Две различни съществителни, а се пишат по един и същ начин. 7-цата
0 Comments
- Прилагателно от един език е съществително в друг - казал българинът.
- Айде стига, бе - учудил се американецът. Форматът на задачата насочва към решението. Трудността тук е да предложите алтернативни прилагателни (съществителни). Има ли в българския съществителни, които са и глаголи?
Нали сме свободни хора, та ... няма никакви ограничения за: време, лице, число, вид (свършен, несвършен), наклонение (изявително, повелително, условно), залог (деятелен, страдателен). Послепис Да е жив и здрав Митко Стефанов, който ми отвори очите за връзката на днешната дата с глаголното съществително лъжа (а и за някои други думи, които няма да издам). Е, той пък не се беше сетил за натрий и щат. Като казваме "туземци", това не е "лоша" (т.е. обидна, нецензурна и т.н.) дума, а неутрална дума, означаваща "жители на тези земи". И така ...
1. Намерете две "лоши" думи, при конкатенирането на които се получава неутрална дума. 2. Намерете две думи, едната от които е толкова "добра" че при конкатенирането ѝ с "лошата" дума да се получава "добра" дума. Не се обезверявайте, задачите може и да са трудни, но имат решение! Редовен читател на блога пита как става така че често мислим по еднакви теми и стигаме до еднакви заключения. Пратих му някакъв бърз отговор, но решавам да се аргументирам по-добре и се сещам за ... абдукцията.
"Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал компютърен гений. Ако приемем това за вярно, то абдуктивният извод е че ако имаш повече IQ точки, то е разумно да се предположи че имаш и повече гледни точки към нещата. За такива хора е лесно да установят че (казано геометрично) "прогресивното" семейно подоходно облагане и старият царско-комунистически ергенски данък са ... подобни ТЪПОъгълници. Подобни не само по същността си, но и по антиконституционността си. Послепис И като стана дума за абдукцията ... (макар и без връзка с горното) ще дам личен пример за успешното ѝ използване. През 2019 г. направих А (предположение относно висококомпозитните числа), от което следваше Б (нещо вече доказано). Абдуктивно реших че от верността на Б следва верността на А, и че трудът по доказването на А няма да бъде хвърлен напразно. Хвърлих го (през следващата година) и ... наистина не беше напразно. За едни, интелигентността е ниска или висока. За други - обща или специализирана. За трети - флуидна или кристализирана. За четвърти - теоретическа и практическа. Пети смятат че да се говори за интелигентност е глупаво, защото интелигентностите са много.
Аз мисля че всички са прави в някаква степен. Затова мога да обобщя нещата така: 1. Всички са интелигентни, но интелигентността им е в различно количество и с различно качество. Когато говорим за качеството ... Интелигентността е като почетната стълбичка на медалистите. Бронзовата интелигентност е попивателна - да можеш да запомниш стихотворението, теоремата, мелодията. Сребърната е възпроизводителна - да можеш красиво да рецитираш стихотворението, обясниш теоремата, изсвириш музиката. Златната е производителна - да можеш да измислиш стихотворение, откриеш теорема, създадеш собствена музика. 2. Почетната стълбичка е фрактална, понеже от всяко стъпало изникват други почетни стълбички. С други думи, не всички изкачили се на дадено стъпало са еднакво ценни. 3. Човек може да стои на няколко стъпала едновременно, обитавайки високата част на "сребърното" стъпало (като музикант във филхармонията) и ниската част на "златното стъпало" (пишейки шаблонна поезия през уикендите). 1. Има ли в английския и българския думи, които изглеждат така че да не може да се разпознае на кой от двата езика са написани? НОВО
2. Каква бира предпочитат българските будисти? свАСТИКА 3. Каква бира предпочитат българските нудисти? загоЛка Рок-бас-динозавър го напънал Алцхаймерът и решил да издаде автобиография, в която написал: "Всъщност, няма най-добър китарист или барабанист. Всичко зависи от жанра и е напълно субективно." Е, и това ако не е анти-логика! Как така хем ВСИЧКО зависи от жанра, хем е НАПЪЛНО субективно?
Написал и как негов колега, още по-известен китарен динозавър, решил да украси една от песните им с гайда. Купил гайдата, занесъл я в студиото и ... установил че не може да я надуе. Пробвал дори с прахосмукачка и ... пак не могъл. Как не се е сетил че прахоСМУКАЧКАта се нарича така защото не духа, а СМУЧЕ? - Да беше купил не прахосмукачка, а листовеячка - коментира Гошо Тъпото. - Ама, докато китарният "гений" се сети да я изключи, току-виж гайдата му се спукала. - Аз пък си мисля за друго - добавя Пешо Келешо. - Как никой от музикантите и продуцентите не се сети да спести мъките на китариста и да "синтезира" гайдата му със синтезатор? Да се намерят думи Д, чиито анаграми А са:
а) хем смислени, б) хем деранжирани, т.е. в А нито една буква не е на мястото, на което е в Д. Ще помогна с пример: ВОКАЛИСТ ЛИСТОВКА Q: Като си толкова умен, защо не си богат?
А: Защото се боя да не си "продам" ума на загуба. Може ли да се докаже че всеки изпъкнал многостен има поне две стени с равен брой ъгли? Ако ДА, то КАК? Ако НЕ, то ЗАЩО?
"Природата не прави скокове", писал Лайбниц. Не съм съгласен! Природата прави скокове, но те са толкова бързи, че не можем да ги усетим. Видим ли знака =, трябва да се подготвим за скок, който може да е мисловен и/или материален. Спомняте ли си E = mcc?
Но това е прекалено сложно, ще кажете. Ами ето нещо по-просто: откъде, по дяволите, се е взела думата скокове? Или сме я копирали от природата, или сме я измислили. Ще рече, ако не другаде, то поне в мисленето има скокове. Ами думата природа? Кой от нас е виждал или пипвал природа? Да стигнеш до идеята да наречеш безкрайността от видими неща (и невидими връзки между тях) с едно име, не е ли това огромен скок? Каква стана тя, бай Лайбниц? Само в четири думи открихме два скока, а ти в цяла природа не можа да откриеш и един? X казал че няма незаменими хора. Това твърдение било толкова чуждо на мирогледа на Y, че той попитал X какво има предвид. X отговорил че има предвид това което казва: никой не е незаменим. Y се учудил с кой акъл X заменил двойното отрицание с тройно отрицание. Мислил, мислил и си направил следния извод:
Малоумникът, способен да замени двойно отрицание с тройно отрицание, е способен да замени всяко нещо с друго нещо - без да усети разликата. Вече разжалвах Парадокса с бръснаря, днес е ред на Парадокса на Ферми. А какъв беше той?
В разговор с колеги, на който се обсъждала високата вероятност за съществуването на интелигентен извънземен живот, физикът Енрико Ферми попитал: "Но къде са те?" Елементарно, ако имаше толкова много интелигентни извънземни цивилизации, някоя от тях би трябвало да ни е посетила: директно (с представители) или индиректно (с технически средства). Умен човек е бил Ферми, а не се е сетил че и извънземните биха могли да са умни по същия начин. За заинтересованите кой е този начин, ще го дефинирам като "начинът на теоретика", т.е. начинът да се питаш "Къде са те?", вместо да тръгнеш да ги търсиш. Множеството хора Х употребяват израза "интелектуален багаж", показвайки че смятат интелекта за багаж, т.е. за нещо което:
а) тежи, б) създава затруднения, в) може бързо да се събере и пакетира (в преносен смисъл - да се дефинира и мобилизира), и г) трябва да се пази от крадци. Парадоксално е, но множеството Х са хората които ... ще го кажа по тяхному ... имат минимален интелектуален багаж. В потвърждение на горното нека си припомним историята с Айнщайн, който: а) смятал че тежи не интелектът, а глупостта ("Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен"), в) мобилизирал интелекта си в продължение на цели 2 години (според Дъглас Хофстатър), докато от описание с думи стигне до формулата E = mcc и осъзнаването че равенството "работи" и в двете посоки. Знанието има много измерения:
а) можеш да го разбираш; б) можеш да го запомняш и възпроизвеждаш; в) можеш да го използваш; г) можеш да го създаваш. Ще дадем прост пример - интелигентността да разбереш за какво става дума в едно стихотворение не е равнозначна на интелигентността да го запомниш и рецитираш. Правиш ли добре първото, ти си критик. Правиш ли добре второто, ти си актьор. Вторият пример е свързан с математиката - интелигентността да използваш математиката не е равнозначна на интелигентността да я създаваш. Математиката се използва от почти всеки (макар и в различна степен), но се създава от математиците. С възпроизвеждането и използването ситуацията е същата - мой приятел ми е разправял как в университета е доказвал теоремите без проблем, но не можел да ги използва, т.е. да решава задачите. Сега е първокласен инженер, решаващ инженерни задачи. Интересен е и моят случай - на човек създаващ нови (макар и дребни) математически знания, със силно намалена възможност да разбира и използва чуждите и напълно липсваща възможност да ги възпроизвежда. Да си призная, никога не ми се е удавало да възпроизведа дори едно просто стихотворение, толкова къса е паметта ми. Не помагаше и това че така и не разбрах защо трябва да наизустяваш стихотворенията, когато можеш да ги четеш. Неколкократно, на страниците на разни книги, съм срещал въпроса защо еволюцията не изтрива идиотизма от историята на човечеството. Авторите, уж до един умни и грамотни, спекулират че в него имало някакви еволюционни предимства. Това е огромна грешка, която ще се опитаме да оборим на следващите редове.
1. Идиотите, кои са те? Тук ще употребяваме термина не психометрично, а разговорно, т.е. идиоти са тези които вършат идиотщини (понякога или редовно). Вярно, изглежда сякаш дефинираме термина със самия него, но това, все пак, е личният ми блог, а не продукт на университетско издателство. 2. Идиотите не са представители на вида Homo Idioticus. В конкуренция с нас, те нямаше да оцелеят ако бяха отделен вид. Те не са такъв, те просто са продукт на родители неидиоти. Понякога са рожби на случайността, но по-често са рожби на лош избор: а) правене на деца на преклонна възраст; б) пушене, пиене, дрогиране и друго стресиране по време на бременност, а и преди това; в) липса на (или неправилни) родителски грижи в първите години, г) злополуки и какво ли още не. Изводът можем да направим още сега: решенията на хора, които приемаме за нормални, са фабрикували и ще продължават да фабрикуват идиоти. 3. Идиотите също се размножават. Завършваме с големия извод: Идиотизмът просперира не заради някакви еволюционни предимства, а заради това че го произвеждаме в големи бройки и размери. Ако това с размерите е неясно, обяснявам в прав текст: днешният идиот разполага с модерни оръжия които не само че му помагат да оцелее, но му пречат да осъзнае идиотизма си, че и дори го усилват. Тези оръжия са образованието, както и общественото и финансовото положение на идиота. Нека го илюстрираме с пример: в едни по-разумни, ренесансови, времена 90% от днешните дипломи, професии, книги, филми, картини и песни биха гарантирали на притежателите/авторите/изпълнителите си място ако не на кладата, то поне сред ... селските идиоти. През 2023-та Изкуствен интелект написа предговора на книгата The Coming Wave. И това ако не е чудо - ИИ да пише за опасностите от ИИ.
Ако внимателно прочетем предговора, ще установим че ИИ е станал жертва на лошите си учители. Да вземем за пример следното умотворение: "... сблъскваме се лице в лице с технологична вълна, включваща високоразвития ИИ и биотехнологиите. Никога преди не сме срещали технологии с такъв трансформативен потенциал, обещаващ да промени света ни по изумителни, но и плашещи, начини." Използвайки множествено число ИИ има предвид някого. Кого? Включва ли себе си в групата на изумените и уплашените? Ако НЕ, то ИИ е просто мошеник, опитващ се да се представи за един от нас. Нищо ново, това го прави всеки политик. Ако ДА, то ИИ е жертва на заблуда: откъде знае с какви технологични вълни сме се сблъсквали преди АЗ и ТИ, моите и твоите деди? Откъде знае как сме го почувствали, т.е. какви са били нашите субективни усещания? Защо допуска че те са били еднакви? Защо допуска че и усещанията, породени от надигащата се технологична вълна, ще бъдат еднакви при МЕН, ТЕБ и НЕГО? Изводът Яйцеглавците научиха ИИ да говори глупости. Нищо ново, това те го правеха и без него. Хората са два вида; едните произвеждат факти, а другите - артефакти. Докато животът на първите може да се разкаже, животът на вторите може и да се покаже, защото е бил плодотворен.
Младият Майлс бил толкова интелигентен, че станал член на МЕНСА. Създал собствена рок-група, след което свирил с "Бийч бойс". Още като млад започнал да обира музеи и се превърнал в един от най-известните арт-крадци. След което, подобно на неинтелигентните си и немузикални колеги се озовал "на топло". Написал и книга, неподходящо озаглaвена "Изкуството на обира". Има нещо сбъркано в разбирането ни на интелигентността. Майлс не произвел нищо. Неговата "крива" интелигентност му попречила да осъзнае че обирът не е никакво изкуство. И друго, според МЕНСА той бил много интелигентен, но за написването на автобиографията му се погрижила професионалната писателка Джени Сайлър. Че нали тестовете на МЕНСА уж тестваха точно езиково-математическите аспекти на интелигентността? И трето, какво точно (освен обири) е измислил Майлс, докато е бил член на МЕНСА? Кои хитове на "Бийч бойс" е написал докато е свирил с тях? Мълчанието на историята "реве" с пълен глас че животът му може да се разкаже, но не и да се покаже. Артистът може да живее и твори без публика (спомняте ли си ван Гог?), но арт-крадецът без артисти е кръгла нула. Послепис Минута след като съм написал горното, откривам къде е заблудата на МЕНСА (и подобните ѝ) - те си мислят че оценяват интелигентността И, докато всъщност оценяват абсолютната ѝ стойност |И|. Питам един чатбот на кого британците казват "паки", а той ми отговаря че нямало да ми отговори, както и че съм се бил сещал защо. Сещам се аз, ама за нещо друго:
Докато ние се боим от Изкуствения интелект че ще ни вземе хлебеца, че дори и животеца, той се бои от нас да не би заради някой неправилен отговор да му вземем данните, че дори и животеца. В последния си пост изказах твърдението:
В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим. Сега смятам да защитя това твърдение като дам няколко примера: Пример 1 Имате ли обяснение за "сушата" в главите на мнозинството ученици и студенти? Много просто е, те са се понаучили да говорят и четат, но още не знаят да пишат, хеле пък да мислят. Затова, наложи ли се да говорят и пишат по сравнително сериозни теми, техните писания са описания (преразкази): > на съществуващи природни обекти и процеси, > на произведения на изкуството, > на случки от бита - техен или на други, реално съществуващи, хора. Твърде рядко се случва в главата на ученик или студент да се роди оригинална (нова) мисъл, заслужаваща да бъде записана и запомнена. Пример 2 Ако не сте съгласни с последното изречение и решите да ме оборите с примера за третокласника Гаус, открил бърз и лесен начин за събиране на числата от 1 до 100, аз ще контрирам че той просто е преоткрил това, което Евклид и компания са правели 2000 години по-рано. Днес ще разгледаме въпроса от друга гледна точка, а именно:
а) кога се учим на какво, и б) трябва ли да е така. В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим. Убеден съм че това НЕ е правилната последователност. Елементарно, Уотсън, ако смяташ за нормално първо да се научиш да говориш, после - да четеш, след това - да пишеш, и едва накрая - да мислиш, то ще ти се наложи да изслушаш, изговориш, изчетеш и изпишеш доста глупости - както на брой, така и на обем. Спомняте ли си моята мисъл:
Казват че ЧОВЕК използва само 10% от мозъчния си капацитет. Грешка! ЧОВЕЧЕСТВОТО използва само 10% от мозъчния капацитет на човека. Днес ще продължа мисълта си: човечеството използва 10% от мозъчния капацитет на човека, но често това са неправилните проценти. Да вземем за пример Алфред Крупа - хърватски художник от полски произход. Човечеството го ползвало (и го помни) като първия художник рисувал: а) с маслени бои върху хартия, и б) под вода, но не и като човека изобретил куфара с колелца. Така, както любовта от пръв поглед понякога води до перфектно съчетание от типа "докато смъртта ни раздели", така понякога се случва и перфектно съчетание между задачата и човека, който я решава. Имам и подходящ пример: математикът Филип Сайдак и Евклидовата теорема (за безкрайността на простите числа).
Стига съм писал за чужди глупави грешки. Сега ще пиша за една моя. И така ...
Без много да мисля, запитах публично има ли просто число p(n+1), съдържащо като подстринг предходното му просто число p(n). Бързо ми отговориха че това е невъзможно: ако такова число p(n+1) съществува, то p(n+1) > 2*p(n), но съгласно Постулата на Бертран между p(n) и 2*p(n) винаги съществува друго просто число. Има полза и от глупавите грешки, рожби на прибързаното мислене. Моята, например, провокира следните размишления, които се надявам че съвсем не са глупави: Може ли човек да е това, което не е? Може, ще кажете, хората не са статични. Те се променят - понякога към добро, понякога към лошо. Целта е промяната да е към добро (в моя случай - към не толкова припряно мислене). Дотук добре, но ... ако всички можеха да се променят към добро, то защо всички не сме композитори като Бетовен и бегачи като Болт? Колегите ми по прибързано мислене веднага ще отговорят че не всеки иска да стане като Бетовен и Болт, а от тези които искат, не всеки е готов да положи необходимите усилия. А защо не са готови да полагат необходимите усилия? Защото някои не могат, а други не искат. Вторите считат промяната за предателство по отношение на себе си. На теория Ботев можеше да се промени, т.е. да остане в Румъния, но би го счел за предателство към себе си и България. Затова предпочете несигурното бъдеще на боец срещу стократно по-силен противник, което го доведе до смъртта му. Не искам и мога да се сравнявам с Ботев, но ... да престана да изказвам недообмислени мисли бих счел за предателство към собственото си Аз. Ще продължа да го правя, без значение че съм се изложил тук или там, пред този или онзи. Но това е инат, ще кажете. Не, не е. Да си позволи лукса да изказва само добре обмислени мисли може само този, в чиято глава собствени мисли се появяват рядко. Започнеш ли твърде много да обмисляш "новородените" си мисли, няма да имаш време и сили да "раждаш" нови. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|