За това че обичаме да даваме на света неща, които не са наши, говори и вазовото стихотворение "Паисий", според което сме дали "на вси Словене книга да четът". Забележете, авторът на стиховете става известен като Патриарх на българската литература не по случайност, а защото еднолично поставя основите й, написвайки първите български: повест, пътепис, разказ и роман*. По думите на Гео Милев, преди Иван Вазов не е имало българска литература.
Е, каква тогава е била книгата, която сме дали на Словенете? Елементарно, Уотсън, била е чужда. Което ме подсеща за нещо българско и родно - поговорката "С чужда пита помен прави".
________________________________________________
* но не и първия опит за роман, който дължим на графомана Нягул Семков