Преди 100-150 години клозетът, тогава наричан "нужник", обитаваше житейската периферия на българина както географски (вън от дома), така и културно (вън от мислите). Днес това не е така. Новодомците започват да градят дома си започвайки от клозета, същото правят и писателите, но с кариерата си.
Лицето на съвременната българска литература е Георги Господинов. В основата на писателската му кариера е "Естествен роман", а в основата на романа му естествено е ... клозетът. В основата на кариерата на Захари Карабашлиев, друг популярен нашенски автор, е романът "18% сиво", където най-забавните моменти от пътешествието на героя из Америка са свързани с немити вишни и ... клозет, какво друго. Началото на кариерата на литературната ни суперзвезда Алек Попов поставя романът "Мисия Лондон", където нашенският воден клозет също заема достойно място (понеже бил изпреварил европейския с 600 години). Един критик със слабост към фройдизма би казал че съвременните ни автори, а оттам и литература, са недорасли, понеже се намират в ранния анален стадий на развитието си, със съответните клозетни фиксации.
Днешните ни автори, подобно на Бай Ганьо от близкото минало, са нашите културни дипломати, понеже представят българската култура зад граница. Презираме Ганьо заради "фокусите" що вадеше от балканската си торба, а се радваме на клозетните миризми, изпускани от т(в)орбите на внуците му. Един критик със слабост към логиката би нарекъл подобно отношение парадоксално.
Лицето на съвременната българска литература е Георги Господинов. В основата на писателската му кариера е "Естествен роман", а в основата на романа му естествено е ... клозетът. В основата на кариерата на Захари Карабашлиев, друг популярен нашенски автор, е романът "18% сиво", където най-забавните моменти от пътешествието на героя из Америка са свързани с немити вишни и ... клозет, какво друго. Началото на кариерата на литературната ни суперзвезда Алек Попов поставя романът "Мисия Лондон", където нашенският воден клозет също заема достойно място (понеже бил изпреварил европейския с 600 години). Един критик със слабост към фройдизма би казал че съвременните ни автори, а оттам и литература, са недорасли, понеже се намират в ранния анален стадий на развитието си, със съответните клозетни фиксации.
Днешните ни автори, подобно на Бай Ганьо от близкото минало, са нашите културни дипломати, понеже представят българската култура зад граница. Презираме Ганьо заради "фокусите" що вадеше от балканската си торба, а се радваме на клозетните миризми, изпускани от т(в)орбите на внуците му. Един критик със слабост към логиката би нарекъл подобно отношение парадоксално.
RSS Feed
