Коментарът ми е кратък:
С това, от което психолозите се срамуват, писателите се гордеят. Това, което на един писател се струва успешна метафора (национална глупост), за един психолог е когнитивен уклон (и по специално - антропоморфизация).
Да добавим и това:
Данаилов критикува антропоморфизацията правена от другите (Дядо Иван) със своя собствена (национална глупост). Или го е направил несъзнателно, или като римски цезар е мислел че това което не е позволено на вола е позволено на бога.