а) хората, чиито любими песни са "щастливи" ги слушат средно по 175 пъти, а
б) хората, чиито любими песни са "горчиво-сладки" ги слушат средно по 800 пъти.
Подобни неща ми звучат евтино, като китайски ресторант с изобилни сладко-кисели ястия. Да не говорим че да наричаш музиката "щастлива" значи да изпадаш в "дълбока" антропоморфизация. Има музика които те прави щастлив или нещастен, но това са твои състояния, не нейни.
Признавам че и аз определях (понякога) музиката антропоморфично: някои песни ми се струваха енергични, а други - меланхолични. Вместо да я изживявам "вкусно", усещах музиката цветно. Е, с възрастта и опита разбрах че има по-подходящи начини за възприемане, например:
а) музиката е близка или далечна (чужда за теб);
б) музиката има скелет и тяло (добри идеи, аранжимент, изпълнение) или е празна като риба балон;
в) музиката е балансирана или претоварена (от ефекти, инструменти, вокали и т.н.)
г) музиката е интересна или безинтересна;
д) музиката е за народа или за "разбирачите", а понякога - за всички; пример за третото е музиката на Пинк Флойд или музиката от самостоятелните албуми на Дерек Тракс;
е) музиката е създадена като основно ястие (от музикант) или като сос към основно ястие (от поет, като акомпанимент); пример за първото е бийтълсовата "Йестърдей" (с първоначално заглавие "Бъркани яйца"), а за второто - музиката на Ленард Коен.
И като стана дума за ястия ... стига съм философствал, че ще взема да пресоля манджата ...