Излиза че съм свършил половината от работата - научил съм се да се наслаждавам на математиката (по дърводелски), но (по интелигентски) все още обръщам внимание на собствените разочарования и глупости, а и на чуждата надменност.
И сега какво, мили ми дядо? Дали да не започна да се наслаждавам и на тях? Или да започна да не им обръщам внимание? Да стана мазохист или похуист? Ако това е цената, то аз не искам да я плащам!
_________________________________________________________________
* пропуснати мишени
** пропуснати мишени, които (по детински) съм смятал за уцелени
*** от вида: "Кой си ти, бе?" или "Какво си мислиш че правиш, бе?"