Думите на Хенри прекрасно илюстрират разликите между интелигентните и рационалните - докато първите се мъчат да намерят начин как да решат даден проблем, вторите си задават въпроса нужно ли е това и защо. Доколкото мисълта на Джефри изяснява практическото изпълнение, но не и смисъла, тя е илюстрация на нещо друго - човек предпочита да използва интелигентността, и не толкова рационалността, си.
За да свърши историята поучително, ще напиша това:
Стоунхендж беше изграден от интелигентни строители по поръчка на нерационални клиенти. А нима с пирамидите, Великата китайска стена и "чинията" на Бузлуджа нещата не се случиха по същия начин?