В първите години на 21-ви век компанията "Колгейт-Палмолив" имала проблем при вкарването на пастата за зъби в тубичките. Невъзможно, ще кажете, нали в компанията работят повече хора с докторати, отколкото има в среден американски университет! Да, ама не; компанията прехвърлила проблема на плещите на "Иносентив" - фирма за решаване на чужди проблеми. От "Иносентив" решавали, а и сега решават, проблемите така: дават ги за решаване на мрежата си от "роби". Решат ли "робите" проблема, получават дребен процент от наградата и 15 минути слава. В същото време, големите пари остават за "Иносентив", а милионите ги прибират ... "Колгейт-Палмолив" и подобните им, естествено.
Безработният канадски инженер Ед Мелкарек намерил позитивно решение: да заземи тубата и наелектризира пастата. Получил 25000 долара, потупване по рамото и 15-минутна слава: една снимка и 5 (от общо 16) параграфа в статийка от канадско списание. Ако се чудите защо не сте чували за Ед, спрете - 15-те минути изтекоха преди славата му да стигне до вас.
Само да не си помислите че историята завърши по американски - с win-win! Не, не завърши! "Колгейт-Палмолив" продължиха да си прибират милионите, хората с докторатите запазиха работните си места, а Ед ... си остана безработен. Win-win, my ass!