а) можеш да го разбираш;
б) можеш да го запомняш и възпроизвеждаш;
в) можеш да го използваш;
г) можеш да го създаваш.
Ще дадем прост пример - интелигентността да разбереш за какво става дума в едно стихотворение не е равнозначна на интелигентността да го запомниш и рецитираш. Правиш ли добре първото, ти си критик. Правиш ли добре второто, ти си актьор.
Вторият пример е свързан с математиката - интелигентността да използваш математиката не е равнозначна на интелигентността да я създаваш. Математиката се използва от почти всеки (макар и в различна степен), но се създава от математиците. С възпроизвеждането и използването ситуацията е същата - мой приятел ми е разправял как в университета е доказвал теоремите без проблем, но не можел да ги използва, т.е. да решава задачите. Сега е първокласен инженер, решаващ инженерни задачи.
Интересен е и моят случай - на човек създаващ нови (макар и дребни) математически знания, със силно намалена възможност да разбира и използва чуждите и напълно липсваща възможност да ги възпроизвежда. Да си призная, никога не ми се е удавало да възпроизведа дори едно просто стихотворение, толкова къса е паметта ми. Не помагаше и това че така и не разбрах защо трябва да наизустяваш стихотворенията, когато можеш да ги четеш.