По-големият проблем (Проблем 2) е че доста българи не говорят български добре и го считат за нормално. Пример от вчера: край един банкомат ме спира симпатична жена от едно не толкова симпатично малцинство. Любезно ме моли да ѝ прочета бележката, която банкоматът е отпечатал току-що. Говори български толкова зле че не ми казва какво точно иска, а ме моли да й прочета бележката. Разбирам я и ѝ прочитам не бележката, а притеснителното с размера си, и особено със знака си, крайно салдо по сметката. "Аха, значи не са ми превеДЕли заплатата", казва ми жената.
Най-големият проблем (Проблем 3) се появява когато не говориш добре, но си мислиш че го правиш. За доста българи, достатъчно грамотни за да кажат на английски "The book is ON the table. This is a book BY Tolstoy. This is a book OF Gosho's", е напълно нормално да кажат "Книгата е НА масата. Книгата е НА Толстой. Книгата е НА Гошо." Мислят си че са казали нещо правилно, и затова всеки ги е разбрал, и то по един и същи начин. Аз също ги разбирам, но по друг начин: ВЪРХУ масата им ще ти е много трудно да откриеш книга, хеле пък ОТ Толстой.
RSS Feed