Творчеството сякаш няма граници. Минало време. Б решил да си спести носенето на камъчета и измислил имена за броенето: една овца, две овци, три овци. По-късно В решил да си спести повторенията (овци, овци, овци) и ги пропускал. Така В измислил числата: едно, две, три.
Творчеството сякаш няма граници. Минало време. Понеже числата винаги се появявали слухово подредени, Г решил да ги подреди визуално. Така се родила линията на числата. Няколкостотин години преди Христа, китаецът Д се сетил да подреди числата в две измерения; така се родил магическият квадрат. А хората започнали да измислят какви ли не неща за него.
Творчеството сякаш няма граници. Минали 2 хилядолетия. На К му се сторило че заниманията с магически квадрати са стигнали до преливане от пусто в празно. Той решил да подрежда числата в магическия квадрат триизмерно. Всяка клетка от квадрата получавала височина, равна на числото в нея. Магическите квадрати заприличали на квартали в Ню Йорк. Творецът К не спрял дотук. Той видял че падне ли дъжд в някои квартали, водата се оттича. В други квартали водата се събира. Така К сътворил концепцията за водозадържането. Сега въпросът бил: "Колко вода ще се събере в квартала Х?"
Ще кажете че творчеството няма граници и можем да очакваме подреждане на числата в 4, 5 и повече измерения, както и разни други операции с тях. Не бързайте, забравете за операциите с числата и помислете за операциите с водата. С нея извършваме същите операции, които е правил и А преди десетки хиляди години: търсим я и я намираме, пием я и се мием. Можем да я задържаме по-добре от А (в язовири и бутилки), но я харчим повече от него. И най-важното: подобно на А, нямаме сили да произвеждаме вода (въпреки че уж знаем как). Творчеството, колкото и да не ни се ще, има граници!