А какво се случва с незаменимите? Тях не ги заменят, което означава че на тяхно място се настанява липсата им, т.е. нулата. Ще продължим да говорим за това в музикален контекст. Тук, както вероятно и навсякъде другаде, нещата могат да са адитивни или мултипликативни. Когато в едно произведение на изкуството (групата Led Zeppelin) замениш един от множителите (барабаниста Джон Бонам) с нула, се оказва че нулираш произведението. Ако това е ясно математически, но неясно иначе, готов съм да го напиша с мастило за първи клас:
Когото и да бяха взели за заместник, новият Led Zeppelin щеше да е по-приятен за слушане от тишината на "нулевия" Led Zeppelin.
Мисля че и други хора са на същото мнение. И понеже сме на вълна барабанисти ... когато дядо Боже отне лявата ръка на незаменимия Рик Алън, Def Leppard предпочетоха да продължат да свирят с него, вместо да го заменят с нула и да "хлопнат кепенците".
Послепис 1
Точно написах горния текст и се сетих за мотото на Гилбърт Кийт Честъртън: "Това което си струва да се прави, си струва да се прави зле."
Послепис 2
Читатели са несъгласни с мнението ми за Led Zeppelin. И аз съм несъгласен с тях: не стана ли по-добре за всички нас че Pink Floyd не "пуснаха кепенците" след незаменимия Сид Барет, а продължиха с Дейв Гилмор?