Лицето на съвременната българска литература е Георги Господинов. В основата на писателската му кариера е "Естествен роман", а в основата на романа му естествено е ... клозетът. В основата на кариерата на Захари Карабашлиев, друг популярен нашенски автор, е романът "18% сиво", където най-забавните моменти от пътешествието на героя из Америка са свързани с немити вишни и ... клозет, какво друго. Началото на кариерата на литературната ни суперзвезда Алек Попов поставя романът "Мисия Лондон", където нашенският воден клозет също заема достойно място, понеже бил изпреварил европейския с 600 години.
Днешните ни автори, подобно на Бай Ганьо от близкото минало, са нашите културни дипломати, понеже представят българската култура зад граница. Презираме Ганьо заради "фокусите" що вадеше от балканската си торба, а се радваме на клозетните миризми, изпускани от т(в)орбите на внуците му. Как да наречем подобно отношение, освен парадоксално?