> "Кога?",
> "Къде отиваш?"
и дори откровени тъпотии като:
> "Разбираш ли че повече няма да получиш шанса да работиш за нас?"
Като изключим едно-две напускания, в останалите случаи ставаше дума за Големия шеф, т.е. за шефа на фирмата (в някои случаи с милиони капитал и стотици персонал). За да станеш Голям шеф определено се иска да не си тъп. Защо, тогава, трябва да задаваш тъпи въпроси?
Как защо? Такива са правилата на играта; ако зададеш умен въпрос, току-виж получиш честен отговор. Например, на въпроса "Мога ли да направя нещо за да те откажа?" току-виж си получил отговора "Да, шефе, можеш да си намериш работа другаде!"
Когато въпросът е тъп, можеш да се отървеш с тъп или неверен отговор и това се счита в реда на нещата. Например, на въпроса "Разбираш ли че повече няма да получиш шанса да работиш за нас?" можеш да отговориш така: "Това щеше да ми е голям проблем, шефе, но аз съм решил да се реализирам в коренно различен бизнес", въпреки че отиваш да работиш за конкуренцията.
Стоил може да обобщи наблюденията си с няколко думи:
Тъпаци са не тези, които задават тъпи въпроси или дават тъпи отговори, защото те вероятно имат причини да го правят. Тъпаци са тези, които говорят и правят тъпотии от сърце, т.е. безпричинно. Например: а) когато не им трябва да питат, или б) когато не е необходимо да отговарят.