещо хем смислено, хем надвишаващо скромните рамки на личността и народа.
Не всички учители са достойни за уважението ни. Задължителното уважаване ще ни кара да уважаваме и хора, които не заслужават уважение. По същия начин, задължителното гласуване ще ни кара да гласуваме за хора, които не заслужават уважение. Спазването на такива закони може единствено да ни накара да загубим уважение към себе си. И към Закона. Днес е Денят на шегата и аз съм решил да се пошегувам с хората, мислещи себе си за борци. Да вземем за пример борците срещу експлоатацията на детския труд. Заслепени от омразата си към световната несправедливост, те са неспособни да видят че в повечето случаи децата се оставят да бъдат експлоатирани, защото иначе биха умрели от глад.
Хора, които не могат да живеят без АйФоните и автомобилите си, се борят да лишат бедните деца от това, без което децата не могат да живеят - работата. Как ли щяха да се почувстват, ако бедните се втурнеха да ги освобождават от собственото им робство - робството на вещите и вярата в това, че завинаги са открили правилните отговори. Педофилията и детската порнография са гнусни занимания за гнусни хора. Хубаво е че са преследвани, само дето в процеса на преследването им се пръкват някои неочаквани резултати.
Правоохранителните органи изземват лични колекции с детска порнография и затварят порно-сайтове. Паралелно с това те отварят свои колекции - бази данни, достъпни за избрани, а именно - за правоохранители. По-лесно ми е да си представя че човечеството ще се отърси от отровната плесен на педофилията, отколкото че ще се отърси от правоохранителите и базите им. Казано с две думи: дори и педофилията да изчезне, детската порнография ще съществува в базите на правоохранителите: държавни и международни. Според изследователя Джейми Бартлет, към края на 2007 г. Интерпол е имал половин милион снимки в базата си с детско порно. Оттогава насам нещата се "развиват". Британските официални архиви имат милиони снимки, както и американските. През 2011 г. американските органи "даряват" на Националния център за изгубени и експлоатирани деца 22 милиона обекта: фото и видео. Излиза че органите са едно добро място за любителите на детски органи. Успее ли педофилът да се добере до работа в тях, той ще получава държавна заплата и имунитет, докато се наслаждава на гнусното си хоби. Не успее ли - ще го прави на собствени разноски. Ако пък е толкова голям загубеняк, че се остави да го хванат, то той ще бъде пратен на топло, на разноски на най-големите загубеняци - данъкоплатците. Послепис от 9.12.2021 Колко кратко и ясно го е казала Патрицие Холечкова: Злото е неунищожимо, защото винаги оцелява в тези, които го преследват. - Не е ли незаконно и неморално да ни подслушваш и видеонаблюдаваш? - попитали гражданите.
- Този, чиято съвест е чиста, няма защо да се страхува от подслушване и видеонаблюдение - отговорил Големият брат. - А защо тогава секретността при теб е толкова голяма? Дали не е защото съвестта ти не е чиста? - попитал един гражданин, който обичал да пита толкова, колкото Големия брат обичал да подслушва. "Как да не предъвкваме Вазов и Йовков, след като нямаме достойни съвременни писатели", питат с право учителите. "Как да имаме достойни съвременни писатели след като губим години и гигакалории да предъвкваме Вазов и Йовков", питат с право писателите.
За професиите депутат и полицай не е задължително да си неграмотен, но помага. Депутатите и полицаите (особено бившите) са на най-видимите в медийно отношение обществени позиции. Следователно, депутатите и полицаите ще бъдат първите и най-очевидни нарушители на един Закон за езика и като такива първите няма да имат интерес да го приемат, а вторите - да го прилагат. Следователно, Закон за езика не може да съществува.
Горният Закон за несъществуването на Закон за езика можем да наречем накратко "Закон за езика". Не е ли парадоксално че съществува Закон за езика, доказващ невъзможността за съществуване на Закон за езика? Поле с памук. Като че ли Луната е разцъфтяла. Матсуо Башо (превoд от мен) Свободата на словото трябва да има граници. Това, което определя добрия автор, е добрата автоцензура, а не липсата на автоцензура. Писането е като свободата и здравето - нужно е да се дефинира негативно. За да си свободен е по-важно да не правиш това, което не искаш (отколкото да правиш това, което искаш). За си здрав е по-добре да намаляваш (цигарите), отколкото да увеличаваш (лекарствата). Да знаеш за какво да не пишеш е по-добре от това да пишеш за всичко. Нито Марио Варгас Льоса пишеше програми, нито Доналд Кнут - поезия, нито Дъглас Хофстатър - романи. Цензурата (т.е. ограниченията) на хайку и автоцензурата (т.е. добрият вкус) на Башо произведоха по-добри резултати от неограничената "мъдрост" и липсващата автоцензура на Тодор Живков, издал 30 тома събрани съчинения. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|