нЕкои съображения относно позицията на БАН:
1. Хърватия не е имала общи граници, и съответно исторически търкания с Македония. Хърватите не са депортирали нито един македонски евреин. Това го направиха "сънародниците" им - българите. Поради тази причина, хърватите могат да си позволят да имат научно (т.е. политически неутрално) отношение към македонския език. Затова в университета на Загреб македонският и българският се преподават като отделни дисциплини. Затова македонският академик Васил Тоциновски е бил 6 години професор по "Македонски език и литература" в университета на Риека. Значи ли това че хърватските академии и академици са по-малко академични от нашите? Много се съмнявам: хърватската наука има двама нобелисти, българската - нито един.
2. Чудя се на акъла на феодалните старци и по причини, нямащи нищо общо с македонците: има много заслужили българи, които са чуждестранни членове на чужди академии, някои от които по-престижни от нашата. Защо всички те не са местни членове на БАН? Не ги ли канят? Или ги канят, но тези българи не са свикнали да работят по политически поръчки и се отказват?
P.S.
04.06.2020
Добре се подигра с банските старци най-известната (жива) българска историчка - Мария Тодорова. С такова отношение тя няма скоро да стане член на БАН. Не че това я вълнува особено.