Имаш си любима народност - твоята. Тя пък си има история. История като история. Историите на другите са същите: повечко падения, тук-там възход. Да, ама не! Ти си беден, но горд. Няма да допуснеш историята ти да е втора употреба. Ще си я измислиш различна - такава, че да изглежда като първа употреба. С две думи, да не е "носена" от чужди историци. Така се раждат "оригинални" исторически изследвания със заглавия като "Българите - първите европейци" и "Българите и Александър Македонски". С такова заглавие в Принстън не можеш да публикуваш. У нас обаче всичко е възможно. И авторът прави всичко възможно за да се възползва от възможностите.
Имате въпрос? Кой е авторът? За мъртвите или добро или нищо! Затова - нищо. Дори името му няма да спомена. Но книгите му са негови "деца", затова споменавам тях.
Имам въпрос и аз. Ако от първото заглавие се подразбира че българите са първите европейци, а от второто - че са се срещали с Александър, то откъде по дяволите е дошъл Александър с македонците си? Африка? Антарктида? Андромеда?