"По-добре да имаш професия, която гарантира сигурна работа и добра заплата, отколкото да си безработен с диплома за висше образование", казва образователната министърка Кунева. Пълни глупости! Коя професия гарантира сигурна работа и добра заплата? В различни периоди от живота си г-жа Кунева е била журналистка, сценаристка, писателка, юристка, евро-администраторка и корпоративна ръководителка. Явно сред тези професии е нямало такива, гарантиращи сигурна работа и добри доходи, та затова г-жа Кунева в момента е политик.
0 Comments
През 2004 г. фалира българската банка МБТР. Собствениците и ръководството се жалвали от държавата пред Европейския съд за правата на човека и сега, 12 години по-късно, ЕСПЧ издава следното решение: за прокурорски и съдебен произвол, наказва България да плати разноските по делото.
Само дето не разбрах какво става с нарушените права на човека. Потърпевшите не са завели дело за да си върнат разноските по него, а за да получат правосъдие. Какво е това правосъдие: има нарушители, а няма наказани? Не е ли това съдебен произвол? Хипотезата на Sapir-Whorf, позната на лингвистите и когнитивните учени, може да бъде сведена до едно изречение: „Езикът на човека определя неговата мисъл, а оттам и неговата действителност“. И така, днес ще разсъждаваме за това как различните разбирания за концепциите "наше", "лично" и "частно" формират различни действителности.
Седнали сме вчера на маса с приятели, а те се вълнуват от планираната "национализация" на втория стълб на пенсионното осигуряване, т.е. от "национализацията" на "нашите" "лични" и "частни" пенсии. Опитах се да им обясня защо да се говори за национализация е неправилно, но се съмнявам че са ме разбрали. Може да се национализира частна собственост, но пенсионните „партиди“ във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са много далече от частната собственост (и поради тази причина е неправилно да ги наричаме "наши" и "лични", независимо че сме правили вноските лично). Всъщност, какво е собствеността? Правната теория дава добър отговор на въпроса. Собствеността е съвкупност от 3 групи права: право на владение, право на ползване и право на разпореждане. Повечето хора си представят собствеността адитивно, т.е. С=В+П+Р. Дори и когато правото за ползване и правото за разпореждане са със стойност нула (или близка до нулата), те си мислят че правото на владение е с достатъчно голяма стойност за да им гарантира собственост. Аз виждам правото на собственост мултипликативно, т.е. С=В*П*Р. След като не мога да ползвам както вложените суми, така и дохода от тях, при желание от моя страна, вкл. и за други цели (напр. за здраве или образование), стойността на правото на ползване е нулева. Тъй като ми е забранено да прехвърлям партидата си на други лица при каквито и да било условия, стойността на правото ми на разпореждане е също нулева. С две думи, когато в едно произведение два от трите множителя са нулеви, то и самото произведение е нулево. Независимо от това че партидата е свързана с моето име и ЕГН. Всъщност, мои ли са името и ЕГН-то ми след като само ги ползвам временно, без да ги владея и без да мога да се разпореждам с тях? Като се позамислим, държавата е тази, която беше собственик на "нашето" пенсионно осигуряване и като такъв тя даде част от него за временно ползване на разни частни пенсионно-осигурителни дружества. А те се възползваха добре: просторни офиси, добри заплати, лимузини за шефовете, добри дивиденти за акционерите. И по една студена вода за нас, осигурените. Сега държавата си иска кранчето обратно, за да налива тя студената вода. А някои от нас се вълнуват, сякаш има значение кой ще ни продава студена вода на раздути цени, след като по закон сме длъжни да си я купуваме. Така стигнахме до хамлетовия въпрос на истинското лично и частно пенсионно осигуряване. Той не е "От кого да си купя осигуряване за пенсия: от държавата или от частника?" Той е "Лично и частно дело ли е пенсионното осигуряване или не? Мога ли лично и частно да реша да се осигурявам ли за пенсия или не? А ако реша да се осигурявам, ще мога ли лично да поставям различни условия и да избирам различни* доставчици на тази услуга?" ______________________________________________________________ * специализирани в пенсионното осигуряване (каквито са пенсионно-осигурителните дружества) или неспециализирани (каквито са държавата, застрахователите, банките и прочие) Приказките на политици, магистрати и професори по право са пълни с изрази от сорта на "върховенство на закона", "презумпция за невинност" и прочие. Празни приказки, без никаква връзка с действителността.
Да вземем за пример "презумпцията за невинност". По темата се пишат книги, но затворите за пълни с хора, очакващи присъди. Не съм чул за публични дискусии дали това е смислено и конституционно. А уж разполагаме с концепцията за "отвореното общество", в което няма теми табу и всичко е отворено за обсъждане. Има и една огромна фондация със същото име, която от далечните САЩ протяга ръка за да пръсне семената на демокрацията и отвореното общество в "недемократичния" и "затворен" свят. За съжаление, Сорос и сие* са забравили да погледнат в собствения си двор. С население, представляващо 4.5% от световното, САЩ са страната, в която се намират 16.7% от затворените, но невинни по презумпция хора очакващи присъда**. _______________________________ * гледам че президентът на фондацията даже е експерт по реформа на криминалното правосъдие, срам и позор! ** изчислих го по данни от Sull and Eisenhardt, Simple Rules Казват че у нас имало Върховенство на закона, но си мълчат защо толкова често се променят законите. Кое му е върховното на Закона, ако прилича на бедняшки панталон: винаги демодиран и постоянно ремонтиран? Вземете за пример Закона за ДДС - още не е навършил 10 години, а вече е ремонтиран 37 пъти. Защо е така? Заради хората, които правят законите.
Никой гражданин или бизнес нямаше да търпи имот, който да иска ремонт 4 пъти годишно, ами щеше да го разруши и да си построи нов. Да, ама обикновените граждани не правят законите, тях ги правят "величества" от сорта на Премиера и Кметицата. Затова качеството на законите е като качеството на магистралите и тротоарите - едвам направени и вече плачат за ремонт. P.S. 18.04.2016 Станал съм като адаша Вазов - държа си пръста на пулса на държавата. Напиша нещо и след седмица пресата започва да мисли по темата. Българинът е активен гражданин. Когато някой "злодей" иска да разруши ненужни тютюневи складове, българинът прави "жива верига". Но когато някой изхарчва 7 милиона лева за да направи спортна зала за хиляда души в селище с население 7 хиляди души, "живите вериги" ги няма никакви.
Със 7 милиона могат да се направят поне 7 детски градини. Обаче българинът не прави "живи вериги" около непостроените детски градини, защото не знае къде са непостроени. Вместо това, прави "живи вериги" около старите детски градини, когато трябва да запише децата си в тях. За варварина, изравняването е заместителят на реда. Николас Гомес Давила
Свободата, братството и равенството (СБР) са хубави неща, но както казват икономистите "при равни други условия". Да, ама другите условия не са никога равни. Също както и хората. Родината на СБР - Франция - има много кавалери и милионери, но малко кавалери са милионери като Жерар Депардьо*. Същият заряза СБР, върна френския си паспорт и стана руски гражданин. Вината не е в руската пропагандна машина, а във френската данъчна. Мик Джагър, и той милионер и кавалер**, също напусна родината си по данъчни съображения. Както и колегата му Кийт Ричардс. Какво не е наред със СБР? Отговарям в прав текст: няма смислена операция, която да обедини в едно множество елементите "свобода", "братство" и "равенство": > Братята са неравни дори в рамките на семейството. > Няма свобода когато третираш различните като равни. 5 никога не е равно на 3. Портокалът не е ябълка. Да получаваш с години помощи като безработен не те прави равен на Депардьо (платил милиони за данъци). Затова Депардьо избра свободата и кавалерски остави на "братята" си равенството. Но те не спряха да злословят и да му завиждат. Което ще рече че свободата е по-ценна от равенството. ____________________________________________ * кавалер на Почетния легион ** на Ордена на Британската империя Странно е че нито един от десетките хиляди журналисти, хилядите полит-аналитици, стотиците генерали и десетките президенти, не може да види (или да каже публично) къде е истинската заплаха. Тя не е в ислямския тероризъм, а в нашествието на бежанци от страни, които са "по случайност" ислямски.
Заплахата от ислямски тероризъм прилича на заплаха от стадо динозаври, а тази от ислямски "екскурзионизъм" - на заплаха от пълчища скакалци. Динозаврите могат да разрушат световни търговски центрове и айфелови кули, но не могат да поставят на колене страни и континенти. Пълчищата скакалци могат. Не в исляма е причината, а в комбинацията от климат (климатични промени, водещи до глад и жажда), география (лесен достъп до други страни и континенти) и култура (вкл. културата на подложените на нашествие). Най-голямата ислямска държава е Индонезия - с над 207 милиона следовници на Аллах, но какъвто и глад да ги мъчи, те няма как да се втурнат през морето към други страни и континенти. Дори и да си представим че лодките с индонезийски бежанци стигнат Мианмар, можем да си представим че на мианмарския граничар няма да му е много трудно да натисне спусъка. За разлика от италианските или българските му колеги. Проблемът не е че ще се налага да се натискат спусъци. Проблемът е че ако българи, гърци, италианци и испанци не се приготвят да го направят, ще се наложи да го правят датчани и холандци, но тогава ще е вече късно. Слави се чуди защо са ни 240 депутати. Слави иска депутатите да са 120. Какво ще се промени, Слави не казва. Затова ще го кажа аз: нищо няма да се промени ако вместо Борисов и Цветанов, депутат е само Борисов.
Не е важен броят, а видът на депутатите. Елементарно е, Слави, по-добре 240 добри депутати, отколкото 120 лоши! Задължителната демокрация е антидемократична: видят ли днес че гласуваме защото сме длъжни, утре ще ни задължат за кого точно да гласуваме.
Демокрация значи да дадеш думата на хора, които нямат какво да кажат, а после да се ядосваш че не са го казали добре.
Преди, хората вярваха че Спасението е в ръцете на Бог. Сега вярват че то е в ръцете на Държавата. Каквото и да му потрябва, човек се реди на опашка пред офис на държавата. Без значение дали става дума за добро (детска градина, училище, университет, работа, пенсия) или лошо (наводнение, смърт, болест или обикновено оплакване от някого).
Заблудената държава си мисли че правосъдието е нейн инструмент за налагане на определено поведение на гражданите. Някои заблудени граждани си мислим че правосъдието трябва да е просто една от услугите, които гражданите си купуват (с данъците си) от държавата. Да се докаже кой е по-заблуден!
Популярен блогър започва последното си писание с афоризма "Премиерът има пълното право да е на футболното игрище в работно време, след като и електоратът е бил там в деня на изборите". На пръв поглед афоризмът е мъдър и остроумен. Само дето ...
1. За разлика от електората, на който не му се плаща за да гласува, на премиера му се плаща за да е на работа в работно време (че и извън него). 2. За да има премиер, който спортува през работно време, са виновни НЕ тези, които са спортували по време на изборите, а празноглавците пускали бюлетините така, както пускат водата в тоалетната - без никакво замисляне. Пророкът Маркс пишеше за всемогъществото на работническата класа и обещаваше че бъдещето й принадлежи. След като завзеха властта, руските комунисти започнаха да променят действителността така, че да прилича на писанията на пророка. Не може да си авангард на работническата класа, а тя да е малцинство. Затова комунистите разшириха социалната си база, превръщайки милиони селяни в работници. Същото се случи и в страните, имали "късмета" да попаднат в съветската сфера на влияние.
Пророците на капитализма описваха всемогъществото на средната класа и също й обещаваха светло бъдеще. За да прилича действителността на писанията на пророците, а и за да им излиза по-евтино, капиталистите от 20-ти и 21-ви век превръщат работниците с чук и трион в еднолични търговци с чук и трион. Превръщането става лесно: от една страна - с индоктриниране*, а от друга - със съкращения на работни места. Няма съществена разлика между Андрешко на село и Андрешко в града, между плочкаджията-работник и плочкаджията-едноличен търговец. Нравът на комунистическите и капиталистическите социални фокусници, които с "фокус-мокус" превръщат една класа в друга, е също еднакъв. __________________________________________________________________ * посредством "вяра, сексапил и цветен екран", по думите на Джон Ленън "Можеш да произведеш чифт маратонки навсякъде по света, но не можеш да ги продадеш за 300 долара без да си създал легенда за тях", пише Фарийд Закариа. Америка изнася производствената хамалогия, че дори и високотехнологичната работа в "нискотехнологични" страни, като оставя за себе си "креативната" работа - създаването на митове.
Това ми напомня за "креативността" на бившите компартии, които си мислеха че с умни лозунги, шарени плакати, веене на знамена и организиране на състезания са си спечелили верността на народите. Да, ама за няколко десетилетия народите разбраха че "услугите" на компартиите им струват прекалено скъпо, и че могат да се оправят добре и без тях. Същото ще стане и с американската "креативност". За хората с акъл на мястото, американската "креативност" е прозрачна и в момента. Последните маратонки, които си купих бяха произведени в Италия и струваха 70 евро с всичките им салтанати: текс-мембрани, специализирани вибрамски подметки и метални части. Маратонки за 300 долара може да си купи само "креативен" американец. Както казва народната мъдрост: "С техните камъни, по техните глави". Американците наричат страната си "земя на свободните хора". Този израз го има и в химна им.
Свободата може да се проявява по много начини. Американците са избрали да я проявяват предимно по два: > създателите и пазителите на закона са свободни да наричат "престъпление" всяко нещо, което си поискат - дори запалването на "тревица"; > обикновените граждани са свободни да правят каквото си поискат, вкл. и да си запалват "тревица". В резултат, САЩ са начело на световната класация по брой на затворниците на глава от населението, както и начело на класацията по брой затворени без присъда на глава от населението. Около 1/4 от световните затворници са в затворите на САЩ. Земя на свободните или земя на заблудените че са свободни - това е въпросът! "Който играй, пичели! Който ни играй, ни пичели", казват в света на спорта. Кубертен го е казал още по-добре: "Важна е не победата, а участието".
Животът не е сцена, нито състезание; там правилата са други. Глупак е този, който смята че от хазарт или политика можеш да спечелиш с едното участие. Там трябва не просто да участваш в играта, а да участваш в организирането ѝ: > да направиш, а не да "пуснеш", тото; > да създадеш, а не да гласуваш за, партия. Ако законът изисква да се подслушват виновните и забранява да се подслушват невинните, то трябва ли да се подслушват разговорите на виновни с невинни?
Пуснеш ли прасето под кревата, то ще се качи на кревата. Кажеш ли на човек че по време на избори гласът му е ценен колкото гласът на всеки друг, той ще поиска гласът му да се чува през цялото време.
Правото на глас не бива да предполага задължението да го упражняваш. Гласът си трябва да упражняваш само тогава, когато имаш какво да кажеш.
"Да изберем да сме свободни" не е равнозначно на "Да сме свободни да избираме".
Свобода на словото означава да можеш да казваш каквото искаш, но не и да можеш да го казваш както си искаш.
In a democratic family everyone may suggest the color of the curtains, but the one who makes the decision is the head of the family. Mathematics and politics are just like a family. The former proves how many colors are needed to color the world map, but it is the latter who decides which are the right colors.
В демократичното семейство всеки може да даде предложение за цвета на пердетата, но този, който определя цвета, е главата на семейството. Математиката и политиката са досущ като семейство. Едната доказва с колко цвята може да се оцвети политическата карта на света, но другата определя кои точно да са цветовете. Ревю на книгата "Самотни идеи" започва така: "Влизайки в магазин за електроника, случвало ли Ви се е да вземете мечтания уред и да откриете "Произведено в Русия" на етикета? Вероятно не". Добро начало, може би и изводите на автора на ревюто са добри. Едно е сигурно, те са силно повлияни от гледната му точка на американец.
Един неамериканец би задал друг въпрос: "Случвало ли се е в магазина за електроника да откриете "Made in USA" на етикета?" Още по-добър въпрос е: "Може ли да намерите надписа "Made in USA" в какъвто и да е било неамерикански магазин?" Да вземем за пример българите, които: > карат Chevrolet-и, направени в Корея; > носят "американски" маратонки от Виетнам; > пият Кока-Кола, налята от българско кранче. Накрая, две думи за наистина самотните идеи. Самотата им е резултат на сложната и оригинална мисъл на създателя им, а не на географската, културната и бизнес среда, в която той твори. Курт Гьодел завърши живота си в Принстън (САЩ), но делото на живота си - 47 години по-рано в родината на Хитлер, по времето на Хитлер. Послепис 05.09.2020 Идеята ми за самотата в последния параграф не е самотна (вероятно защото не е толкова оригинална, колкото би ми се искало). През 1924 година Франк Рамзи пише: "Наистина живеем във Времето на мисълта; Айнщайн, Фройд и Витгенщайн са живи, всичките в Германия или Австрия - тези врагове на цивилизацията." На гения Рамзи му е направило впечатление че неговите герои, самите те супер-гении, живеят и творят в места където свободната мисъл не се е ценяла особено. Послепис 10.09.2020 Що се отнася до делото на живота на Гьодел, ето какво пише за него логикът Jaakko Hintikka: "Мярка за статуса на Гьодел е фактът че най-важният момент в кариерата му е най-важният момент в историята на логиката от 20-ти век, а може би - на логиката изобщо. Този звезден час е 7 Октомври 1930 г." |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|