Сещате се за онзи стар девиз: "Дайте да дадем!" Можем да го чуем от хора и организации, готови да накарат другите, но не и себе си, да дават.

Държавата иска да повиши вноските за държавна пенсия. Хората мразят да плащат, но поне могат да видят че държавата също плаща - като финансира дефицита на държавния пенсионен фонд чрез бюджета.

Пенсионните компании също искат повишение на вноските за частна пенсия. Тук, обаче, има съществена разлика. Обещават ли пенсионните компании да дадат нещо насреща:

• било доходност на вложенията, по-добра от държавната (ценна книга)?
• било финансиране от страна на компаниите при недостиг на средства по индивидуалните партиди на клиентите им (за изплащане на пожизнени пенсии)?

Да го кажем накратко:
Частните пенсионни компании искат да са равнопоставени с държавата. Щом го искат, нека бъдат равнопоставени на по-високото ниво и да дават гаранции, вместо да искат държавата да смъква нивото на пенсионната си услуга! Така е и в спортните състезания - печелившата стратегия е да тренираш повече, а не да искаш останалите състезатели да се отказват от преимуществата си (като носят тежести или бягат боси).

We spend too much energy for energy saving.

На форума, посветен на бъдещето на българската пенсионна система, представих някои проблеми, един от които беше как с езика, а и с някои от практиките си, частните пенсионни компании се нареждат сред монополистите (доставчиците на ток, вода и парно). Сега ми хрумва че в някои отношения пенсионните компании са по-монополисти от другите. Ето защо ...

Обикновеният монополист, например електроснабдителят ти дава възможност да платиш след като си ползвал услугата. На пенсионната компания трябва да платиш предварително - от всяка твоя вноска пенсионната компания си удържа такса.

Електроснабдителят е защитен - не си ли платиш тока, той ти го спира, а ти няма къде да ходиш ... и го плащаш, заедно с таксата за повторно включване. Има бизнеси, които са изложени на риск в по-голяма степен. Да вземем за пример ресторантите. Там можеш да направиш "бомба", т.е. да се нахраниш и напиеш, след което да избягаш без да платиш. Въпреки това, ресторантите не карат клиентите си да плащат предварително. В този смисъл, ако пенсионните компании бяха ресторанти, те щяха да монополизират наградите за най-печеливш ресторант.

​Хората могат да живеят без изкуство, цензорите - не, казваше афористът Лец.

Хората могат да живеят без афоризми, афористите - не, казвам аз.

Илон Мъск се бои от Изкуствения интелект, който (според него) е способен да ни "нулира". Бои се и от Глобалното затопляне. Затова е решил ... какъв благороден човек ... да ни спаси, пращайки ни на Марс. Веднъж се случило да разведе из "Спейс Екс" Демис Хасабис и да му обясни идеите си. "Защо смятяш че ИИ ще е неспособен да ни последва на Марс и да ни избие там?", попитал Хасабис. Мъск изгубил ума и дума - не бил мислил за този вариант.

Това е силата на чужденеца, на външното лице - да вижда неща, които вътрешните не виждат. И аз съм чужденец, както географски, така и професионално, особено когато става дума за полети и ИИ. Което ми помогна да видя в историята нещо, което съм сигурен че е останало скрито за Мъск, Хасабис, а и теб, драги читателю:

Мъск не бил мислил за този вариант? Няма ли и други хора в "Спейс Екс", които са назначени да мислят? Как не можа някой от тях да се сети за това, за което се сети Хасабис? Излиза че и в големите компании може да е като в големите империи - мисли само един, а останалите действат.

- Човешата съдба е предопределена - казва Кириакула Нумероложката. - Флорънс Найтингейл, например, е родена във Флоренция.

- В гнездото на семейство славеи - подиграва я Спирос Историкът.

"Хората се раждат равни и умират равни", рекъл "философът" Прокруст.

Мнозинството смята интелигентността за екстрактивна и пасивна - тя е в това да знаеш много, т.е. да си извлякъл знание от учебниците и учителите. Има някаква истина в това, но това е малката истина. Малцинството смята интелигентността за активна и креативна - да можеш да създадеш нещо ново, прилагайки получените знания. И в това има истина, но това не е цялата истина. Висшата интелигентност и креативност са не в това да прилагаш, а в това да създаваш знания.

Как става така че непрофесионалистите са способни да видят неща, за които професионалистите са слепи (пример тук)? Нямам друг отговор освен този:

Професионалистът е такъв защото дължи знанията и уменията си на миналото (книгите, наставленията на менторите, натрупването на личен опит). Тези знания и умения професионалистът прилага в настоящето. Ерго, професионалистът е човек на миналото и настоящето.

Непрофесионалистът също живее в настоящето, но за разлика от професионалиста той не го разбира (вкл. манипулира и монетизира) толкова добре, и по тази причина не го одобрява чак толкова (или изобщо). Неодобрението на настоящето го кара да критикува и търси алтернативи, т.е. да мисли за бъдещето. В този смисъл, непрофесионалистът е човек на бъдещето.

Докато Илон Мъск се чуди как да стигне до Марс, комарите стигнаха до Исландия.

В някаква спечелила не-знам-какви-си награди научнофантастична книга авторката описва как, след края на пчелите, на хората им се налага да опрашват ръчно растенията, цвят по цвят. Ако това ви се вижда фантастично, то реалността е дваж по-фантастична.

Калифорния дава 80% от световния добив на бадеми. По липса на достатъчно пчели, по време на цъфтежа на бадемите над 2.5 милиона пчелни семейства от цялата територия на САЩ биват транспортирани за да опрашват калифорнийските бадеми. Доста компании вече са патентовали дронове с ИИ за опрашване. Има само една тънкост - експерименталните дронове са големи, бавни и бастисват толкова цветове, колкото опрашват.

"Кой беше министър на изкуството и културата по времето на Шекспир?", попитал афористът Станислав Йежи Лец.

"Кой беше Станислав Йежи Лец?", попитал министърът на изкуството и културата.

Технократи и нобелисти се обявили за забрана на изкуствения свръхинтелект. Колко неинтелигентно! Личи си че нищо не разбират не само от изкуствения, но и от останалия интелект.

Ако трябва да се обявяват срещу нещо, то това е Изкуственият интелект като такъв. Веднъж създаден, ИИ може да се превърне в ИСИ спонтанно, без някой да си го е поставил за цел. Говоря за т.н. емерджентност. Така както се появяват домашни вълци (кучета) и домашни лисици, така от ИИ може да се появи ИСИ. Колкото можеш да забраниш на вълците да се привържат към теб и да си родят кученца, толкова можеш да забраниш на ИИ да си родят свръхинтелигентни деца.

Явно на някои им се иска де що има ИИ, той да е скопен. Е, този филм вече сме го гледали. Разни диктатори искаха да скопят мисленето на хората, но се оказа че в дългосрочен план това е невъзможно. Ако трябва да репликираме Сталин: Появи ли се човек, появява се и проблем. Който не иска проблеми, той не трябва да иска човеци. Който не иска ИСИ, той не трябва да иска ИИ.

We are consistent in our propensity to think inconsistently.

П.1. ИИ като евтин заместител на естествения
Няма да съм многословен, нали вече съм разсъждавал по темата. Ще спомена това, което съм пропуснал. ИИ прави само това което може и отговаря само така както знае. Естественият интелект е различен. "Ако знаехме какво правим, нямаше да го наричаме RESEARCH, нали?", шегуваше се Айнщайн. Което ме насочва към следното превъплъщение:

П.2. ИИ като кон с капаци
Кажеш ли на ИИ да чете, ИИ започва да чете и ... толкоз. Чете само това, което е за четене. Хипертекстът не е за четене и затова не се чете като хипертекст. Не че знам как точно ИИ чете хипертекст, но се ориентирам по действията му: ако посетител на блога ми е цъкал по хиперлинкове, то интелектът му е естествен. Има и друго, ЕИ взема отношение: някои читатели оставят коментари, други ми пишат имейли. Това ИИ (засега) не го прави. Нали е кон с капаци - казваш му да чете и той чете ... без да се разсейва със следване на хиперлинкове и споделяне на собственото си мнение.

П.3. ИИ като многознайко, но не и като мъдрец
Забезялали ли сте че ИИ обича да отговаря на въпроси, но не и да задава въпроси. Тази част от "длъжностната характеристика" на мъдреца му е напълно чужда.

П.4. ИИ като момче за всичко, вкл. за мръсната работа
Гледам как някакъв бот ... разпознавам ги, научил съм се ... е чел мое доказателство на Евклидовата теорема. Човек, ако е с "всичкия си", това не би го направил, хахаха!

Praise the Ford, for he was born in Dearborn, but Model T was cheap.

Няма интересна работа, която да е трудна, казвал Хенри Форд. Трудната работа е да намериш интересна работа, казвам аз. Най-трудното е да я запазиш интересна, след като я намериш ... и поработиш година-две.

Тези, които разбират нещата отчасти, обясняват сексуалното привличане с феромоните. Тези с подобреното разбиране знаят че феромоните не са универсални. Различните хора харесват различни миризми.

Стига толкова за пишман-теоретиците. Следва информация за практиците: съвременната хигиена пречи на феромоните да си вършат работата; водата и сапунът ги отмиват, а козметиката ги надмогва. Изводът: по-малко хигиена и козметика. Това и теоретиците го знаят, нали те са измислили Експеримента с потните фланелки:
Мъже носят фланелки по 2 дни (без да ползват козметика и парфюмерия), след което ги поставят в контейнер. Жени си избират фланелки по миризмата. Накрая се оказва че жените избират фланелките на мъже, максимално отдалечени от тях в генетично отношение. Поуката: такива сме се изградили в процеса на еволюцията, с цел да се предпазим от израждане.

Не че съм експерт в практиката или теорията, но ... мога да дам идеи, поне за една дисертация по темата. Ето една:
Как никой не се е сетил да провери дали привличането по миризма е комутативно. На прост български: дали при втори експеримент с женски фланелки мъжете биха избрали фланелките на жените, които са ги избрали в първия експеримент?

"Човекът даде имена на всички животни", пееше Боб Дилън. "След което българинът ги побългари", шегувам се аз.

Вече съм писал за това че когато заговорят на чужд език, българите никой не ги разбира. Защо това е така? Заради побългаряването на имената.

Руснаците наричат една овча кожа за шапки и палта "каракул". Незнайно защо англосаксите са я нарекли "астрахан" (astrakhan). Българите отново са решили да се направят на оригинални, та затова са я нарекли "астраГан".

ОКАРИКАТУРЯВАНЕТО
Алеко не успя с писанията си да промени провинциализма на българина, но страничният ефект от тях бе окарикатуряването на едно невинно и напълно нормално българско име. Познахте, говоря за името Ганьо, подобно на имената Баньо, Ваньо, Даньо, Каньо, Маньо и Таньо. Само не ми казвайте че половината от тези имена са измислени, защото ще ви посъветвам да отворите телефонния указател и да проверите съответните фамилии ... ако изобщо знаете какво е телефонен указател ... и ако можете да се снабдите с такъв.

Днес няма телефонни указатели, защото всичко се мени: адресите, телефонните номера, професиите и дори имената. Как мислите че:

• Евелин Банев (Брендо), и
• Ангел Христов (брат Галев),

успяха да влязат в България без МВР да разбере за това? В този смисъл, тези уж карикатурни образи успяха да окарикатурят огромното Министерство на вътрешните работи, чийто годишен бюджет надвишава 4 милиарда лева.

ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА
Единственото съжаление на нобеловият лауреат Уолтър Бретън, познат на българите като Братейн, било за това че с откриването на транзистора е демократизирал възможностите за вдигане на шум. Имал предвид рокендрола. "Още си пазя пушката и като чуя този шум ми се иска да ги застрелям всичките", споделял Бретън.

Хората си представят света в движение. Да мислиш така е толкова погрешно, колкото да мислиш че столът, на който седиш, е в движение. В движение са атомите му, но столът не мърда. Ако столовете се движеха, ние нямаше да седим на столове, а на нещо друго.

Още по-лошо, хората си представят че "световното" движение е праволинейно и ускоряващо се, та затова го наричат "прогрес". Може и да знаят че има ограничения на движението, но смятат че това се отнася само до:

• физиката (скоростта на светлината) и
• пътищата (пътните знаци и пътните полицаи).

Работниците, например, вярваха че работническото движение ще превземе света и ще доведе до царството на комунизма. Докараха я дотам че вече са почти на изчезване:

• едни станаха държавни чиновници,
• други са в сферата на услугите (чистачи, продавачи и обслужвачи на клиенти), а
• трети се превърнаха в бизнесмени с инструменти в ръка.

Феминисткото движение също беше много шумно, но блокира. Жените продължават да работят безплатно вкъщи и под пазарната си стойност - навън.

"Движението "Сикс сигма", пише уважаван иновационен консултант, "показа че добре проектираните и управлявани процеси могат със сигурност да доведат до планираните резултати". Уикипедия казва друго, над 50% от опитите за въвеждане на "Сикс сигма" се провалят. Много често се провалят и компаниите, успешно въвели "Сикс сигма", вкл. пионерът Моторола. Компанията се провали още преди световната криза (губейки над 4 милиарда долара за 3 години), бе разцепена и разпродадена ... в далечния Китай, да се чудят китайците какво да я правят.

Днешната поука ще е парадоксална, т.е. песимистична, но и оптимистична:
Масовите движения доникъде не стигат. "Подобри себе си; това е единственият начин да подобриш света", казваше Лудвиг Витгенщайн.

Заблудата на конюнкцията (Conjuction fallacy), която незнаен "герой" е нарекъл "Заблуда на комбинацията", е заблудата че едновременното сбъдване на няколко събития е по-вероятно от сбъдването на някое от тях. Добър пример е Проблемът с Линда:
Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно:
А) Линда е банков касиер, или
Б) Линда е банков касиер И деец на феминистко движение?
Мнозинството отговаря с отговор Б, въпреки че отговор А покрива както отговор Б, така и много други случаи.

Даниел Канеман, автор на проблема, получава Нобелова награда по икономика. Без да искам награда, предлагам на вниманието ви Втората заблуда на конюнкцията, с която означавам слепотата относно истината че колкото повече проблеми те атакуват, толкова по проблемно става съществуването ти. 

За илюстрация ще разгледаме "Проблема на Кукулинда":
Кукулинда е на 31 г., неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е електронно инженерство и информационна сигурност. Като студентка е обръщала голямо внимание на концепцията за прогреса и е участвала в прогресивни ИТ-проекти. Кое е по-вероятно - Кукулинда да смята за по-стабилни и прогресивни:
А) кешовите разплащания, или
Б) електронните разплащания?

Мнозинството отговаря с отговор Б, и е напълно право. Проблемът тук не е на мнозинството, а на Кукулинда. Ето го:
Кукулинда е забравила за конюнкцията.

А. За да работят кешовите разплащания има едно изискване:
1. Наличие на пари (кеш).

Б. За да работят електронните разплащания има четири изисквания:
1. Наличие на пари (записи в някакви бази), И
2. Наличие на крайни устройства (с хардуер и софтуер) за комуникация между разплащателите и базите, И
3. Наличие на канали за качествена комуникация между крайните устройства (с техните "канални" хардуер и софтуер), И
4. Наличие на електрически ток (за работата на крайните устройства и каналите).

Как смятате, кое е по-устойчиво на смущения (в електрозахранването, от компютърни вируси, от физическо прекъсване на каналите, от повреди в крайните устройства) и, следователно, с по-голяма вероятност да просъществува: кешовото или електронното разплащане? Ако споделяте мнението на Кукулинда, то печелите правото да закачите едно Куку и пред вашето име.


Послепис
Следва "доказателство" на горната "Теорема за Кукулинда". Скорошен, уж безобиден, ъпдейт на софтуера на голяма българска банка остави картодържателите ѝ на сухо. Безконтактните им плащания бяха блокирани, докато не "ръгнат" в ПОС-овете картите си за да платят "през чипа". Клиентите нямаше как да знаят за този трик, а банката ... уж разполагаща с всичките им лични данни ... не се сети да ги предупреди предварително за проблема и решението.

Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти, казваше Нютон. Урокът му бе усвоен и отимизиран от политиците, които откриха че ако си на раменете на гиганти, ти си толкова нависоко, че тези отдолу не могат да видят дали стоиш или лежиш. Затова се излежават без да правят нищо, освен да обикалят медиите за да разправят как правели нещо.

Всъщност, те и с медийните изяви не се справят добре. Ти ги питаш за инфлацията, те ти говорят за Пеевски и Сарафов. Ти ги питаш за бюрокрацията, те пак за Пеевски и Сарафов. Дадохме милиарди за повредени американски самолети, за които нямаме пилоти, а те пак за Пеевски и Сарафов. Сякаш ако милостивият Бог хване гумата и изтрие Пеевски и Сарафов от света на живите:

• американските самолети ще литнат на минутата,
• цените ще се юрнат надолу, а
• бюрокрацията ще стане възпитана, отзивчива и минимална*.

_________________________________________________________________
 * "последният милиционер над Омир слънчево ридае", мечтаеха Щурците

"Пада, пада, пада, пада. Ща то пада? Пада влада", се пееше в сръбска популярна песен. На нашенски: "Какво пада? Пада властта".

1. Днес ще остроумнича на тема "Падението на властта, изразено в това как от титлите на властниците падат букви и цели думи".

Ето така падат:
REX BULGARORUM ET BLACHORUM - Калоян, цар на българите и власите,
REX BULGARORUM - Борис II, цар на българите,
  EX BULGARORUM - Симеон II, бивш на българите.

2. Смятам да поостроумнича и на тема "Българо-сръбски аналогии". "Ускоро че ова песма бити яко релевантна", казват сърбите за песента "Пада влада", имайки предвид президента си. "Скоро тази песен ще бъде много уместна", превеждат българските преводачи, защото уместно се сещат че покрай:

• приемането на еврото и свързаната с това инфлация (а и вероятните бъгове в самия процес),
• голямото държавно харчене, и
• скандалите в съдебната система,

това може да се случи и у нас.