Драги съграждани, влезте му в положението! Става дума за възрастен човек със съответните изкривявания. Вие може и да виждате като проблем напиването, но той вижда като проблем напиКАването.
Симеон се изакал ... пардон, изказал за катастрофата на подпийналата си дъщеря по следния начин: "От доста малко стана нещо огромно". "Как така малко? Ами ако беше убила човек?", питат разтревожени съграждани.
Драги съграждани, влезте му в положението! Става дума за възрастен човек със съответните изкривявания. Вие може и да виждате като проблем напиването, но той вижда като проблем напиКАването.
0 Comments
Като разбрал че папата се среща с мюсюлмански мюфтии и получава като подаръци ценни български реликви, Гошо Тъпото кипнал:
Папата си е .... мамата. От последните четирима владетели със синя кръв, само един не бе изгонен - Борис. Не че нямаше да му се случи, просто извади късмета да не дочака руснаците. Да, ама синът му нямаше късмет - изгониха го 2 пъти. Първият път с референдум (комунистите), вторият път с избори (демократите). И после се чудим защо княгиня Калина се напива. Елементарно, Уотсън, от срам го прави.
Хеерт Хофстеде, европеец и социален психолог, казваше че културата е софтуер на ума. Американският историк Алфред Кросби виждаше нещата по подобен начин. "Културата", написа той в "Екологичен империализъм", "е система за запаметяване и промяна на поведенческите модели не в молекулите на генетичния код, а в мозъчните клетки."
Съгласно българските разбирания, културата е хардуер или данни: 1. Културата е хардуер, тя е веществена и се изразява в: 1.1. постройки (паметници на културата), а именно: оперни, концертни и театрални зали; библиотеки; къщи; истински паметници (статуи и паметни плочи), 1.2. предмети (съдържанието на сградите): сцени; декори; музикални инструменти; книги и т.н. 2. Културата е данни, тя е набор от списъци, т.е. състои се в това да знаеш: имена; дати; ситуации в които да казваш "благодаря", "моля", "вземете това пликче с благодарности" и подобни. Независимо дали разглеждаме културата като софтуер, хардуер или данни, в конкретния случай тя, подобно на компютъра (със своите хардуер, софтуер и данни), може да работи или не. Да го кажем така: представителят на всяка култура може да е културен или да не е. Лирическо престъпление Последният параграф, преведен на езика на днешния ден: родената в Мадрид, в европейско семейство със синя кръв, и учила (из Европата) изкуства и филологии, княгиня Калина носи "културата" на простия, неук, потен и неблагодарен българин Ганьо: пие до безпаметност и сяда зад волана, а като я хванат - не иска да благодари на пътните полицаи. Адвокат Петър Илиев си има докторат и хабилитация. Специалисти казват че те не стрували много: докторската работа била преписана, а хабилитацията - невалидна. И тъй да е, но човекът си ги има ... документално.
Сещам се за една дама със същата фамилия - Калина Илиева. Тя беше заловена че е упражнявала висша държавна длъжност благодарение на фалшивата си диплома. Фалшива, фалшива, но си я има, нали? Сещам се за една дама със същото малко име като Калина Илиева. Познахте, имам предвид княгиня Калина. Каква княгиня е тя, питат се конституционалисти, като България е република? Поне един фалшив документ за синя кръв да си имаше, ама няма. А пък кръвта ѝ - съвсем обикновена. Сигурно затова е отказала да даде кръвна проба вчера - за да защити реномето на фамилията. Не знам дали става дума за нещо (общо)човешко или (частно)българско, но ... мнозина си представят грамотността ученически, т.е. таблично:
а) да знаеш географията е да знаеш имената на страните и столиците им, б) да знаеш историята е да знаеш събитията и датите, в) да познаваш града е да знаеш имената на улиците, г) да познаваш хората е да знаеш кой кой е, напр. Тошо Коларов е Министър на Транспорта, а Мехмед Кадиев - на правосъдието, д) да познаваш езика е да знаеш да изписваш думите, и поставяш запетайките, правилно. Нека кажем истината за житейската грамотност: в) да познаваш града значи да можеш да избираш оптималния (по разстояние, време, цена) градски маршрут, г) да познаваш хората значи да можеш да работиш с непознати хора, д) да познаваш езика е да можеш да произвеждаш верни, полезни, но и нови, мисли. Да обобщим в един пример: Сър Франсис Дрейк беше грамотен не защото пишеше Inglisshe вместо English, а защото можа да обиколи света и да се върне в Англия без секстанти, морски хронометри и компютри. Мислите, които провокират въпроси без да дават отговори, са полезни в науката, но не и в бита. Да вземем за пример опразнена аптека, на чиято витрина гениален собственик е закачил надписа "Аптеката не работи". Това не дава никаква нова информация на клиента:
а) ако не е сляп, той може сам да види че аптеката не работи, б) ако е сляп, той няма да види и надписа. Имам и втори пример. Витрината на опразнен софийски магазин информира: "Магазинът не работи. Ще се местим в Сапарева баня". Страхотно, ама не можехте ли да напишете кога и на кой адрес? Иначе клиентите трябва да ходят всяка седмица до Сапарева баня (на 75 километра от София) и да проверяват къща по къща преместил ли се е вече магазинът и точно къде? Казват че по времето на социализма хората се чувствали сигурни, а сега - не. Вярно е, но по един неочакван начин.
По времето на социализма законопослушният човек З се чувстваше сигурен. Елементарно, Уотсън, З беше сигурен че няма да види бял ден, защото му се падаше да изхранва по един от следните видове лапачи Л: а) партиен секретар, б) комсомолски секретар, в) милиционер, г) военен, д) майстор на спорта, е) старши научен сътрудник, ж) заслужил деец на културата, з) народен артист и т.н. Бъдещите престъпници БП, голяма част от които тогавашни Л, т.е. партийни и комсомолски секретари, милиционери и военни, вкл. и военизирани майстори на спорта от "Левски" (МВР) и ЦСКА (армията), също бяха сигурни - в това че хората от тип З ще им плащат големите заплати во веки веков. Истинските престъпници П, т.е. заловените и (особено) осъдените, също бяха сигурни. Първите - че ще бъдат наказани, вторите - че ще трябва да излежат наказанието си. А сега как е? Елементарно, Уотсън, сега всички се чувстват несигурни: 1. З се чувства несигурен защото, макар и вече да не трябва да плаща заплати на всички Л, не знае дали няма да бъде измамен и обран от тези от тях, които са се превърнали в БП. 2. БП също се чувстват несигурни, защото в процеса на мамене и грабене нямат сигурност: 2.1. че ще попаднат на лесни и богати жертви, 2.2. че няма да попаднат в ръцете на закона, и 2.3. че дори и да се отърват от ръцете на закона, няма да ги застреля някой конкурент. 3. За Л-хората няма сигурност. Държавата обедня и числеността на военната, научната, културната, артистичната и спортната общност намаля. А тези които останаха, освен за високи постижения, трябва да се борят и да си запазят топлите местенца. Както биха казали древните римляни, полковник за полковника и професор за професора е вълк. 4. За П-хората също няма сигурност. Те не са сигурни дали ще бъдат осъдени, а ако бъдат - дали държавата ще бърза (и може) да ги вкара на топло. Послепис Няколко часа след като написах горното научавам че застреляли Алексей Петров - един от най-сигурните в себе си българи. Толкова сигурен беше той, че (чрез застрахователната си компания) продаваше сигурност на останалите българи. С риск да се повторя, ще кажа: барета за баретата и доцент за доцента е вълк. След като установихме несъществуването на Несравнимостта, днес планираме да установим несъществуването на Свободата. И така ...
От медиите научаваме че от 2026 г. ще сме длъжни да купуваме ток от свободния пазар. Какъв е този свободен пазар, след като ще сме там по задължение? И това ако не е парадокс! Един човек с не толкова затворени очи би дефинирал свободата малко по-широко - свобода би трябвало да означава да можеш да избереш откъде да си купиш тока: а) от свободния пазар, или б) от несвободния пазар, т.е. от държавата. Така е в пенсионното осигуряване, където има 3 стълба. Друг човек, този с още по-отворените очи, би забелязал че това няма никакво значение. Ако си длъжен да си купуваш нещо, без значение от кого, то ти не си свободен. Да помислим и за резултата от покупката! Последното нещо, което интересува един пенсионер, когато получи мизерната пенсия от 600 лв. в банковата си сметка, е какво пише на платежното: Република България или "Алианц" АД. Да не говорим че с 600 лева месечно няма как да си свободен. Свободата е друго, би казал някой още по-грамотен, тя е в това да избереш дали изобщо имаш нужда от пенсионно осигуряване или от ток. Следва голямата изненада: мислите ли че ДНЕС един човек без достъп до ток може да бъде свободен? Зарязваме конкретностите и генерализираме: Физиците ще ни кажат че една ръка, например, има 6 степени на свобода. Аз ще кажа друго: ръката не е свободна, защото постоянно получава и изпълнява заповедите на мозъка какво да прави и как да го прави. Само не ми казвайте че ръката става свободна когато се отдели от тялото; тогава тя не е свободна, а мъртва. Така е и с човека - той или е НЕсвободен, или мъртъв; трето положение няма. Онази история със съдебното решение, провъзгласило Джон Атанасофф за създател на първия цифров електронен компютър, повреди мисленето на мнозина. Да вземем за пример Гошо Тъпото. Когато му казаха че българинът Петър Петрофф е създал първия цифров електронен ръчен часовник, той отговори:
- Къде е съдебното решение? Като се има предвид прякора му, трудно ще е да обясним на Гошо че истинското създаване го има само в изкуството и науката - там където авторът надписва и датира творбата. Часовниците са друго нещо. Ако случайно вземете в ръце прототипа на първия цифров електронен ръчен часовник, то на него ще видите не името Петрофф, а името Хамилтън. Без дата. Казват че ритуалите били безсмислени. Да вземем за пример един американски ритуал, добре познат от всеки втори американски филм. В съда те питат: "Заклеваш ли се да кажеш истината, само истината и цялата истина?" Как ще отговориш ако си честен? С ДА. А ако си лъжец? Пак с ДА. Е, за какво са ни такива ритуали?
Да вземем за пример един български ритуал - празнуването на обесването на Левски? Какви са тези, които празнуват обесването на Левски. Герои ли са? Твърдо не! Героите са или загинали, или в момента загиват някъде другаде. Посетителите на ритуала са сеирджии, ама не какви да е, а с правилна нагласа за присъстване на правилни мероприятия. Където ще ги видят, а по възможност - чуят и заснемат. Е, сега е моментът да упражня различната си гледна точка. Ритуалите не са безсмислени, а имат дълбок псевдодемократичен смисъл - да внушат на участниците че всички са равни и че всички имат значение. В американския ритуал отговорът ДА изравнява честния с лъжеца. Българският ритуал изравнява героя със зяпачите. Хипотезата на Sapir-Whorf изказана в 5 думи звучи така: езикът НИ определя мисленето НИ. Защо е хипотеза, а не теорема? Защото не е доказана. Не само че не може да се докаже, но може да се опровергае с контрапример. За разлика от покушението над папа Йоан Павел II, тук има българска следа:
Българският език, твърдят експерти, бил високо аналитичен. Не е само това, заедно с английския той бил в двойката на най-високо аналитичните езици в Европа. А защо българите не са високо аналитични в мисленето си? Елементарно, Уотсън, защото хипотезата на Sapir-Whorf е невярна. Да потърсим слабостите на хипотезата: Слабост 1. Езикът ТИ не определя, а само влияе на мисленето ТИ (като стойността на влиянието може да е нулева). Това е било забелязано много преди мен: при някои от най-светлите умове, мисленето не е езиково, а безсловесно, вкл. образно. "Много рядко мисля с думи. Мисълта идва и аз мога да се опитам да я изразя с думи едва след това", казвал Айнщайн (виж т.2 тук). Слабост 2. Езикът на Кина влияе на мисленето на Кина. Езикът на Къна влияе на мисленето на Къна. Говорим за лингвистика, а не за статистика. Българският език (подобно на всеки друг) е абстракция, а не усреднена величина от езиците на българите; езиците на Кина, Къна и Кочо са тяхна лична сила или слабост*. Поради тази причина, Кина може да е високо аналитична, а Къна и Кочо - не. ____________________________________________________ * така както "кУрОлацията" е слабост на езика на Кирил, а не на българския Американката Анджела Родел е доказала че може да превежда чужди мисли отлично. Но когато дойде време да произвежда нейни ... В интервю за "Дневник", Родел отговаря на въпроса какво чужденците не харесват у българите така: ... чужденците не харесват най-вече българския песимизъм и черногледство. Ако тръгнеш тук с някоя идея, първата реакция винаги е: "А, не, не.. това няма как да стане." ОК, наистина, може и да не стане. Но нека все пак опитаме. Защото иначе какво да правим - да вземем направо да се гръмнем?! Каква е тази "американска" поляризация: или оптимизъм, или гръмване? Ще превключа на жаргон и ще кажа че оптимизмът и гръмването ги свързва не XOR, a AND. Ако звучи неясно, ще обясня с факти: с нашия песимизъм (уж водещ до гръмване) самоубийствата на 100 000 души население в България са 9.70, а в оптимистичната родина на Родел са 16.10*
Боя се че има още доказателства за заблудения оптимизъм на американците, и едно от тях е оптимистичната вяра че проблемите могат да се решат с убийство на причинителя им. За справка, в България убийствата на 100 000 души население са 1.30, а в оптимистичните САЩ са 4.96.** Ако педантично сте се втренчили в заглавието, ще ме попитате колко често песимизмът на българите е по-добър от оптимизма на американците. Ето го и отговорът: два пъти по-често.*** ______________________________________________ * статистиката е оттук ** статистиката е оттук *** (16.10 + 4.96)/(9.70 + 1.30) = 21.06/11 ≈ 2 Хиляди родители пращат децата си в чужбина да учат, а след като завършат им пращат пари - да им помогнат. Какво излиза? Слабообразованите подпомагат силнообразованите. Това е добра причина да се запитаме кое образование е добро:
> това, което ти дава възможност да помагаш на другите или > това, което те поставя в позиция на нуждаещ се от помощ. Артисти от 12 държави щели да осветяват София. Какво да кажа, освен това:
Когато не правиш разлика между актьори и артисти, могат лесно да те убедят че и осветителите са артисти. Пътувал съм малко, и въпреки това съм бил на 3 морета: Черно, Средиземно и Балтийско. Честно си признавам че съм бил край тези морета за кратко, а и не съм направил там нищо запомнящо се.
Днес се надявам да кажа нещо запомнящо се: Не е важно на колко морета сме били, а какво сме правили там. Докато българите са туристи и се гордеят че просто са били на 3 морета, гърците са майстори и се гордеят че са правили история на 3 континента*, а напоследък - по целия свят**. Има и друго: Българите имаха историческия късмет да живеят дълго на малък полуостров, близо до много на брой малки морета. Иначе нямаше да могат да докарат бройката до три. Гърците имаха късмета да обитават (още по-дълго) тази част от СредиЗемноМорието, която се намираше между трите континента. Чилийците нямат този късмет, те обитават отскоро една "безкрайна" брегова ивица, но тя е само на едно море, и само на един континент. __________________________________________________ * Талес - в Азия, Аристотел - в Европа, Евклид - в Африка ** Мария Калас, Вангелис Преди година и нещо написах следния текст: Сигурен съм че сте чували как никога българско бойно знаме не е пленявано от врага. А чували ли сте историята за командира на 19-ти шуменски пехотен полк подполковник Марин Куцаров? Когато врагът пленява полка, командирът решава да спаси от плен знамето и го скрива в хастара на куртката си. Днес усещам че имам какво да добавя към горния текст. Пропуснал съм мотивацията на Куцаров. Кое го е карало да се държи по този начин?
Куцаров не е бил способен да мисли за проблема като за проблем отнасящ се до множества. Елементарно, по това време Теорията на множествата не е била развита и популяризирана. Подполковникът е мислел примитивно, като член на питагорейската секта. Вярвал че ако враговете не знаят че знамето е скрито в куртката му на пленник, то знамето не е в плен. По същия начин заблудените питагорейци вярвали че ако удавят Хипасос от Метапонтум, то "подлото" му откритие за ирационалността на числото квадратен корен от 2 ще остане скрито за хората и, следователно, няма да съществува*. Както обикновено, ще завърша с едно изречение: Блажени (в слепотата си) са вярващите че ако скриеш една истина, тя престава да е истина. _______________________________________ * подло било откритието, защото от една страна Хипасос им бил колега по секта, а от друга - защото противоречало на вярата им Половете имат две проявления: реално (sex) и възприемано (gender). Нищо не пречи да възприемаме един човек от мъжки секс като човек от женски джендър (или обратното), точно както нищо не ни пречи да възприемаме реалния диск (от мъжки род) като виртуална памет (от женски род), без да се притесняваме че реално това не е така.
В интерес на истината, някои читатели няма да "усетят" написаното по-горе точно така, както няма да усетят кога реалният диск на компютъра им бива използван като виртуална памет. В българския самолет пилот няма. У нас дори пилотните проекти са безпилотни.
В страните, които се криеха от "нашата" страна на Желязната завеса, още битува мнението че експерт те прави способността мъдро да говориш или пишеш за нещо. Да, ама не! Експерт си ако можеш да направиш нещото, и особено - ако можеш да го измислиш.
На прост български, за експерти минават не авторите на филми като "Аватар" и "Матрицата", а авторите на умни филмови анализи. По подобен начин, за експерти минават не тези които създават вината и ястията, а тези които пишат за тях, раздавайки точки и звездички. И все пак, комунистическите експерименти не са убили всичко човешко у човека. Независимо от това колко е изкривен смисълът на думата експерт в главата на бай Х, едно е сигурно: освен ако не е клиничен случай, бай Х няма да предпочете да консумира анализите на експертите пред обектите, подложени на анализ. Гео Милев бил сложна личност: преводач, издател, поет, арт-критик, театрал и художник. Заради:
а) едно стихотворение - "Септември", б) симпатиите му към левите идеи, в) склонността му да се защитава по съдебен ред, фашагите му сложили етикетите "комунист" и "враг на държавата", след което го убили. По-късно, комунистите го убили втори път, сменяйки етикетите с "поет" и "революционер". Така успели да заблудят следващите поколения че сложната му личност може да бъде описана с две думи. Да беше Гео Милев единствената жертва на фашисти, комунисти и "добросъвестни" преподаватели! Да беше, ама не беше! Жертва на етикетирането става всяка сложна личност. Колко потресен щеше да бъде Левски, ако знаеше че ще стане "национална икона", на която днес трябва да се кланяме така, като дедите ни е трябвало да се кланят на турците! Колко потресен щеше да бъде Ботев, ако знаеше че ще стане "национален символ", заради което учениците ще трябва да наизустяват стиховете му така, както той е трябвало да наизустява молитвите в школото! Вчера, казват, бил националният празник на България. Коя България? Българиите са (поне) две. Едната се тупа по рамото на трети март, сякаш дядовците ѝ са извоювали свободата. Другата се пита "Какво освобождение е да смениш турски падишах с руски батюшка?" и иска друга дата за национален празник.
Българиите са (поне) две и в езиково отношение: мйекаща и мекаща. И тук привържениците на единия лагер се дразнят от говоренето на другия. Хората от РусИ, които си правят салата от зЙЕлИ, се дразнят от нас, софиянците, които си правиМЕ салата от зеле. Накратко, вместо да се дразнят от мЙЕкането си, те се дразнят от МЕкането ни. Имам два въпроса: 1. След като връщамЕ в магазина разваленото зеле или го повръщамЕ - ако сме имали глупостта да го изядем, то защо да не можем да правимЕ салата от него? Само не ми обяснявайте граматиката на статуквото, а отговорете с логически аргументи! 2. Не ви ли се струва че мЙЕкането ни сближава с руските "асвабадитЙЕли", а мекането ни отдалечава от тях? Мекането е прославянско и антируско. "То ти причамО ради твог добра" и "Ми желимО да нам Бог помогне", казват сърбите. PišemО и režemО казват хърватите, когато пишат и режат. НосимЕ и раѓамЕ (раждаме) казват македонците. CzytamY и piszemY, четат и пишат поляците. С две думи: истинските славяни винаги намират какво да сложат след буквата М; какво чудно има в това че някои от нас желаемЕ да говоримЕ, четемЕ и пишемЕ като тях. Покрай нулите в нашенската политика има много неизвестни. Едни не си знаят парите, други - гражданството, трети - езика.
Тези, третите, като заговорят: > за любовта на българите към земята, казват че им е генитално заложена, > за връзката между ваксинациите и зелените сертификати, казват че между тях имало силна куролация. Сещам се и аз за една силна куролация - между това което му е на човека в главата и това което му е в устата. По времето на Паисий българите бяха толкова срамежливи, че се срамяха да се наричат "българи". Отецът им даде безплатна храна за размисъл, те помислиха, повярваха му и, като всеки получил безплатна храна, взеха че прекалиха с яденето: започнаха да наричат "българи" кого ли не. Един богохулник стигна дотам да крещи че и Бог е българин, а публиката безсрамно ръкопляскаше.
Нямат срам и българските историци, които за да си получават държавните заплати, прикриват факта че македонците са изначално различни от нас: а) славянският елемент сред тях не е влизал в състава на прочутите 7 славянски племена, залегнали в основите на България, б) племето на Кубер, заселило Македония, се е различавало от племето на Аспарух, заселило България*, в) траки в Македония не е имало. _________________________________________ * че ако не беше тъй, то защо са имали различни лидери, различни маршрути до земите си, а и паралелно съществуващи държави? |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|