Днешните комунисти се наричат другояче, но са си останали комунисти: било по произход, било по душа. Те измислиха девиза "Езикът - икономичен". Когато се появи нещо ново, те вместо да измислят дума за него, вземат името на нещо старо, т.е. извършват същата операция, която бащите и дедите им извършваха с преходното червено знаме. Без да се сещат че вземайки името на старото нещо, те го обезличават и принизяват.
В последно време слушам музика от Мали. Харесва ми и взех да чета за изпълнителите. Биографите - чиста проба комунисти. Али Фарка Туре бил малийският Джими Хендрикс. След като Али се премести в един по-добър свят, разбирачите му взеха преходното име на малийски Джими Хендрикс и го дадоха на сина му - Вьо Фарка Туре. Тези дни научих че у нас щял да идва Басеку Куяте, който според нашенските "аналитици" бил Джими Хендрикс на нгони-то. Срамота, всяка следваща злоупотреба с името на Джими го принизява още повече!
Не става дума само за музика. Да вземем за пример името на Нобел. Той никога не е оставял пари за награда по икономика, но Шведската централна банка си присвои името му и започна да връчва награда в негова памет, която масите наричат нобелова. Днешните комунисти са нарекли и награда за храна с името нобелова, нищо че Нобел не си е помислял за такава. Срамота, малко ли ви беше да принизите Джими, че да се опитвате и с Алфред?
Накрая, започвам да се срамувам и аз - защото наричам комунисти хора, които всъщност са продължители на по-древна традиция: когато речникът ти е беден, да употребяваш един знак за няколко референта.
P.S.
Два дни по късно се сещам отново за бедния речник и производното желание да кръщаваш различни неща с едно име. Боксьорът Джордж Форман кръстил и петимата си сина с името Джордж Едуард Форман. Дали не е защото на ринга са го удряли прекалено силно по главата?