По-големият проблем (Проблем 2) е че доста българи не говорят български добре и че го считат за нормално. Пример от вчера: край един банкомат ме спира симпатична жена от едно не толкова симпатично малцинство. Любезно ме моли да й прочета бележката, която банкоматът е отпечатал току-що. Говори български толкова зле че не ми казва какво точно иска, а ме моли да й прочета бележката. Разбирам я и ѝ прочитам не бележката, а притеснителното с размера си, и особено със знака си, крайно салдо по сметката. "Аха, значи не са ми превеДЕли заплатата", казва ми жената.
Най-големият проблем (Проблем 3) е когато не говориш добре, но си мислиш че го правиш. За доста българи, достатъчно грамотни за да кажат на английски "The book is ON the table. This is a book BY Tolstoy. This is a book OF Gosho's", е напълно нормално да кажат "Книгата е НА масата. Книгата е НА Толстой. Книгата е НА Гошо." Мислят си че са казали нещо правилно, и затова всеки ги е разбрал, и то по един и същи начин. Аз също ги разбирам, но по друг начин: върху масата им ще ти е много трудно да откриеш книга, хеле пък от Толстой.