Кире, мамин, без задкулисие няма театър и политика, запиши си го някъде!
На изпроводяк, бившият премиер обещал че ще продължи битката и един ден ще имаме България без задкулисие. От толкова време е в политиката и не е разбрал (или се прави на неразбрал) че политическият театър прилича на обикновения. Публиката оценява (с ръкопляскане или освиркване) играта на актьорите, но изборът на актьори се осъществява предварително (във времето) и задкулисно (в пространството) и там публиката няма власт. Подобна е ситуацията с депутатите и президентите: уж ги избираме ние, но други решават предварително кои да са в групата на кандидат-избраниците.
Кире, мамин, без задкулисие няма театър и политика, запиши си го някъде!
0 Comments
Във войната, казват едни, побеждава по-силният. Не е така, казват други, във войната побеждава правият. Ако не знаем какво точно означава "побеждава", казвам аз, няма как да знаем кой е победителят.
След Втората световна война, купонната система в победена Германия трае до 18.01.1950 г., а в победилата Великобритания - до 04.07.1954 г. Излиза че за победените войната е свършила 4.5 години по-рано, a победителите са продължили да воюват ... с глада. Казано другояче: политическите и икономическите победители във войната могат да са различни. Защо се дават луди пари за полиция, отбрана и наука? Елементарно, Уотсън, единственият начин да държиш хората с мускулите и акъла встрани от политиката е да им купуваш скъпи играчки и да им плащаш, за да си играят с тях.
Колко често се сблъскваме с израза "суверенна държава". А знаем ли какво значи "суверен"? Уж, да; суверен е този, който упражнява върховната власт. В Обединеното кралство това е кралицата. Според някои фантазьори, в Република България това е народът. Да, ама не; да имаш властта отвреме-навреме да избираш кой да те управлява е много далеч от дефиницията за върховна власт. Вземете за пример английската кралица; тя никога не е избирала кой да я управлява.
Сещате ли се за фантастичното (и автореферентно) "В името на народа", с което започва всяка присъда? Кое е името на народа? Кой го е кръстил и къде са писмените доказателства (кръщелни свидетелства, паспорти и шофьорски книжки)? Съвсем различно (и граматично) би звучало едно начало от сорта на "В името на Симеон, царя на българите". Хрумна ми една елементарна мисъл, която за съжаление не съм чул (или прочел) да е хрумнала на някой друг:
Как става така че хората са свободни да избират кой ще управлява държавите, но не са свободни да избират дали да се ваксинират или не? Кое е по-опасно: а) да остана неваксиниран или б) да избера опасен идиот да управлява държавата? Вярно е че една епидемия може сериозно да намали населението на (да речем) Германия, но може ли тя да превърне страната в това, в което я превърна демократично избраният Хитлер? От 2025 г. новите коли продавани в Европа трябвало да са с вградена система, предотвратяваща запалването на двигателя, ако в дъха на шофьора алкохолът е повече от разрешеното. Затова ми хрумна идея за противоепидемична смарт-маска, която освен вируси ще задържа и алкохолните изпарения.
В страни като Германия, Италия, Словения, Хърватска, Литва, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния парламентите са "заковали" разрешеното пределно съдържание на алкохол в кръвта на 0%, въпреки това че:
1. някои храни съдържат алкохол; 2. някои бактерии в стомаха произвеждат алкохол. Казано накратко, законотворците на посочените страни са направили шофирането незаконно. Добре че това не е широко известно, че иначе нямаше да останат катаджии в България. Поговорката гласеше че старият кадия седял криво, но съдел право. Днешните кадии са други: седят право, но съдят криво.
Да вземем за пример авторското право. Кое му е авторското, ако за всяка продадена 15-доларова книга авторът получава долар? Това питаше някакъв филмов герой издателите си, а те му отговаряха че това не било предмет на преговори, така работела системата. Да вземем друг пример - този път с патенти. Апелативният съд (висшият съд на Англия и Уелс) решил (виж т. 68) че изразът между 1% и 25% трябва да се чете така: в интервала [0.5%, 25.5%). И на това ако му казват законност! Дания е скандинавска страна и жегите там са нещо необичайно. На хладно, датските глави работят добре, да не кажем "по-добре от другите":
> Оле Кристиансен измисли Лего-то, > Йенс Расмусен измисли предшественика на Гугъл Мапс, a > Ейгил Нилсен измисли съвременната футболна топка. Жегите побъркват датчаните сякаш повече от всички останали. Всеки момент се очаква парламентът им да превърне секса без изрично двустранно съгласие в изнасилване. Международен научен екип, включващ експерти като Стаменко Стойков, Спирос Тапирос и Сепуки Мураками, е проучил датското законодателство и е открил една основна слабост на законопроекта: Как така датчаните могат да плащат най-високите данъци в Европа без изрично да дават съгласието си, но няма да могат да правят секс без изрично да се съгласят? Мнозина си мислят че социалните проблеми имат технологични решения. Да, ама не! Не можеш да пребориш корупцията с дронове над дворците на корумпираните и корумпиращите. Нито можеш да премахнеш бедността с добавяне на нули към банкнотите.
С технологичните проблеми ситуацията е различна. На технологичния проблем можеш да намериш социално решение. Немците намериха социално решение на технологичния проблем със съхраняването на отпадъците от АЕЦ: мислиха, мислиха и установиха че могат да забранят производството им, забранявайки АЕЦ. Американската империя успешно "продава" самосбъдващи се пророчества, с цел да оправдае политиките си. Тя разширява НАТО на изток, отчасти с цел да продава оръжия на страните от бившия съветски блок, с пълното съзнание че това ще застраши Русия и ще предизвика враждебна руска реакция. Която ще бъде използвана като оправдание за допълнителна експанзия. ... А след това ще инвестираме в разработване на нова генерация самолети и ракети, защото трябва да имаме военно превъзходство над всички останали.
Чалмърс Джонсън, "Ответен удар", 2004 "Фундаментална характеристика на противоречивата италианска правна система е това че, при цялата ѝ благосклонност, тя може да бъде ужасяващо жестока. А в основата на жестокостта ѝ е бавното прилагане на правосъдието. Съдиите в Италия не просто раздават справедливост, те също управляват съдебната машина - дейност за която нямат нужната подготовка." Това пише в бестселъра си "Италианците" живелият 15 години в Италия журналист Джон Хуупър.
Звучи ли ви познато? Същото може да се каже за българската машина на здравеопазването. Докато министрите му, а и шефовете на болниците, са предимно лекари, то няма да се оправи, бъдете сигурни. Елементарно е, те са квалифицирани като лекари и неквалифицирани като ръководители. Лекарите са особено неквалифицирани в ролята на рушители на статуквото. Кой от нас би очаквал, да не кажем изисквал, от тях да се изявяват в подобна роля? Послепис Точно написах горното, и прочетох следната новина: Медицинският "мениджмънт" на сума ти БГ болници не може да осигури на болните дори неразвалена храна. Трудно е да минеш за параноик при толкова маниаци по петите ти.
Нинус Несторович "Ако отвреме-навреме не се случваха извънредни положения, управляващите биха се изкушавали да ги провокират", пишат Робърт Хигс и Шарлът Туайт в "Извънредно положение и ерозия на частните имуществени права" от 01.01.1987 г." Така започва мой текст отпреди 3 месеца. Посочените автори са американски икономисти и икономически историци, но "мелодията" на написаното от тях звучи интернационално. Ето какво е написал 22 години след тях европейски професор от африкански произход (математик и електронен инженер по професия) за провокациите на управляващите: "Ако групи за насилие срещу режима не съществуваха, то тайните служби биха симулирали дейността им". В контекста на днешния ден, бихме могли да продължим в същия дух: Ако глобални епидемии не съществуваха, то злите сили щяха да ги предизвикат. "Ако отвреме-навреме не се случваха извънредни положения, управляващите биха се изкушавали да ги провокират" пишат Робърт Хигс и Шарлът Туайт в "Извънредно положение и ерозия на частните имуществени права" от 01.01.1987 г. Хигс и Туайт са учени и добре ги знаят тези неща. Управляващите ги знаят още по-добре. Особено когато са с пагони.
Има и друго. "До 1976 г.", пишат професорите, "извънредните положения въведени от Рузвелт и Труман през 1933, съотв. 1950, година не са били отменени." Представяте ли си колко е лесно да се въвеждат извънредни положения, щом президентите не си правят труда да се информират дали страната им случайно не е в такова, а просто решават да въведат следващото? И трето. Курт Гьодел станал световно известен с това че, при четене на конституцията на САЩ през 1947 г., открил че тя допуска законно преминаване към диктатура. В последната си книга Насим Талеб спекулира какво е открил Гьодел. Блажени са политиците, защото в лицето на Рузвелт те са открили как да си присвоят властта 16 години преди гения Гьодел и 86 години преди гения Талеб. Елементарно, Уотсън, това става с въвеждането на извънредно положение. Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, способни да обменят информация. Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че да вярваш в това е опасна наивност. "Световната доминация на английския не е продукт на няколко големи решения на Вашингтон и Лондон, а на милиарди малки решения взети по целия свят. ... В края на краищата, английският не беше наложен от горе надолу, а от долу нагоре", пише американският историк Daniel Immerwahr в How to Hide an Empire. Не съм съгласен и ще се аргументирам. Как се взема и налага решение за пускане на атомна бомба? Елементарно, Уотсън, от горе надолу. Как се пуска самата бомба? Елементарно, Уотсън, от горе надолу. Тук е ключът на загадката! Това че американците пуснаха бомбите в Япония без съмнение доведе дотам че Япония капитулира бързо, плановете на съветската армия за нападение над страната не се реализираха, и като резултат - дотам че в Япония се заговори и на английски (но не и на руски). Множеството индивидуални решения на японците бяха провокирани от едно-едничко решение на американския президент. Нарисувано с мастило за първи клас: от горе | V надолу Послепис 29.10.2022 На друго място в книгата си Daniel Immerwahr е на друго мнение, и то подкрепя моето: Разбира се, Япония не беше територия на САЩ като Филипините. Но въпреки това Макартър я управляваше така, сякаш беше. Японското знаме беше забранено и на негово място се издигна американското. ... Писателите се заблуждават че книгите им могат да променят света. Не, не могат. Джоан Роулинг не само не може да промени света, тя не може да накара французите да наричат героя ѝ Хари Потър. Вместо това те му казват АрИ ПотЕ. В други страни превеждат имената на героите ѝ дословно. Ако българите го правеха (слава Богу, не го правят), то сигурно щяха да прекръстят младежа на Захари Грънчаров.
И политиците смятат че могат да променят света. Смятат че проблемите на Земята и хората могат да бъдат решавани с писания (закони). Искаш да увеличиш раждаемостта, драсваш няколко нови реда в закона за подоходното облагане и, хоп, намаленият данък за младите семейства автоматично води до увеличаване на новородените. Да, ама не! Младите семейства искат детски градини, а не по-ниски данъци. Мнозина смятат че четвъртата власт, това са журналистите. Сякаш не знаят какво значи власт. Сякаш не са чували в приказките, и виждали в действителността, как винаги някой държи хляба и ножа.
Четвъртата власт, подобно на всяка друга власт, има три класически проявления: 1. Забранително (кой държи ножа) Собствениците имат властта да забранят на журналистите да публикуват разследванията си. Властта е в способността да забраняваш. Ако не бяха забраните, т.е. законите, наредбите, арестите, следствията, обвиненията и присъдите, щяхме ли да имаме първите три власти? Твърдо НЕ, защото те нямаше да има на какво да се крепят. 2. Анонимизиращо (кой държи червения молив и гумата за триене) Забелязали ли сте колко журналистически статии са подписани не с името на журналист, а с името на вестник? И това ако не е проява на власт - да отнемеш правото на автора да се подпише под творбата си! Нима същото не се случва и в другите власти? Казват че законопроектът е дело на депутата Х, без значение че е бил подготвен от служители на някое министерство или изследователи на някой мозъчен тръст. 3. Икономическо (кой държи хляба) Откъде печелят парите си един вестник и една телевизия? Ааа, вярно, от рекламата. Не от писането на уводни статии, не от новини и прогнози за времето. Е, журналистите с реклама не се занимават, за това се грижат други. Търсете кой на кого плаща и ще разберете кой държи хляба! Накратко Журналистите пишат с много думи каквото им е казано с две-три думи, защото тези които им нареждат, подобно на всеки друг властник, предпочитат краткото казване пред дългото писане. Това е четвъртата власт, властта на собствениците на медии и рекламодателите. Да кръстят нещо на теб по политически причини не е голямо признание: политиката се върти като лопатата на фурнаджията, а резултатите ѝ често са с трайността на хляба му. Колко българи си спомнят че Перник е носил името на "вожда и учителя" Димитров?
От една страна, имената дадени по политически причини са малотрайни. От друга - нечестни. Понякога, обаче, се случва нечестното да е трайно. Щеше ли да се съгласи Климент Охридски азбуката създадена от него да носи името на учителя му - кирилица? Едва ли. Светият му учител също нямаше да се съгласи: никой светец не е станал светец с присвояване на чужди заслуги Това се случило в Денвър, Колорадо, през 2006 г. По това време кмет на града бил Джон Хикънлуупър, човек направил парите си с продажба на алкохол на населението. Същият смятал обаче, че марихуаната не трябва да се продава на населението. Мейсън Твърт бил на друго мение, той вярвал че марихуаната е по-безопасна от алкохола. Затова публично предизвикал кмета на дуел: за всяка глътка бира на кмета, Мейсън обещавал да си дръпва марихуана, и така докато единият умре. След като бил уведомен за дуела, Хикънлуупър изведнъж "открил" че има спешна работа извън града и не може да участва.
По-късно, щатът Колорадо разрешил употребата на марихуана от 1 януари 2014 г. и вече е спечелил над 1,000,000,000 долара от "марихуанени" данъци и такси. Какво спечели населението е също ясно: малки дози допълнителна радост и свобода. Джон Хикънлуупър също спечели: той стана губернатор на щата с два последователни мандата, а сега се кандидатира за президент на САЩ за изборите през 2020. Не знам дали колорадците са забелязали парадоксалното си поведение: гласували са ЗА политик, при условие че са били СРЕЩУ политиките му. Ще ми се да вярвам че българите в това положение щяха да изберат за губернатор Мейсън Твърт. Защо не използваме политиците като храната - само по веднъж? В противен случай нямаме право да се оплакваме че ни миришат на ...
Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак е мръсна, но мераклии да я ползват продължава да има.
Когато някой ни казва нещо, ние гледаме да си спестим усилията да помислим защо ни казва точно сега точно това точно така, а не някой друг път нещо друго по друг начин. Колко показателна е историята на Салвадор Алиенде!
На толкова много места можем да прочетем как генерал Пиночет свалил с преврат демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, че оставаме с впечатление че Алиенде е бил свален защото е бил демократично избран. Да, ама никой не сваля правителства и президенти защото са демократично избрани. Винаги има други причини. В случая с Алиенде причината била че той се захванал да прави неща за които не бил избран: колективизации; национализации; игри с лоши другарчета от сорта на Чилийската комунистическа партия и Съветския съюз. В резултат на което влязъл в конфликт със законодателната и съдебната власт, както и с коалиционните си партньори, без които не би бил избран. Както и с хора от собствената си партия. Както и с военните. В продължение на месеци, кой ли не предупреждавал Алиенде че управлението му е недемократично, замества законодателството с декрети и е неконституционно. Но той не им вярвал, защото считал че е е получил от народа пожизнена индулгенция за делата си, нали бил избран демократично. Алиенде бил в политиката близо 40 години: депутат, сенатор, министър. Всеки път демократично избиран, но никога свалян със сила. Чили е имало президенти и преди него. Предшественикът на Алиенде - Монталва - също бил избран демократично и демократично отстъпил мястото си на демократично избрания Алиенде, но го критукувал заради управлението му. И колко интересно ... точно по времето на президента Алиенде, Монталва бил демократично избран за сенатор и председател на Сената (вторият по важност пост в Чили). Колко демократично от страна на Алиенде - да "разреши" това да се случи по време на неговото "собствено" управление! Но и колко недалновидно - да не види какво е искал да му каже демократичният избирател точно сега точно по този начин: че мението на избирателя може да се промени, точно така както може да се промени мнението на всеки човек; че индулгенции во-веки-веков-амин може да има в християнството, но не и в политиката. Това Алиенде разбрал чак когато президентският дворец бил обкръжен и пушките запукали, но вече било късно, твърде късно. В България, преди избори на определени категории от населението дават по 2 кебапчета и така ги мотивират да гласуват за някого. В това няма нищо оригинално, предизборните подкупи са измислени отдавна. В люлката на демокрацията, бащата на демокрацията Джордж Вашингтон е записал в документите си че през юли 1758 година е мотивирал 391 от избирателите си с 605 литра твърд алкохол (по кило и половина на човек). Това се казва мотивиране!
Критикуват унгарския премиер Орбан задето ходел на мачове в чужбина със самолета на олигарх. Намирисвало им на корупция. Ако беше ходил с държавен самолет щеше да им намирисва на разточителство. А какво очакват от Орбан, да спре да ходи на мачове ли?
"Най-добрият аргумент срещу демокрацията е 5-минутният разговор с обикновен избирател", казвал Чърчил. Преведено в контекста на нашия разказ: "Абе, дебили, като все си избирате за лидери любители на футбола*, какво чудно има че те са все по стадионите?" __________________________________________________________ * скромна футболна галерия: Орбан, Борисов, Путин, Макрон Преди 30-ина години се появи филмът Робокоп, където учени сглобиха робот-полицай и го пуснаха да налага закона по улиците. Робокоп обикаляше улиците с полицейска кола и намираше нарушители. И след това безмилостно ги наказваше. Няколко десетилетия след Робокоп се появи идеята за Рободжъдж - съдия-робот, който за разлика от хората ще може да правораздава без да бъде разсейван от глад, жажда и преумора, и ще може да се оправя с хилядите томове закони, наредби и криминални процедури (снемане на отпечатъци, ДНК-анализи и какво ли още не). Човечеството най-накрая ще заживее в Рая, защото законът ще се прилага за всички 24/7.
Блажени са вярващите, защото си мислят че тяхно е царството на бъдещето. Какво да очакваме от Робокоп сложен в патрулка? Да пише повече глоби за неправилно паркиране и пресичане? Да арестува повишаващите глас и тези с нецензурния речник, защото статистическите му алгоритми знаят че те са в пъти по-склонни към насилие? Да пише повече глоби за хвърлени фасове? Това са уличните престъпления, и зает с тях Робокоп няма да има време и сили да търси престъпниците, внесли фасовете без да платят митата (или произвели фасовете в местен нелегален цех за да спестят акцизите). А какво ще прави Рободжъдж? Как какво, няма да седи без работа. Ще осъжда хванатите от Робокоп нарушители, които превишават с много скоростта. Както и много гласовитите любители на нецензурности. Както и тези хващани да хвърлят фасовете си на земята периодично. Тези с неплатените мита и акцизи няма да ги осъжда, защото тях няма да има кой да ги хваща (виж по-горе). А какво ще стане с обществото? Как какво, то ще стане по-бавно, по-чисто, по-тихо и по-цензурно, но няма да е по-справедливо, защото ще го отнасят само дребните рибки. И няма да е по-умно устроено от сегашното защото ... елементарно е, Уотсън, вместо да намалиш и опростиш безкрайно обемните, сложни и противоречиви закони и процедури в които нито гражданин, нито полицай*, нито съдия** може да се ориентира без да се оплете, ти ще ги усложниш използвайки нечовешки полицаи и съдии. Които ще са точно толкова неразбираеми и омразни за обикновените граждани, колкото са неразбираеми и омразни хилядите нечовешки закони и наредби. _________________________________________ * затова стана популярен изразът че когато полицаят хване, съдията пуска - защото в общия случай полицаят не познава тънкостите на закона ** затова на едни български съдии им се наложи да питат Съда на ЕС какво е Интернет (че за нас - гражданите - Интернет е едно, но за тях - съдиите - законът може да казва нещо съвсем друго) |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
March 2024
|