|
В една от книгите си Едуард де Боно споделя че за един следобед негов уъркшоп генерирал 21 000 идеи за някаква стоманодобивна компания. Само едно е пропуснал да напише - колко от тях са били имплементирани в компанията. Какво удобство е търговската тайна!
Ще завърша афористично: Идеите са като диамантите - блестят единствено на светло.
0 Comments
Some people try to economize on words, to seek maximum impact with a minimum number of words. They think the less words they use the more expensive their words are.
Those who believe in the "time is money" theory come to the opposite conclusion: the longer it takes to write or read, the more expensive the book is. In other words, they think the price of the book is written not on its cover, but on its last page. "A change of perspective is worth 80 IQ points," Alan Kay used to say. Today we cha(lle)nge the perspective of Andrey Sakharov, the "father" of the Soviet thermonuclear bomb, who after its second test suddenly realized the following: We, the inventors, scientists, engineers, and craftsmen, had created a terrible weapon, the most terrible weapon in human history; but its use would lie entirely outside our control. From my perspective things look quite differently: Thank God the use of the Bomb was beyond your control! If its use wasn't beyond your control, according to the "easy come (invent), easy go (use)" principle, you could have used it too easily! След втория тест на съветската водородна бомба, умната глава на баща ѝ (Андрей Сахаров) родила следната умна мисъл:
Ние - изобретатели, учени, инженери и техници - създадохме най-ужасното оръжие в човешката история, но употребата му ще бъде напълно извън нашия контрол. Моята глава уж не е толкова умна, но успя да роди още по-умна мисъл: Слава Богу че употребата на бомбата беше извън вашия контрол! Иначе можеше да я употребите толкова лесно, колкото беше лесно да я направите! Средният българин мисли веднъж на 2 дни. Днес му е ден за мислене и той е измислил това:
Аз съм хем от женски пол, хем от мъжки. Аз съм хем рус/а, не съм. Хем съм синеок/а, хем не съм. Да, ама ... съгласно Закона за изключеното трето, това е невъзможно. Ами сега? Логиците ли са в грешка или аз не съществувам? Теория 1
Да си скъп на думи значи че се опитваш да пестиш думите, че търсиш максимален ефект с минимален брой думи. Това прави и думите ти скъпи. Теория 2 Вярващите че времето е пари вярват в обратното: колкото повече време отнема четенето, толкова по-скъпа излиза книгата. С мастило за първи клас: за почитателите на теорията че времето е пари, цената на книгата е изписана не на корицата, а на последната страница. Представяте ли си професор по математика, който не е математик. Представяте ли си професор по пиано, който не е пианист. Представяте ли си професор по химия, който не е химик? Няма начин, ще кажете. А как стои въпросът с професорите по политически науки? Сред тях няма политици. Елементарно, Уотсън, политиците не стават за нищо (освен за политика). Как, тогава, биха могли да преподават и развиват политическите науки?
Увод
Започвам с преразказ на сцена от викторпелевиновата "Чапаев и Пустота". Чапаев държи реч пред войниците. Завършва я с думите: "... такая моя командирская зарука". Слиза от трибуната и с политкомисаря Петка тръгват нанякъде. - Другарю Чапаев, какво означава "командирская зарука"? В руския няма дума "зарука". - Къде си я чул тази глупост? - пита Чапаев. - Току-що завършихте речта си с нея. - Виж сега, Петка. Когато говориш на масите е маловажно дали разбираш какво говориш, важно е масите да те разбират. Ти просто трябва да отразиш очакванията на тълпата ... Така че ако искаш да разбереш какво значи "зарука", не питай мен, а хората на площада. Изложение Така изглеждаше говоренето в идеалистическата зора на тоталитаризма. Днес това не е достатъчно. Масите могат да се заблудят че са те разбрали и да си въобразят нещо коренно различно, а ти (тоталитаристът) не искаш това да стане. Затова трябва да създадеш споделен културен контекст. С други думи, трябва да приучиш масите как да разбират определени думи и фрази. Когато кажеш "Левски", ти трябва да си сигурен че в ушите на масите ехти "национален герой". Когато кажеш "Вазов", трябва да си сигурен че те го чуват като "патриарх на българската литература". Когато кажеш "македонски език", трябва да си сигурен че масите чуват "диалект на българския". Заключение Сега разбирате ли, защо никой представител на политическия или образователния елит не се притеснява че за образование се харчат луди пари, а 50% от младежите са функционално неграмотни? Много просто, образованието е там за да научи младежите:
Това е командирската зарука на тоталитарната власт - да имаме мнение за всичко, и то да не се отличава от нейното. ____________________________________________________________________________________ * никоя власт, особено тоталитарната, не би искала младежите ѝ да приличат на Левски Ех, Балканджи Йово, къде ти беше акълът? Как не разбра че въпросът "Даваш ли Яна на турска вяра?" бе риторичен? Не знаеше ли че вие с Яна сте под турска робство?
По времето на царството и народната република, никой не питаше: "Даваш ли Янко на войската?" Днес никой не пита:
Не разбираш ли, Йово, че българското робство е по-брутално от турското? Вече не ти задават дори риторични въпроси, а направо ти вземат каквото поискат. Плюс глоба - ако не си декларирал какво имаш за вземане. Q: Как се казва на китайски "Ванчо Дебеланчо"?
A: Van Chow Fat Q: Какво вино пият кучките? А: Мерло от СуКиндол. Q: Как можеш да умъртвиш един палиндром? А: Слагаш му едно А и ... готово! Например, от DED произвеждаш DEAD. Украйна проявява здраво естетическо чувство. Вече няколко пъти е атакувала Грозни.
Заглавието "Банките бяха уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити" напомня на заглавие на Дюма. Сещате се нали ... двадесет години по-късно. Робот-топка щял да помага на китайските полицаи ... да мачкат недоволните. Трудно е да хванеш цаката на музиката. Да я слушаш е едно, да я танцуваш - друго, да я анализираш - трето, да я свириш - четвърто, а да я композираш е ... петото и най-трудното. Лошото е че понякога, с изкачването на тази "пирамида", способностите от по-долните нива се губят. Не сте ли чували как гениални поп-композитори са неспособни да анализират музиката си без да плещят глупости? А това че гениалният композитор никога не може да получи такова удоволствие от слушането на музиката си, каквото получават почитателките му, напикаващи се от кеф на концертите му? Да сте чули Пол Макартни да се е напикавал докато е слушал (или пял) "Вчера"?
Не всеки, който ме мрази, мрази всеки мразен от мен.
Q: Коя дума се среща най-често след думата "умен"?
А: Думата "ама". Британският математик Макс Нюман бил и добър пианист. Случвало му се да свири с Айнщайн, което коментирал дипломатично: "За Айнщайн времето беше твърде относително".
Така смятал Готфрид Вилхелм Лайбниц. Така смятал и Вуте от следната история:
ПЕНА: Стига бе, Вуте! Пета ракия пиеш! ВУТЕ: Е па как? Не мо'ем от четвъртата да скочим на шестата! А сега, сериозно ... Лайбниц казвал и друго: "Хората не са никога толкова изобретателни, колкото при измислянето на игри. Лично аз горещо препоръчвам изучаването на игрите." Ако Лайбниц беше изучавал сериозно игрите със зарове, той щеше да знае че от 1 зарът може да прескочи на 5, а от 4 - на 6. На чист български: Зарът може да прави това, което Вуте не може, а Лайбниц не подозира! Преди година и кусур се бях зачудил що за стока е бил умникът, нарекъл математическия обект torus с "ароматната" дума тор. Дали е бил копрофаг или човек с изгубено обоняние?
Днес се сещам за Марк Аврелий и получавам просветление: Елементарно, Уотсън, вината е в българската "грамотност". Така както тя е превърнала МаркУС АурелиУС в Марк Аврелий, така е превърнала и торУС-а в тор. Еврика! е възклицание, с което се отбелязва откритие или изобретение. "Еврика!", извикал Архимед във ваната, когато осъзнал как да измери теглото на царската корона. "Еврика!", извикал Гаус, когато осъзнал как всяко цяло положително число може да се представи като сума на максимум 3 триъгълни числа.
Мислите ли че някой след Архимед е мерил каквото и да било с помощта на вана пълна с вода? Мислите ли че някой след Гаус е имал полза от представянето на положителни числа като сума на триъгълни числа? Еврика-та подхожда повече на изобретателите на ваната и положителните числа. Това са базовите концепции, другото са просто техни следствия. Затова първите се използват масово и ежедневно, а вторите - само понякога, основно от откривателите им. Тук е времето да разсеем някои масови заблуди. "Най-добрите идеи се раждат под душа", пишат от Дойче Веле. Не е така, няма как идеята за душа да се е родила под душа. По същият начин е невъзможно идеята за книгопечатането да се роди в главата на печатар. Или идеята за автомобила - в главата на автомобилист. Еврика! Такава е ситуацията и с числата. Идеята за тях се е родила не в главата на математик, а в главата на африкански шаман или шумерски счетоводител. Подписът тежи, понякога повече от текста под когото е поставен. Обаче ... не винаги подписът е истински.
... решили да кръстят денталната си клиника ДЕКАДЕНТ.
Нютон имаше едно изказване че не можеш да виждаш надалеч, ако не стоиш на раменете на гигантите. Мъдро звучи, особено ако не се замисляш много.
Стоиш ли на раменете на гигантите, поради особеностите на човешката анатомия (рамена и зрение) ти или гледаш откъде са дошли, или накъде отиват. По тези причини, ти никога не гледаш настрани. Има и друго ... дори и да се сетиш да се завъртиш и да огледаш околността, гигантът ще те свали от раменете си, понеже му е:
Факт 1. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, но
Факт 2. Можеш да влезеш многократно в една и съща аудитория, с една и съща лекция относно Факт 1. "Докато гледаш на всичко само от собствената си гледна точка, ти никога няма да видиш истината", казвал Рамакришна. Аз казвам друго: "Докато не се научиш да гледаш на всичко от собствената си гледна точка, ти никога няма да видиш себе си."
Ах, този народ! Която дума не хвана, нея не изчанчи. Да вземем за пример думата "критик". Едно време критици бяха тези дето критикуваха. Днес, критик често значи да си апологет на статуквото, т.е. рекламист. Ето какво пише в "Дневник": Според литературния критик и журналист Митко Новков купуването на книги е едно от удоволствията на живота.
За разлика от Новков, за мен критикуването и писането са не професии, а съдба, вкл. заради: а) роднинската връзка с първия български литературен критик Нешо Бончев, и б) сътрудничеството с може би най-голямата "книга" на света - "Онлайн-екциклопедията на целочислените редици", която е с 61-годишна история, над 378 000 статии, и над 11 000 цитирания. Затова ще контрирам: Не купуването, а писането, четенето и критикуването на книги е едно от удоволствията на живота. Всъщност, не едно, а цели три. |
Categories
All
Archives
January 2025
|
RSS Feed
