Цар Ивайло не могъл да предвиди че ще завърши живота си посечен от меч, и то не на бойното поле, а на гощавка в двора на приятел, при когото е отишъл за помощ. Но не е ли усещал че няма как щастието да се усмихне на жаба, която не си знае гьола? Не, не е; вярвал е че е божи инструмент за освобождаване на българската земя.
Наполеон не е могъл да предвиди че ще завърши живота си лишен от всичките си имущества и достойнства, вкл. и мъжкото. Но не е ли усещал какво е да се изправиш срещу целия свят? Не, не е; мислел е че е водач на светлите сили на Бъдещето в борбата им с тъмните сили на Миналото.
Сами сме и няма на кого да разчитаме. И все пак, можем да победим в някои битки. Например, в битката със заблудата че сме носители на Правдата и Модерното. Както и в битката за защита на достойнството си. Ако излезем победители в тези две битки ще се окаже че сме по-силни от Наполеон, с всичките му дивизии.