Днес изкуственият интелект кара коли. Девизът му: "Карам хората, които не се карат сами." Утре ще отвори бръснарници и девизът му ще е: "Бръсна мъжете, които не се бръснат сами." Историята с бръснаря ще се превърне от парадокс в тавтология.
|
"Мъдростта е една и съща, въпреки че се прилага към разнообразни обекти. Тя е точно толкова непроменима от разнообразието им, колкото слънчевата светлина - от разнообразието на обектите, които осветява", писал Рене Декарт. Не познал. Голямата му философска и математическа мъдрост не била съчетана със здравна, географска и интраперсонална мъдрост. Затова той заменил:
Какво ли още щеше да сътвори Декарт, ако беше упражнил голямата си мъдрост за да откаже учтиво предложението на шведската кралица да ѝ дава уроци по математика в ранни зори? За да сме интелигентни (т.е. да мислим добре), трябва да сме рационални (т.е. да вярваме добре). Познахте, говоря за нещата, които допускаме (приемаме) за даденост. Да вземем за пример следната задачка:
Една тръба пълни басейн за 15 минути, друга - за 20, а трета - за 30. За колко време ще го напълнят трите тръби заедно? Убеден съм че лесно ще видите първото допускане, а именно: всяка от тръбите пълни басейна с постоянна скорост (т.е. количество вода за единица време). Прочетете последното изречение още веднъж и току-виж сте видели второто допускане: през всяка от тръбите тече вода. Последното допускане е още по-трудно за откриване: по всяка от тръбите постоянно тече една и съща течност.* Де се е чуло и видяло по една тръба да текат различни течности, би могъл да запита някой. Няма да се фокусирам върху половите специфики, а ще генерализирам: в кръвоносните "тръби" на всеки човек е възможно да се случи в различни моменти да текат "течности" с различна кръвна група. Елементарно, Уотсън, след трансплантация на костен мозък, левкемия или остра заразна болест кръвната ти група може да се промени** - временно или за постоянно. Да поговорим и за виртуалните "тръби" - тези, по които текат ток и информация. Днес всичко се електрифицира и информатизира, защото се смята че това е оптимизиране. Оптимизиране е, но само ако приемем за даденост че по "тръбите" винаги ще текат ток и информация, и то с фиксирано качество. Разумно ли е това допускане? ____________________________________________________________ * ако третото допускане е невярно, то в различните моменти по различните тръби текат различни течности, което прави допускането за еднаквата скорост невярно ** виж тук, под заглавието Can your blood type change? Ако мислиш че бегачът трябва да бяга бързо, то ... трябва бързо да отидеш на преглед. Елементарно, Уотсън, бягането е не само на 60 и 100 метра. Освен тях има 10-километрова и маратонска дистанции.
Много ми е интересно защо тези, които смятат че мисленето трябва да се прави бързо*, минават за нормални. За кое мислене става дума? Определено не и за мисленето на: а) Алберт Айнщайн, комуто трябваха 2 години за да трансформира думите си в символите Е = mcc и разбере какво точно значат**; б) Самюъл Морз, комуто трябваха 12 години за да измисли финалния вариант на морзовия телеграф***; в) Чарлз Дарвин, комуто трябваха 13 години за да измисли и настрои теорията си за еволюцията***; г) Йоханес Брамс, комуто трябваха 20 години за да напише първата си симфония***. Чудя се какво ли щеше да стане с Айнщайн, Морз, Дарвин и Брамс, ако като малки ги бяха приучили да печелят ученически олимпиади, където за 4 часа трябва да се решат 3 задачи? ___________________________________________________________________ * вкл. учителите, работодателите и авторите на тестовете за интелигентност ** според Дъглас Хофстатър *** според Р. Кийт Сойър и Дейна Хенриксън Интелигентността, креативността и рационалността рядко се появяват в една и съща глава, но никога - по едно и също време.
Пешо псува Гошо, а Гошо псува Тошо. Пешо е женен, а Тошо не е. Вярно ли е че женен мъж псува неженен?
След концерт, някаква почитателка попитала Луи Армстронг какво е джазът, а той отговорил: "Ако ти се налага да питаш какво е джазът, ти никога няма да разбереш." Как да го разтълкуваме?
Дамата сигурно е била с висока словесна интелигентност. След като два часа е слушала блестящите и простички импровизации на Армстронг, тя е очаквала от него блестяща и проста дефиниция на джаза и се е изненадала от отговора му. Не се е сещала че неговата интелигентност е музикална, а не словесна, поради което той не е бил способен да даде такава дефиниция. Случвало ми се е да измисля нещо интересно и някой поучително да цитира Годфри Харди и неговото "Всеки глупак би могъл да измисли Предположението на Голдбах".
Нито Харди, нито апологетите му са се сетили да помислят върху неговото неуместно изказване. То също е предположение, и то маловажно. Затова никой не е закачил името на Харди за него, нито се е опитал да го докаже. Две различни съществителни, а се пишат по един и същ начин. 7-ца
- Прилагателно от един език е съществително в друг - казал българинът.
- Айде стига, бе - учудил се американецът. Форматът на задачата насочва към решението. Трудността тук е да предложите алтернативни прилагателни (съществителни). Има ли в българския съществителни, които са и глаголи?
Нали сме свободни хора, та ... няма никакви ограничения за: време, лице, число, вид (свършен, несвършен), наклонение (изявително, повелително, условно), залог (деятелен, страдателен). Послепис Да е жив и здрав Митко Стефанов, който ми отвори очите за връзката на днешната дата с глаголното съществително лъжа (а и за някои други думи, които няма да издам). Е, той пък не се беше сетил за натрий и щат. Като казваме "туземци", това не е "лоша" (т.е. обидна, нецензурна и т.н.) дума, а неутрална дума, означаваща "жители на тези земи". И така ...
1. Намерете две "лоши" думи, при конкатенирането на които се получава неутрална дума. 2. Намерете две думи, едната от които е толкова "добра" че при конкатенирането ѝ с "лошата" дума да се получава "добра" дума. Не се обезверявайте, задачите може и да са трудни, но имат решение! Редовен читател на блога пита как става така че често мислим по еднакви теми и стигаме до еднакви заключения. Пратих му някакъв бърз отговор, но решавам да се аргументирам по-добре и се сещам за ... абдукцията.
"Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал компютърен гений. Ако приемем това за вярно, то абдуктивният извод е че ако имаш повече IQ точки, то е разумно да се предположи че имаш и повече гледни точки към нещата. За такива хора е лесно да установят че (казано геометрично) "прогресивното" семейно подоходно облагане и старият царско-комунистически ергенски данък са ... подобни ТЪПОъгълници. Подобни не само по същността си, но и по антиконституционността си. Послепис И като стана дума за абдукцията ... (макар и без връзка с горното) ще дам личен пример за успешното ѝ използване. През 2019 г. направих А (предположение относно висококомпозитните числа), от което следваше Б (нещо вече доказано). Абдуктивно реших че от верността на Б следва верността на А, и че трудът по доказването на А няма да бъде хвърлен напразно. Хвърлих го (през следващата година) и ... наистина не беше напразно. За едни, интелигентността е ниска или висока. За други - обща или специализирана. За трети - флуидна или кристализирана. За четвърти - теоретическа или практическа. Пети смятат че да се говори за интелигентност е глупаво, защото интелигентностите са много.
Аз мисля че всички са прави в някаква степен. Затова мога да обобщя нещата така: 1. Всички са интелигентни, но интелигентността им е в различно количество и с различно качество. Когато говорим за качеството ... Интелигентността е като почетната стълбичка на медалистите. Бронзовата интелигентност е попивателна - да можеш да запомниш стихотворението, теоремата, мелодията. Сребърната е възпроизводителна - да можеш красиво да рецитираш стихотворението, обясниш теоремата, изсвириш музиката. Златната е производителна - да можеш да измислиш стихотворение, откриеш теорема, създадеш собствена музика. 2. Почетната стълбичка е фрактална, понеже от всяко стъпало изникват други почетни стълбички. С други думи, не всички изкачили се на дадено стъпало са еднакво ценни. 3. Човек може да стои на няколко стъпала едновременно, обитавайки високата част на "сребърното" стъпало (като музикант във филхармонията) и ниската част на "златното стъпало" (пишейки шаблонна поезия през уикендите). Има ли в английския и българския думи, които изглеждат така че да не може да се разпознае на кой от двата езика са написани? НОВО
Рок-бас-динозавър го напънал алцхаймерът и решил да издаде автобиография, в която написал: "Всъщност, няма най-добър китарист или барабанист. Всичко зависи от жанра и е напълно субективно."
Е, и това ако не е анти-логика! Как така хем ВСИЧКО зависи от жанра, хем е НАПЪЛНО субективно? Да се намерят думи Д, с анаграми А които са:
а) хем смислени, б) хем деранжирани, т.е. в А нито една буква не е на мястото, на което е в Д. Ще помогна с пример: ВОКАЛИСТ ЛИСТОВКА Ето една и на английски: REPAPER PREPARE Q: Като си толкова умен, защо не си богат?
А: Защото се боя да не си "продам" ума на загуба. Може ли да се докаже че всеки изпъкнал многостен има поне две стени с равен брой ъгли? Ако ДА, то КАК? Ако НЕ, то ЗАЩО?
"Природата не прави скокове", писал Лайбниц. Не съм съгласен! Природата прави скокове, но те са толкова бързи, че не можем да ги усетим. Видим ли знака =, трябва да се подготвим за скок, който може да е мисловен и/или материален. Спомняте ли си E = mcc?
Но това е прекалено сложно, ще кажете. Ами ето нещо по-просто: откъде, по дяволите, се е взела думата скокове? Или сме я копирали от природата, или сме я измислили. Ще рече, ако не другаде, то поне в мисленето има скокове. Ами думата природа? Кой от нас е виждал или пипвал природа? Да стигнеш до идеята да наречеш безкрайността от видими неща (и невидими връзки между тях) с едно име, не е ли това огромен скок? Каква стана тя, бай Лайбниц? Само в четири думи открихме два скока, а ти в цяла природа не можа да откриеш и един? X казал че няма незаменими хора. Това твърдение било толкова чуждо на мирогледа на Y, че той попитал X какво има предвид. X отговорил че има предвид това което казва: никой не е незаменим. Y се учудил с кой акъл X заменил двойното отрицание с тройно отрицание. Мислил, мислил и стигнал до следния извод:
Малоумникът, способен да замени двойно отрицание с тройно отрицание, е способен да замени всяко нещо с друго нещо - без да усети разликата. Вече разжалвах Парадокса с бръснаря, днес е ред на Парадокса на Ферми. А какъв беше той?
В разговор с колеги, на който се обсъждала високата вероятност за съществуването на интелигентен извънземен живот, физикът Енрико Ферми попитал: "Но къде са те?" Елементарно, ако имаше толкова много интелигентни извънземни цивилизации, някоя от тях би трябвало да ни е посетила: директно (с представители) или индиректно (с технически средства). Умен човек е бил Ферми, а не се е сетил че и извънземните биха могли да са умни по същия начин. За заинтересованите кой е този начин, ще го дефинирам като "начинът на теоретика", т.е. начинът да се питаш "Къде са те?", вместо да тръгнеш да ги търсиш. Множеството хора Х употребяват израза "интелектуален багаж", показвайки че смятат интелекта за багаж, т.е. за нещо което:
а) тежи, б) създава затруднения, в) може бързо да се събере и пакетира (в преносен смисъл - да се дефинира и мобилизира), и г) трябва да се пази от крадци. Парадоксално е, но множеството Х са хората които ... ще го кажа по тяхному ... имат минимален интелектуален багаж. В потвърждение на горното нека си припомним историята с Айнщайн, който: а) смятал че тежи не интелектът, а глупостта ("Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен"), в) мобилизирал интелекта си в продължение на цели 2 години (според Дъглас Хофстатър), докато от описание с думи стигне до формулата E = mcc и осъзнаването че равенството "работи" и в двете посоки. Знанието има много измерения:
а) можеш да го разбираш; б) можеш да го запомняш и възпроизвеждаш; в) можеш да го използваш; г) можеш да го създаваш. Ще дадем прост пример - интелигентността да разбереш за какво става дума в едно стихотворение не е равнозначна на интелигентността да го запомниш и рецитираш. Правиш ли добре първото, ти си критик. Правиш ли добре второто, ти си актьор. Вторият пример е свързан с математиката - интелигентността да използваш математиката не е равнозначна на интелигентността да я създаваш. Математиката се използва от почти всеки (макар и в различна степен), но се създава от математиците. С възпроизвеждането и използването ситуацията е същата - мой приятел ми е разправял как в университета е доказвал теоремите без проблем, но не можел да ги използва, т.е. да решава задачите. Сега е първокласен инженер, решаващ инженерни задачи. Интересен е и моят случай - на човек създаващ нови (макар и дребни) математически знания, със силно намалена възможност да разбира и използва чуждите и напълно липсваща възможност да ги възпроизвежда. Да си призная, никога не ми се е удавало да възпроизведа дори едно просто стихотворение, толкова къса е паметта ми. Не помагаше и това че така и не разбрах защо трябва да наизустяваш стихотворенията, когато можеш да ги четеш. Неколкократно, на страниците на разни книги, съм срещал въпроса защо еволюцията не изтрива идиотизма от историята на човечеството. Авторите, уж до един умни и грамотни, спекулират че в него имало някакви еволюционни предимства. Това е огромна грешка.
Идиотите не са представители на вида Homo Idioticus. В конкуренция с нас, те нямаше да оцелеят ако бяха отделен вид. Те не са такъв, те просто са продукт на родители-неидиоти. Понякога са рожби на случайността, но по-често са рожби на лош избор: а) правене на деца на преклонна възраст; б) пушене, пиене, дрогиране и друго стресиране по време на бременност, а и преди това; в) липса на (или неправилни) родителски грижи в първите години, г) злополуки и какво ли още не. Изводът можем да направим още сега: решенията на хора, които приемаме за нормални, са фабрикували и ще продължават да фабрикуват идиоти. Завършваме с големия извод: Идиотизмът просперира не заради някакви еволюционни предимства, а заради това че го произвеждаме в големи бройки и размери. Ако това с размерите е неясно, обяснявам в прав текст: днешният идиот разполага с модерни оръжия които не само че му помагат да оцелее, но му пречат да осъзнае идиотизма си, че и дори го усилват. Тези оръжия са образованието, както и общественото и финансовото положение на идиота. Нека го илюстрираме с пример: в едни по-разумни времена 90% от днешните дипломи, професии, книги, филми, картини и песни биха гарантирали на притежателите/авторите/изпълнителите си място ако не на кладата, то поне сред ... селските идиоти. |
Categories
All
Archives
July 2025
|
RSS Feed
