За човека с чук в ръка големият проблем не е че проблемите му изглеждат като пирони, а че иска да изглежда като човек с писалка в ръка.
|
В ума на внимателния наблюдател, "красотата е в очите на наблюдателя" не е проникновение, а тавтология. Същата е ситуацията с миризмата, която е в носа на обонятеля. Къде другаде да е?
Проблемът е точно в това че виждаме красотата само с очите и рискуваме да видим красота там, където я няма. Говоря за оптическите илюзии, и особено за тези от тях, които всички считаме за реалност, например съзвездията. Всъщност, не е ли идеята за красотата една такава илюзия? В геометрично отношение, дървената закачалка за костюм има (грубо казано) триъгълна форма. Това произтича от факта че закачалката се състои от 3 части.
В логическо отношения закачалката я няма никаква. Това произтича от факта че в горния ѝ връх частите са залепени, а в долните - заковани. Основният въпрос е: Защо закачалката е толкова нелогична? Ако въпросът ви се вижда с повишена трудност, предлагам спомагателен въпрос: Кое е по-вероятно: а) да се откове долната част или б) да се разлепят горните? От една страна, подходът на автора и производителите на закачалки е неконсистентен. От друга страна, той е ярка проява на консистентното в човешкото мислене, а именно - на склонността да го претупваме*. По нашите земи, тази склонност се обозначава с краткото и ясно "Мразим да мислим". Така, драги читателю, въпросът със закачалката ни провокира да открием т.н. Парадокс на неконсистенстността в мисленето: консистентни сме в това да мислим неконсистентно. _________________________________ * т.е. вършим бързо и небрежно Наследственият владетел е абсурден като наследствения писател, казвал Thomas Paine. Това карало наследствените владетели и писатели да го смятат за Pain in the ass.
Американците били луди на тема "Секретност", особено когато ставало дума за атомните и водородните им бомби. Почти цялата им физика се засекретявала, дори тази за учебниците по физика и научно-популярните списания. Известен е случай, в който американската Агенция за атомна енергия е изгаряла тираж на "Сайънтифик американ"* по тази причина.
Секретността не помогнала, Съветите откраднали ядрените тайни. Е, крали и американците, но ... дали са знаели какво крадат и има ли смисъл да го правят? Имам известни съмнения. Тези дни в разсекретени документи на ЦРУ виждам името на баща ми. Негови статии са били в тайните им архиви, при условие че в България са били достъпни безплатно (за всеки решил да посети голяма библиотека) или платено (за всеки абонат на списанията). __________________________________________ * най-престижното и тиражно научно-популярно списание в световен мащаб Всички технологии, които изненадващо навлязоха в живота ни през последните години, са дело на военните. Компютрите бяха създадени през Втората световна война за да разбиват вражеските кодове. Интернет беше замислен като средство за комуникация в случай на ядрена война. GPS стартира като начин за локализиране на бойни поделения. Това са технологии, чиито цели са командването и контрола, не свободата. Само някакви калифорнийски идиоти, надрусани с халюциногени, могат да си мислят че инструмент създаден от военните може да бъде трансформиран в инструмент за освобождение.
..... Истината е че военните технологии които ни заобикалят създадоха условия за универсална мобилизация. Сега, където и да си, ти можеш да бъдеш идентифициран, привикан и (ако е необходимо) неутрализиран. ..... Когато избухне следващата епидемия или мегаполис бъде унищожен от мръсна бомба или биологическо оръжие, тогава човечеството ще поиска само едно - сигурност на всяка цена. И сега отклоненията от нормата са съмнителни, но тогава и най-малката девиация ще сигнализира че си имаме работа с враг, заслужаващ елиминация. А необходимата за следене на отклоненията инфраструктура ще бъде налице. Джулиано да Емполи, "Магьосникът от Кремъл" "Хората са три вида: тези които карат нещата да се случват, тези които виждат какво се случва и тези които нямат идея какво се случва", казвал афористът Карл Вайнхофер. Нека се опитаме да си представим взаимодействието им като Диаграма на Вен.
1. На първо място, трябва да осъзнаем че трите множества не се пресичат. 2. Що се отнася до кардиналността им, подходящо е да си ги представим като небесни тела, а именно - като Земята и Луната, когато и двете са максимално отдалечени от Слънцето. В центъра на рисунката е голямото Слънце, далеч от него е малката Земя, а още по-далеч - още по-малката Луна. Нека сега ги означим: 2.1. Слънцето е символ на масата, т.е. на тези които нямат идея какво се случва. Можем да ги наречем десетките хиляди троянци. 2.2. Земята е символ на тези, които карат нещата да се случват. Можем да ги наречем одисейците (Одисей + колегите му, скрити в дървения кон). 2.3. Луната е символ на този, който вижда какво се случва. Можем да го наречем Лаокоон. 3. Непресичането и различната кардиналност на множествата не са единствените важни неща в нашата диаграма. Забелязвате ли как Земята е стратегически разположена между Слънцето и Луната ... така че да пречи на Луната да контактува със Слънцето и да му обясни какво наистина се случва? Осъвременен текст от 2018-та
Преди време в българския, както и в другите славянски езици, имаше падежи. През 19-и век, благодарение на "патриотичните" усилия на борци за независимост, творци и учители да се разграничим от съседите си, беше конструиран нов български, където падежите почти изчезнаха. Благодарение на жените и младежта, усилията по конструирането продължават: убиват последния български падеж - вокатива (звателния падеж). Какво ли ще правят убийците му когато той издъхне? Ще влязат ли в църква да се помолят за спасението на душите си? И как ще започнат молитвата си: "Бог Господ, спаси душата ми, грешната"? Тази срамотия и в Русия не я правят, там единственият останал вокатив е точно в "Боже Господи". Като човек на възраст си спомням че преди десетилетия падежите все още ги имаше. Не в книжовния език на столицата, а в диалектите на Западна България. Когато трябваше да се обърнат към ПешО, торлаците казваха: "ПЕшо" (звателен падеж). Когато нещо лошо се случваше с ПешО, те използваха винителния падеж и казваха: "Утепаа ПешОте". Когато даваха, те употребяваха дателния падеж, казвайки "Дадоме ПешОти кило ракия". Не че ми е тъжно за падежите. Тъжно ми е заради глупостта на социалните, вкл. езиковите, конструктори, които си мислят че ще им се размине. Няма, утре някой ще конструира и тях. И то така, че да ги накара да се въртят в гробовете си. Зависи от очите с които гледаме, а и от гледната точка. Да вземем за пример откриването на артемизинина от Ту Юю, довело до пробив в лечението на маларията и спасяването на милиони.
1. Радетелите за чист език биха казали че откриването е всъщност ... преоткриване. Докато едни търсели решения с мислене и експерименти, Юю била от хората проучвали древни китайски писмени източници. Тя открива източника на артемизинин (белия пелин) в книгите, а експериментите ѝ потвърждават това, което е било открито преди хилядолетия. 2. Почитателите на Талеб и неговата теория за надхитряването от случайността, биха казали че Юю е просто една от многото проучвателки на писмени източници - тази която е извадила късмета да уцели древната китайска книга за целебния пелин. 3. Оптимистите биха посочили факта че няма царски пътища към откривателството, т.е. това че то е отворено за всеки. Прякорът на Юю е 3-те минуса:
4. Феминистките виждат в лицето на Юю първата китайска нобелистка, а националистите - първият нобелист по медицина от Китай. 5. Песимистите виждат че пътят на откритията е крив и надупчен. Юю публикува откритието си през 1977 г. Световните фарма-гиганти придобиват правата да лекуват човечеството, т.е. да произвеждат артемизинин, едва през 1994 г., а нобеловата награда е чак от 2015 г. 6. Реалистите виждат нещо коренно различно - реалността. Първите резистентни към артемизинин маларийни плазмодии са открити в Камбоджа през 2008 г., а към 2014 г. те са масово разпространени из Индокитай. И понеже туристите се избиват да ходят в Пукет и Ангкор ... Само да не си помислите че ще се напиваме! Не, просто ще вземем скромно участие в опровергаването, свързвайки някои досега несвързани факти.
"На теория няма разлика между практика и теория, но на практика има", казвал Айнщайн. Това твърдение не е общовалидно, което ще разберем като се запознаем с противоречащите му, но синхронизирани помежду си твърдения на:
Изкуственият интелект, казват умни глави, наближава някои граници. Една от тях е енергийната. В периода 2023-2027 г. се очаква количеството на електроенергията изразходвано от дейта-центровете да нарасне над 2 пъти, което ще постави 40% от тях в принудителен режим на енергоспестовност. Това е малкият проблем.
Големият проблем е информационната граница. Големите езикови модели от сорта на ChatGPT се очаква да изконсумират (в периода 2026-2032 г.) всички произведени от хората текстове и ще се наложи да продължат да се обучават върху синтетични данни, т.е. върху текстове генерирани от ИИ. Ако не виждате проблеми в това, заповядайте (с учебна цел) в света на извращенията. Хората се боят от извращенията като дявол от тамян. Да вземем за пример: 1. Храненето Във всички култури, по X, Y, Z и Т, да ядеш това което вече си ял е табу. 2. Размножаването Във всички култури, по X, Y, Z и Т, да правиш деца на децата си е табу. Ето това е проблемът със синтетичните данни: да се учиш от собственоръчно написан учебник е извращение. "Големите хора обсъждат идеи, средните - неща, малките - други хора", казвала Елинор Рузвелт. Ще се постарая да довърша мисълта ѝ:
Големите хора обсъждат идеи, средните - неща, малките - други хора, а най-малките - места. Сетихте се, най-малките си говорят за пътувания: къде са били, какво са видели, с какво са се снимали. Да не забравяме и активистите, тези дето не са си губили времето, а са оставили следи: я някой трипер в Корея, я някой графит в Япония. Заглавието Science like a cancer grows се появи в главата ми като игра на думи (след слушане на Саймън и Гарфънкъл), но ми се струва че реалността се оглежда в него:
Разходите за наука, вкл. заплатите на учените растат, а резултатите ги няма. Не че ги няма съвсем, просто са много под очакванията. Затова в науката се заговори за replicability crisis. Става дума за това че експерименталните резултати постигнати от учените не могат да бъдат потвърдени от колегите им. В проучване от 2016 г. на списание Nature, проведено сред 1576 учени (химици, физици, биолози, медици, инженери и др.) 70% от запитаните споделят че им се е случвало да не могат да повторят експерименталните резултати на свои колеги, като процентът сред химиците е 87. Не става дума само за предния фронт на науката, но и за задния двор на полунауката. Говоря за историята, където се пише за неща, които вече са се случили. В най-вдъхновяващата книга на света, поне според Бил Гейтс, авторът Стивън Пинкър (доверявайки се на колега) описва броя на жертвите на Въстанието на Ан Лушан като 1/6 от човечеството (36 милиона). След като колегата му, в по-късно издание, ревизира бройката на 13 милиона, Пинкър се оказва в небрано лозе. Както и Гейтс, но той едва ли го е разбрал, че има да се бори с комарите и липсата на тоалетни в Африка. И като стана дума за тоалетни ... новините за борбата на Гейтс изчезнаха, явно и в "тоалетната наука" има криза. Креативността е в това да си разрешиш да правиш грешки. Изкуството е в това да решиш кои от тях да запазиш. Така смятал Скот Адамс.
Това звучи странно ... от него следва че консуматорите на изкуство са съавтори, понеже ежедневно решават какво да четат, слушат и гледат, т.е. кое от създаденото да се запази и кое не. Ако с девиза на Найки JUST DO IT искате да накарате баламите да купуват маратонки и да тичат накъдето им посочите, то успехът ви е гарантиран. Но ако с него искате да накарате милионерите и милиардерите да инвестират (или да отидат да работят) в IT-бизнеса, то явно не сте си пили хапчетата.
Едно време българите бяха като римляните; смятаха че само децата и книгите дават смисъл на живота. Днес са "еволюирали" и смятат че книгите са с предимство. По тази причина предпочитат да крадат не деца, а книги.
"Природата не прави скокове" казвал Лайбниц, а слушателите го гледали с уважение. Ех, как не бях там, че да го запитам:
Ами тогава, бай Лайбниц, откъде знаеш какво е това скокове? Мнозинството смята интелигентността за едномерна величина. Този с IQ от 150 е по-интелигентен от онази с IQ 140. Уви, това не е така. Ако приемем че интелигентността е многомерна величина, ще установим че две интелигентности не могат да се сравняват, точно както не могат да се сравняват комплексни числа.
А защо трябва да приемаме на доверие многомерността на интелигентността, ще запитате. Ето защо: Мнозина, независимо от своя IQ, стават жертва на Ефекта "Дънинг-Крюгер". Да си припомним тъпаците, търкащи леглата в болницата след причинени от тях ПТП-та; всички те смятали че са по-добри шофьори от средното. Да си припомним и случая с Айнщайн, който си мислел че знае как се управлява яхта, дори и след като потопил 30 пъти яхтите на познати и приятели. Мъдростта е ортогонална на стандартната IQ-интелигентност. Мъдреците, подобно на Сократ, знаят че не знаят всичко. Сократ, знаейки че не знае да управлява яхта, не би се опитвал. Напразно бихме чакали Сократ да обърне нечия яхта. - Пешо, ти знаеш ли че в махалата се е появил магазин, в който продават кани за структуриране на вода? - вълнува се Гошо.
- Явно става дума за сектата на Масару Емото. Как ли ще се въртят нощем старците от Светия анод, когато научат че във всеки дом може да се появи конкурент на светената им вода? - чуди се Пешо. Гошо изведнъж вижда бъдещето: - Изобщо няма да се въртят. Тези дни патриархът освети водата на рилското езеро "Бъбрека". След това БПЦ ще освети останалите езера и язовирите. Това ще вкара светената вода във всеки водопровод и нуждата от структуриращи кани ще изчезне. Ето така се разбива конкуренцията! Започвам сериозно, с това как се определя дали си качествен човек:
1. Какво? Какво е да си качествен? Дали става дума за уникално качество или за колекция от такива? Или за подходящо съчетание на често срещани качества? 2. Къде? Къде се намира качеството? Дали то е обективно съществуващо (качество на човека) или е субективно (качество на възприемането на човека)? Гледали ли сте интервюта за серийни убийци, където роднини, приятели и съседи казват какви добри и скромни са били те (преди да се разбере че са серийни убийци)? 3. Кога? Дали ставаш качествен когато създадеш нещо качествено, или едва когато те набедят че си го направил? Какво ще кажете за последователите на онази школа в психологията, твърдяща че гений ставаш само след като т.н. gatekeepers са те определили като такъв? Според тях ставаш качествен когато автопортретът ти с отрязаното ухо се продаде за 117 милиона долара, а не докато го рисуваш, стискайки зъби от болка. 4. Колко дълго? Това също е добър въпрос. Отначало импресионистите били обект на подигравки. След това ги смятали за голяма работа, а по-късно се появили други школи и самостоятелни творци ... толкова много и толкова нови, че импресионистите "издребнели" и вече не изглеждали толкова качествени. Няма как да е другояче. Трудно е да смяташ Джаксън Полък за върха на сладоледа и едновременно с това да се възхищаваш на Моне и Писаро. Сещам се за един бизнесмен, който се оплакваше как трудно се намирали качествени хора (да му работят за без пари) и решавам да завърша несериозно: изразът "качествени хора" излиза предимно от устата на нискокачествени хора и се отнася до други нискокачествени хора. Завърших последния си текст за мъдростта с това че мъдростта е в това да приемеш себе си (такъв какъвто си). Някой би си помислил че следващото ниво на мъдростта е да приемеш света (такъв какъвто е), но доста мъдреци правят точно обратното - отричат света.
1. Диоген и Иван Рилски приемали себе си, но не и света. Затова се изолирали в бъчвата, съотв. пещерата. Който искал да ги види трябвало да отиде при тях, но аудиенцията не била гарантирана. Диоген набързо отпратил Александър Велики. Свети Иван Рилски изобщо отказал да приеме цар Петър. 2. "Светецът" на математиката Григорий Перельман също не прие света на математиката. Изолира се във виртуална пещера и отказа да приеме както най-голямото математическо отличие (медала "Фийлдс"), така и последвалата награда от 1 милион долара (от института "Клей"). Гошо прочита някакво изказване на древния поет Руми:
Вчера се опитвах да променя света. Днес съм мъдър и се опитвам да променя себе си. Потресен е: Да си мъдър и да опитваш да промениш себе си значи да опитваш да изгубиш мъдростта си. Тъпо, нали? Мъдростта е в това да приемеш себе си! Отишъл Гошо Пияндето на сбирка на Анонимните алкохолици, послушал ги какво говорят и когато му дошъл редът, вместо да се представи надлежно, рекъл:
- Къде ви е анонимността, щом всеки трябва да си казва името и това че е алкохолик? Изгонили го и оттогава Гошо казва за тях това, което съм сложил за заглавие. Neil Postman, a famous cultural critic, thought that what advertisers need to know is not where the product's strength lies, but where the buyer's weakness lies. Similarly, but without mentioning advertising explicitly, Aaron Haspel thought that following your heart is exactly what the masters of emotional manipulation want you to do.
През 1972 г. Айзък Азимов публикува "Самите богове". Полетът на въображението му да види комуникация между нашата и друга, паралелна, Вселена му донася наградите "Небюла" и "Хюго".
Въображение, въображение, ама не му е стигнало за всичко. В книгата: > университетските учени се молят на ръководството за допълнително време за работа с компютъра (в единствено число, забележете), а > земното население е 2 милиарда. |
Categories
All
Archives
July 2026
|
RSS Feed
