- Освен умът, тук и емоциите не вършат работа. Русия може да бъде разбрана лесно, но на доста по-ниско ниво - нивото на сетивата. Никакъв Рахманинов или Достоевски не може да те осветли относно миризмата ѝ, в буквалния смисъл на думата. Заради нея, казват че и слепец ще разпознае кога влиза в Русия.
А Левитан направо заблуждава. Гледайки "Над вечньiм покоем" изпитваме такъв покой, че не се сещаме какво липсва на картината (картата), но го има в територията. Познахте, имам предвид облаците от комари. Какъв вечен покой, след като жуженето и ухапванията им те довеждат по полуда? Никой, дори Достоевски и Рахманинов не може да предаде това чувство посредством немощните инструменти на изкуството си.