Партийната линия е като Линията на числата - повечето от точките ѝ са ирационални.
0 Comments
"Перфектните хора и перфектните числа си приличат по това че са много редки", казвал Рене Декарт. На Райнхард Цумкелер това не му харесвало и затова генерализирал концепцията за перфектните числа. Получените в резултат на генерализацията Цумкелерови числа са доста по-често срещани от перфектните: поне едно от всеки 12 последователни цели положителни числа е Цумкелерово.
Генерализирането става лесно и при хората. За 4 месеца капитан Богомил Бонев стана генерал-майор. За 4 месеца майор Бойко Борисов стана генерал-майор. На база на опита ми с числата, няма да се учудя ако скоро се окажем в ситуация, в която на 12 души под пагон имаме поне по един генерал. Обвиняват разни прокурори че са в конфликт на интереси. Аз си мисля за друго:
Ако един прокурор не "влиза" в конфликт на интереси, то къде е интересът му да работи като прокурор? И като стана дума за фесове ... мисля си и това: Как така османската империя в продължение на векове владееше земи от 3 континента, само с кадии и мюфтии, но без прокурори? И последно, но най-важно: Ако искаме страните в юридическите спорове да са равнопоставени, то не трябва ли интересите на държавата да се защитават от професионалисти с обща правоспособност - адвокати, а не от прокурори? Редовен читател на блога пита как става така че често мислим по еднакви теми и стигаме до еднакви заключения. Пратих му някакъв бърз отговор, но решавам да се аргументирам по-добре и се сещам за ... абдукцията.
"Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал компютърен гений. Ако приемем това за вярно, то абдуктивният извод е че ако имаш повече IQ точки, то е разумно да се предположи че имаш и повече гледни точки към нещата. За такива хора е лесно да установят че (казано геометрично) "прогресивното" семейно подоходно облагане и старият царско-комунистически ергенски данък са ... подобни ТЪПОъгълници. Подобни не само по същността си, но и по антиконституционността си. Послепис И като стана дума за абдукцията ... (макар и без връзка с горното) ще дам личен пример за успешното ѝ използване. През 2019 г. направих А (предположение относно висококомпозитните числа), от което следваше Б (нещо вече доказано). Абдуктивно реших че от верността на Б следва верността на А, и че трудът по доказването на А няма да бъде хвърлен напразно. Хвърлих го (през следващата година) и ... наистина не беше напразно. Бизнес за ограничени хора с неограничени аспирации.
Законът казва че гражданите са равни. Пълни глупости! Някои са граждани цял живот, а Антоан Лоран Лавоазие беше гражданин само веднъж ... когато трибуналът реши: " В името на Републиката, осъждаме гражданина Лавоазие на обезглавяване".
След време, Лагранж коментирал така: "Отне им миг да отрежат главата му, а сега 100 години няма да стигнат за да израсте подобна!" Както добре разбирате, той не е искал да каже че във Франция ражданията ще спрат за 100 години. Равенството (между хората) води до деградация, защото изисква свеждане (до най-малкия общ делител), а не извисяване (до най-малкото общо кратно).
Можем да илюстрираме горното с математически пример: НОД(5,7) = 1 << НОК(5,7) = 35, а можем и да го кажем съвсем просто: Изравниш ли студента и преподавателя по зоология, те ще започнат да си говорят не за пТички, а за ... Хората се съдят за какво ли не. Една лелка беше успяла да осъди Макдоналдс за това че продават горещо кафе. Да сте чували оплодена яйцеклетка да е осъдила някого?
Законът е едно, а обичаят - друго, ще каже прозорливият коментатор. Вярно е, но щом ще си говорим за обичаи ... Да сте чували някой да е подарил мартеница на оплодена яйцеклетка? Защо съм поставил това заглавие, ли? Заради хубавата поговорка "Каже ли ти добър ден, погледни дали е изгряло слънцето".
Скандинавците, казва българска БОНЖУРналистка, плащали 5 пъти по-високи данъци от българите. Сега ще докажа че БОНЖУРналистката е написала глупости: 1. Няма страна Скандинавия. Скандинавците живеят в различни страни, с различно данъчно облагане. 2. На българите им е нужно да работят около 146 дни за да изплатят данъчните си задължения към държавата (за съответната година). Този срок определя т.н. Ден на данъчната свобода. Предлагам на журналистката (ако може) да изчисли колко дни са нужни на скандинавците за да се "доберат" до своя Ден на данъчната свобода. Да не би да иска да каже че са им нужни 5 * 146 дни = 730 дни, т.е. 2 години? - Не можем да решим проблемите си с мисленето, което ги е причинило - казва Айнщайн.
- Не разбирам в каква връзка го казваш, драги ми Алберт - чуди се Стаменко. - Е, тогава ще ти дам пример. България е в процес на продължителна конституционна реформа. Критиците казват че колелата на реформата били затънали в политическата и парламентарната кал. Може би проблемът с вашата конституционна реформа не може да се реши по конституционен начин. Сещаш ли се че предпоследната ви конституционна реформа от 1947 г. стана по неконституционен начин, докато страната ви беше окупирана от Червената армия? Стаменко е толкова ужасен, че вместо да спори с Айнщайн ... се събужда. Започва да рови в Мрежата за подобни случаи на конституционна реформа и попада на японския. В Япония последната конституционна реформа е извършена под американска окупация (и диктовка) и е била толкова успешна, че и до днес Конституцията им не е била пипвана, хеле пък реформирана. Я тебя породил, я тебя и убью. Това казал Тарас Булба на сина си, преди да го убие.
Същото се случва със сръбската кинозвезда Милош Бикович. "Руската връзка" роди неговата международна кинокариера, а сега същата "руска връзка" ѝ слага край. От години, да не кажа десетилетия, си задавам въпроса защо наричаме съществуващата система демократична. Елементарно, Уотсън, избирателят може би има минимално влияние върху това кои са избраниците, но няма никакво влияние върху това КОИ ТОЧНО са кандидат-избраниците, от които се избират избраниците.
Научавам че се е появил мой "събрат" в мисленето по темата. В тазгодишната си книга End Times, американският историко-математик Питър Търчин анализира различните аспекти на властта, наричайки: а) "първото лице на властта" минималната способност на гражданите да влияят върху решаването на спорните политически въпроси, и б) "второто лице на властта" способността на елита самостоятелно да решава КОИ TOЧНО са спорните политически въпроси. Прокламация.
Екзалтация. Пенетрация. Ако заради латинските думи поуката от хайкуто ти се изплъзва, ще го преведа на простонароден български: "Ура, ура, па после кура". А може и така: "Който и на власт да доди, гледа все да те оноди". Казиното, казват, се стремяло да бъде честно. Това ставало с осигуряването на равни възможности между участниците, но не и между участниците и самото казино. Същото е и в политиката - участниците (избирателите) са равноправни помежду си, но не и с организаторите.
Днешната ми луда идея, провокирана от горните размисли е следната: Защо не направим политиката да заприлича още повече на казиното, въвеждайки правилото хората на организацията да нямат право да са участници в играта (и обратното)? Казано на прост език: играчите, т.е. гласуващите, да нямат правото да бъдат избирани, а организаторите (кандидатите, техните щабове, агитаторите им, разните му изборни комисии и прочие) - да нямат правото да играят, т.е. да гласуват. Не мога да предскажа с точност какво би се случило с една такава организация на изборите, но съм сигурен в две неща: 1. на много хора ще им бъде отнето правото да гласуват: 1.1. за себе си* или 1.2. за тези, които им плащат**. 2. още повече хора ще осъзнаят че да даваш гласа си е твърде малко в сравнение с това да получаваш чужди гласове (или пари за осигуряването им), и следователно ще бъдат стимулирани да участват в политиката активно, а не като обикновени избиратели. _____________________________________________ * това са кандидат-избраниците ** това са организаторите на, и агитаторите в, кампаниите; тук включвам и хората от медиите, на които също им се плаща да отразяват подготовката, провеждането и резултатите от изборите Division of powers is like division by zero. It can be repeated thousandfold on paper, but is impossible to accomplish in practice.
Деленето на властите е като деленето на нула. Може да се напише хиляди пъти на хартия, но не и да се осъществи на практика. Колко неща съм изписал за свободата, и не толкова - за пенсионното осигуряване, но чак сега се сещам че мога да направя една смислена комбинация. В пенсионното осигуряване голямата свобода е свободата ОТ задължително пенсионно осигуряване, а не свободата ДА решиш дали да го предоставиш на държавата или на частника. Както можете да се досетите, навират ни в очите втората, за да не видим че ни липсва първата.
Ако чувствате че издребняваме, можем да се уголемим и да споменем светините - Левски и Ботев. И те са си представяли свободата като мен. Не са искали българите да са свободни, че да могат ДА: а) говорят, пишат и правят каквото си искат, б) носят бомбета, вместо фесове. Не, те са искали свобода ОТ турска и руска зависимост. "Когато се освободи България, ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат повече", казвал Левски. "Накарат ли те да си задаваш грешни въпроси, няма нужда да се тревожат за отговорите ти", казва американският социолог и социален критик Michael Carolan. Преведено на езика на днешните новини:
Накарат ли те да се радваш че Словакия ще доставя ядреното си гориво от Франция вместо от Русия, значи че са те накарали да мислиш за опасно не ядреното гориво като такова, а руското ядрено гориво. Мнозина искат участието в избори да е задължително, без да се сетят че:
Едни избори, на които си длъжен да гласуваш, няма как да са свободни избори. Политиката е по-долу от хазарта. Заложиш ли на кон, имаш някакъв шанс да спечелиш. Заложиш ли на политик, винаги печели някой друг: я твоят политик, я негов конкурент.
След свалянето на 3-тия поред НЛО в рамките на седмица, генералът начело на НОРАД казал че не знае какво са свалили, на какъв принцип са се движили свалените НЛО и откъде са дошли. Това било работа за хората от разузнавателната и контраразузнавателната общност.
Не знам какво би трябвало да означава това, но на мен то ми казва следното: Националната сигурност е в ръцете на тъпаци (макар и окати) и слепци (макар и умни). Едните натискат спусъка преди да знаят срещу какво са се изправили, а другите не могат да видят нещата ако някой друг преди това не ги свали, че да им ги донесе за анализ. Българо-американска историчка се напънала и родила следната мисъл: "АKO хората се откажат от политиката, ТО други ще я превземат и обърнат в лоша посока". Други какви: животни, растения или химически съединения? Ясно е че става дума за други хора. И не какви да е, а такива които не са се отказали от политиката. Да го кажем на ясен български:
Отказващите се от политиката може и да са лоши, но неотказващите се са още по-лоши. Втората грешка на историчката е в това че приема посоката на причинността за даденост. Ами ако е в сила обратната причинност? На ясен български: Превзелите политиката винаги намират начин да откажат другите от нея: било като им поставят пречки, било като им показват че тя е игра за мръсници. Европейските лидери са спокойни. За тях притокът на бежанци е предизвикателство, но и възможност за Европа.
Сигурно с подобно спокойствие са мислели и европейските неандерталци: Кой, бе? Хомо сапиенс ли? Какво могат да ни направят? Ние сме по-големи, по-силни и с по-големи мозъци от тях! След което ... изчезнали. Учените подозират какво е станало. Докато умували какво се случва, неандерталците: а) или са били избити (а може би и изядени) от ... б) или са измрели от глад поради липса на храна, реквизирана от ... ... по-малките, слаби и глупави, но по-гладни, многобройни и бързи сапиенси, чиято цел е била не да завладеят Европа, а да намерят нещо за ядене. Изборите са уж свободни: можеш да избираш, а можеш и да не избираш. От друга страна, кое им е свободното, ако не можеш да избираш когото си поискаш, включително и като направиш UNDO на вече направения избор по всяко време - така както е в гражданския брак?
Не само че не са свободни, но не са и избори. По думите на Николас Гомес Давила: Народът никога не избира. В най-добрия случай - ратифицира. На чист български: Избирателят има декоративна функция. Мислете за него не като за писалката на шефа, а като за печата на секретарката! Учените глави са склонни да се самозабравят. Натрупват знания в една област и започват да си мислят че знаят всичко. Това е особено характерно за "меките" глави в "меките" науки, които не спират да ни убеждават как светът в който живеем ставал все по-мирен. Двама представители на това течение са историк-археологът Иън Морис (с книгата War! What is it good for?*) и психолог-всичкологът Стивън Пинкър (с книгата The better angels of our nature**).
Проблемът на учените е че докато гледат към миналото, чиито данни събират за да могат да подкрепят фантазиите си статистически, те не виждат по-далече от носа си. Скромният Антон Чехов нямаше претенции да познава света, но познаваше хората. Той знаеше че ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението. Мнението му се споделяше от Владислав Сурков, политик минал през какви ли не постове, един от които - съветник на Путин по въпросите на Северна Осетия, Абхазия и Украйна: "Кой казва че войната не е инструмент на 21-ви век? Днес човечеството притежава най-смъртоносните оръжия, които е имало някога, и този век ще види най-смъртоносните войни."*** ___________________________________________________________________ * която съм критикувал тук ** за която Бил Гейтс казва че е най-вдъхновяващата книга, която е чел *** цитатът е взет от All the Kremlin's Men от Mikhail Zygar Любител съм на дискретното, вкл. на дискретната математика. Нямам предвид дискретното като нещо лично и ненатрапващо се на другите, а дискретното като нещо което не е непрекъснато. На езика на математиката: двете значения на думата "дискретно" са ортогонални.
Поради слабостта си към дискретното, имам способност да го виждам по-често от другите. Ето какво виждам днес: Безделничеството, проституцията и просията не са престъпления, решил Конституционният съд и обявил съответните текстове от Наказателния кодекс за противоречащи на Конституцията. На първо място, докато просията е вид безделничество, а именно безделничество с цел печалба, то проституцията съвсем не е безделничество, а честен, макар и укорим в други отношения, труд. На второ място, не всяко безделничество е укоримо. Дискретният безделник, който ежедневно седи на пейката и гледа облаците не вреди никому; нещо повече - той може да се окаже полезен, ако по-късно възпее облаците, небето и мечтите в стихове. Просещият безделник е съвсем друго нещо, той е недискретен и навира досадната си, а често и миризлива, личност в очите на гражданите и им пречи (визуално, слухово и олфактивно). Ние, законодателите ни и дори конституционните ни съдии, сме свикнали дискретно да скачаме от дадена позиция на противоположната: ДА -> НЕ, 0 -> 1, ИМА -> НЯМА, ВЯРНО -> НЕВЯРНО, без да съзнаваме че често става дума за континуум. Например, едни безделничества (повече и по-малко полезните, а и безполезните) биха могли да бъдат законни, но това не значи че вредните (каквото е просията) трябва да са! Хумористичен финал На тези, които биха казали че моят текст не е нищо повече от проява на безделничество, ще отговоря така: Може би, но става дума за безделничество полезно за вас. Та нали току що научихте поне 3 чужди думи ("ортогонални", "континуум" и "олфактивно"), а и още едно значение на думата "дискретно". |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|